Тодор Шкартов
ТОДОР (Тошо) ШКАРТОВ, ГЛАВНИЯТ ШЕФ НА УДБА ЗА МПО, НАРЕЖДА ДА БЪДЕ ПОСТАВЕНА В ДОМАШЕН АРЕСТ ЦЕЛАТА МОЯ ФАМИЛИЯ В ОХРИД.
В Досието на моите братя и сестри в Охрид отбелязано е това решение, след дълго разискване с „чиновниците“, служещи на УДБА, през 1981 година.
Защо не са го изпълнили?
Малко преди да действат даден им е знак от Щатите, че Антон Попов „временно“ е отстранен като главен редактор на вестник „Македонска трибуна“, орган на Македонските патриотически организации, за които Тошо Шкартов (УДБА) всячески се трудеше да навлезе в нея.
За изпълнението на тази задача бе подпомогнат и от Държавна сигурност. Две служби, които ненавиждаха лидера на ВМРО и неговите съидейници, нашата МПО.
За Държавна сигурност номер едно неприятели беха всички, които мразеха комунизма. За УДБА пък беха арестувани и прогонвани всички, които се чувстваха българи. С един куршум и двете служби стреляха по два заека, както казва народът.
Тошо Шкартов често пътуваше в София с псевдоним „Панайотов“ и посещаваше канцеларията на Коста Църнушанов.
В Щатите, пак под името Панайотов, бе идвал три пъти. Отседнал бе при Тодор Чукалев в Алтон, Илинойс, и при Христо Низамов в Индианаполис, Индиана, където бе редакцията и канцеларията на МПО. С Христо Низамов през 1970 г. посетил и редакцията. Срещал се е с Христо Анастасов в Сент Луис, Илинойс, говорил е по телефона с Петър Ацев във Форт Уейн, Индиана, и е посетил ветеринаря Гаджев в Детройт, Мичиган. Молбата, единствената молба му е била този Централен комитет (коктейла, както го нарича в Досието ни), където е Антон Попов секретар в ЦК, да се махне. Ето как пише във фамилното ни Досие: „Харам да ви е хлеба, с който се храните, ако не махнете тия хора…“.
През 1978 г. разпространи се между колонията ни в Индианаполис, че Христо Низамов има гост, дошъл от Европа, и ще организира банкет в дома му. Бяха на банкета всички мразещи ни. На банкета бил е и братът на Антон със съпругата си. Христо Низамов на всеослушание ругаел мен и Антона… Братът на Антон е мълчал.
След това заминава Низамов, заедно с Христо Анастасов, в Детройт, седалището на разколниците, за да изпълнят молбата на Панайотов.
Но кой е Тошо Шкартов?
Шкартов е от Кавадарци, Вардарска Македония. И сега в този град има наименувани улици или парк на това племе Шкартови.
За неговия дедо Мишо Шкартов пише в том четвърти „Спомени“ Иван Михайлов. За да бъде поставен неговият племенник Тошо на такава длъжност, в услуга на сърбокомунистичека Югославия, разчитали са на верността и дейността на чичо му, в услуга на Белград в миналото, а сега и на племенника…
Ние ще цитираме тук пасаж от книгата на Кирил Тодоров „Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО“, който пасаж потвърждава веродостойността на писаното и от Иван Михайлов за Мишо Шкартов.
На страница 146 четем следното:
„В действителност още в края на 1930-та година и началото на 1931 г. Перо Шанданов, със знанието на другия член на бившия ЦК на ВМРО – Георги поп Христов, установява контакти с ВМРО (обединена), с Георги Димитров, с Димитър Влахов. Чрез Мишо Шкартов той влиза в контакт със Славе Иванов и с Таса Динич, ръководен деец на сръбското военно разузнаване, и провежда срещи с тех в Братислава и Виена. Договаря се за съвместни действия срещу ВМРО и започва да получава парични средства.“
Неговият племенник Тодор (Тошо) Шкартов пък се опитва да навлиза в Македонските патриотически организации, както споменахме, за да ги превземе и да свършат в прегръдките на Белград.
Дейността му започва още от 1970 година. Той често гостува в Торонто, Канада, и в Щатите. Три пъти той гостува в Индианаполис, Индиана, при Христо Низамов, както вече споменахме.
Поминал се е Тошо Шкартов през 2003 г. в Скопие, след едногодишно боледуване. Получил е иктус и е бил цела година на легло, без да знае често за себе си. Така разказват кавадарчани, като добавят: „Бог го наказа за всичките му нечестни дела спремо Македония .“
Погребан е Тодор (Тошо) Шкартов за „заслуги“ в Скопие, в „Алеята на Великаните“. И тази алея все още съществува и сега, когато са на власт все негови кадри. Ще дойде ден, когато трактор ще изоре всичко там, за да не напомня на нашия народ какво са вършили тия предатели, в услуга на Белград.
И нека повторя думите на Иван Михайлов, казани ми при първата ми среща с него: „Тито до дупка ще го гоним.“
Ние, последователите, ще гоним до дупка всички, които хулят българщината в Македония и нейната свобода.
.
Текст и снимки:
Вида Боева Попова,
ФБ страница на Културен център „Иван Михайлов“ – Битоля
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Заглавието е на редакцията.
.
