Илюстрация: ambroziia.blog.bg
.
Когато безгрижният август си стегне багажа
и с хиляди влюбени птици на юг отлети,
разбираш, че нищо на тоя свят не е тъй важно,
когато вятърът люби разюзданите вълни…
Разбираш, че тоя живот е чуплив като мидичка,
обречен от безпощадната ярост на вечността.
И тръгваш да търсиш отчаяно някакъв смисъл,
повярвал, че съществува безсмъртие в любовта.
Когато вълните изхвърлят солената пяна
и плажът осъмне, по-тъжен от кръгъл сирак,
ще дойде на зигзаг септември, подгизнал пияница,
а любовта ще си тръгне завинаги с бързия влак.
Ивайло Диманов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
