.
В последно време все повече българи се опитват да открият общите ни интереси като нация. Питат се за този морален код, на базата на който да се определят вечните ценности на народа и здравите интереси на обществото ни.
Ето какво пише Костадин Пеевски:
„Много хора говорят за смяна на системата, за борба срещу системата, но малцина са наясно за коя система става въпрос.
Вероятно повечето от Вас ще кажат – Как коя система!? Политическата, икономическата, съдебната и т.н., тиражирани в медиите и от популярни инфлуенсъри клишета.
Да. Именно клишета, чиято цел е да Ви отклонят вниманието от същественото.
Става въпрос за ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА, защото тя е тази, която определя кое е добро, кое е зло и кое е справедливо. На база на ценностната система се установяват обществените правила за поведение – правните норми.“
Смятам, че подобни дискусии за интересите и за ценностите ни са крайно необходими и по-надолу ще се опитам да изясня своето мнение.
Ще започна с това, че все повече от властимащите по света нарушават конституциите на собствените си страни и/или ги променят в свой интерес. Погледнете от Азия до Америка и се замислете как в последните години бяха променени важни закони така, че в Китай ръководителят Си да има пожизнен срок, Путин теоретически да може да управлява до 2036 година, Ердоган да е несменяем (изглеждаше, че и Меркел би била вечна, ако не се бе влошило здравето й). В Канада „престолонаследникът“ Трюдо се разправи с мирно протестиращите шофьори, а в САЩ бяха погазени изборните закони и медиите отнеха думата дори на президента на страната…
Има ли нужда да говорим за по-малките държави, щом големите дават подобен пример.
Сякаш силните на деня забравиха, какво пише във Всеобщата декларация за правата на човека – най-важният (поне за мен) документ в световната история. А именно, че е необходимо да се спазват законите и „правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход.“
Ето още няколко реда от декларацията, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година:
„Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права, представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света;
Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения, бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека…
Общото събрание провъзгласява тази ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят, чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване, както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение…
Член 3
Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност. …“
Пълният текст на декларацията и историята за публикуването й на български език може да бъде намерен ТУК.
Смятам, че в бъдеще никога не бива да се забравят тези общочовешки ценности, които са в интерес на всеки от нас.
От друга страна, аз съм за пълната свобода хората сами да решават и определят правилата, по които живеят.
И, когато ме попитаха кои трябва да са основните интереси на българския народ, отговорих – постигането на СВОБОДНО и СПРАВЕДЛИВО българско общество. С други думи, да имаме независимост, свобода и справедливост**.
„Свободна, свята и чиста република“ е била целта не само на най-видните представители на българския народ, но и на всяко ОБРАЗОВАНО общество по света. Оттук стигаме до заключението, че в интересите на народа е ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ. Но възможно ли е това да се случи без истинна и ВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ?
На въпроса – какво е необходимо, за да може да съществува – свободно, справедливо, образовано и информирано гражданско общество? Отговорът е – необходимо е гражданите да имат ВЛАСТ, т.е. да имат правото да пишат и ПРОМЕНЯТ законите и правилата.
А правилата – в парламентарна република, каквато е България, се пишат в Народното събрание.
Т.е., в интересите на народа е да има власт и ПРАВО ДА ПРОМЕНЯ правилата, за да получи търсената от него СВОБОДА и СПРАВЕДЛИВОСТ.
И така кръгът се затваря.
Това би трябвало да е основният кръг от интереси – всички останали ще се постигнат като следствие от него. Погледнете картинката и ще се убедите, че независимо откъде тръгнете в кръга (по посока или срещу часовниковата стрелка) резултатът ще е възможен и успешен.
Но, когато мнозинството (т.е. народът решава), съществува и една друга опасност, за която предупреждава още Ейбрахам Линкълн с думите: „Никой не е достатъчно добър, за да управлява някой друг човек, без негово съгласие.“
В своята реч от 1854 година той говори за принципа на т.н. народен или популярен суверенитет (“popular sovereignty”) – т.е., че хората, от която и да е държава или територия, „трябва да бъдат оставени напълно свободни да формират и регулират своите вътрешни институции по свой собствен начин, без някой да се поставя ограничение върху това право под каквато и да е форма“. Това е принципът на абсолютно мнозинство – правило, което е в сила, даже в случай, ако мнозинството поиска да пороби малцинството. Мнозинството може да направи, каквото пожелае, а функцията на правителството е само да осигури това право и да осъществи волята на мнозинството.
В коментарите към речта четем: Линкълн не оспорва „свещеното право на самоуправление“, но той настоява демократичната политика да има „морално ядро“ и че тя не може да бъде отделена от тази „висша цел, която беше реализацията на един морален и правилен политически ред.” Това морално ядро, което Линкълн нарича „нашата древна вяра“ (our ancient faith), е най-съвършено изразено в Декларацията за независимост. Неговата централна предпоставка е принципът на естественото равенство. Самоуправлението е възможно, само когато се основава на този трансцендентен морален принцип.
И още един цитат: „Голямата опасност от народния суверенитет е, че той има практическия ефект на „загасване на моралните светлини около нас“. Народният суверенитет би ни направил неспособни да разграничим правилното от грешното и справедливото от несправедливото, тъй като тези термини няма да имат реалност, различна от произволната воля на отделните индивиди и общности. Нацията, която вярва, че може да има свобода и самоуправление, ако тези принципи липсват, няма да остане нито свободна, нито самоуправляваща се за дълго“ – заявява Линкълн.
Ето защо в заключение мога да кажа: освен свобода, е необходимо да се постигне и неизменност на основните принципи, които не могат да са други, а залегналите в историята на България до днес.
Нашата Родина не е поробвала други народи, а им е давала азбука, наука и вяра. Това са заветите на дедите ни.
И така, окончателната ми илюстрация към този текст е:
Написано с думи:
1. Свобода (независимост и суверенитет)
2. Право на промени и законотворчество
3. Информация – вярна и достъпна
4. Образование – добро и безплатно
5 Справедливост – общество без експлоатация
Всичко това крепящо се на основата:
1. Българският език и заветите на дедите ни.
2. Всеобщата декларация за правата на човека – Общото събрание на ООН (1948 г.).
3. „Никой не е достатъчно добър, за да управлява някой друг човек, без негово съгласие.“ – Линкълн.
4. „Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб.“ – Конфуций (около 500 пр.н.е.).
.
П. Стаматов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Както е известно на всеки, правилата в България се определят в НС. Хората трябва да имат правото те да предлагат и пишат законите, защото сега (на практика) не е така. Как може да се промени съм го обяснил ТУК.
** Тук трябва дебело да се подчертае, че справедливост е възможна единствено тогава, когато НЕ съществува експлоатация (несправедлива, т.е. недоговорена).
.
