.
Представете си България като един огромен кораб. А бе, направо си представете „Титаник“ за 8 милиона души.
Всички политици ни говорят още от 1989 г., че параходът не само, че е непотопяем, а също, че единствено с „Титаник“ българското гражданство може да стигне до обетованата земя.
И хората, обнадеждени, се качват на борда, хвърлили сили, работейки за движението му.
Но, както сами вече сте разбрали, по пътя се случва нещастие и се отвори пробойна в парахода.
Благодарение на това, че той е строен с години и е толкова голям, отначало малко хора разбират за пробойната на долната палуба – там, при най-бедните пасажери. Някои от пътниците загиват на място, а други (към 2 милиона) са изхвърлени в буйните води. Сред тях по-съобразителните плуват към близките кораби и плавателни съдове, които не знаят (или се правят), че не знаят за пробойната на „Титаник“ и са готови да приемат на палубите си тези най-силните, които доплуват до тях.
Какво обаче прави екипажът, капитанът и началниците на компанията, построила „Титаник“, през това време?
Най-безопасно е положението за компанията. Тя няма да претърпи финансови загуби, а може и дори да спечели, защото се е застраховала. Компанията е почти сигурна, че благодарение на средствата за масова информация (добре заплатени от тях), няма да проличи не способността й да построи надеждно превозно средство и успешно ще прехвърлила отговорността единствено на екипажа и пасажерите, които не знаят да плуват.
А какво прави капитанът, екипажът и тези от най-сигурната горна палуба?
Една част от тях се запасяват със спасителни лодки и изпращат децата си, семействата и богатствата към други държави/параходи.
Други от тях, заедно с духовата музика (медиите), свирят радостни песни и с пламенни оди убеждават пътуващите, че пробойната не е голяма и корабът ще докара пасажерите до крайната цел.
Някои от тези (заблуждаващите ни) тръбят, че корабът си е добре и само трябва да се смени капитанът (правителството). Те го правят с надеждата сами да се издигнат до капитанския мостик или пък за солидно възнаграждение
Други, най-често най-гладни или такива, които не могат да плуват и дори да гребат в спасителните лодки, са затворили очите си за истината и те пригласят на приспивния хор и духовата музика, единствено за трохи от трапезата на висшия персонал, треперейки и с надеждата, че и за тях ще останат спасителни жилетки.
Най-вероятно има една трета група от хора – групата на действително незабелязващите и неоценяващите опасността. Сред тях някои са вярващи в инженерите и конструкторите на „Титаник“, други са убедени в силите си и уменията си да плуват. И те може би дори се гордеят със смелостта си, че са успели да спасят отделни давещи се от долните палуби. Може би те искрено се надяват, че пробойната не е голяма? Може би те са убедени, че ако на капитанския мостик застанат достойни хора, то положението ще се оправи? Не зная…
Но на всички искам да им кажа – по делата ще ви познаем!
Независимо какви са намеренията ви – важен е крайният резултат.
И всички вие, които волно или неволно пригласяте на капитанския хор и духовата музика, ще сте отговорни за бъдещия крах и погиването на един народ, надживял 13 века!
А спасение има и то е в смяна не само на екипа, но и на превозното средство. Ако не познавате нищо друго, освен „Титаник“ – търсете, питайте и истината ще ви се открие!
П. Стаматов
.
