.
Бесове 1.0
Капитализмът претърпява поредната си трансформация. В момента бих казал, че живеем в период на корпоративен социализъм. Бордовете на директорите на различните корпорации представляват партийните организации по места. Купените и управляваните от тях сенатори, конгресмени и съдии са новото политбюро. Довчерашните всесилни капиталисти са просто председатели на партийните ядки. Както всяка една социалистическа революция, и тази е за равенство на половете, унищожаване на класовите и други социални различия, премахване на частната собственост, ограничаване на правата на полицията и отваряне на затворите.
Тези неща са добре познати, макар и доста позабравени феномени. Все пак са минали сто години от Великата Октомврийска социалистическа революция.
Съвпаденията, обаче, са зашеметяващи. Пак се води гражданска война на територията между Днепър и Дон. Отново има интервенти, готови да разкъсат Русия на хиляди малки парченца. България е отново в съюз с Германия в бъдещата световна война. Америка отново навлиза в Дълбока депресия в очакване на Новата сделка.
Единствената разлика е, че изглежда този път най-новата социалистическа държава ще се ражда на Запад, а не на Изток.
Всичко ново се ражда с родилни мъки, и, макар Маркс да не е предполагал революционен тип промяна от империализма в социализъм, практиката може да коригира теорията. Ще видим.
Изглежда, обаче, че социализмът винаги идва след освобождаването на Бесовете на хората. Днес нямаме Достоевски, но ако имахме, той щеше да напише
„Бесове 2“.
Бесовете са страшни, защото са непонятни. Всяко неизвестно нещо ни плаши. Светлината на знанието е това, което превръща Бесовете в онзиденшни нощни кошмари.
Хората с проблеми на половата ориентация са нормална част от човешкото общество. Те са необходими, за да се поддържа разнообразието, нужно за оцеляване на вида ни.
Всеки един от нас има в себе си и мъжки и женски полови хормони и във всеки от нас изразяването им е уникално. Това позволява на жените да бъдат силни и агресивни, когато им се наложи, и на мъжете да бъдат нежни и грижовни, при необходимост. Всеки един от нас има както мъжки, така и женски качества. Именно затова е необходима строга определеност на социалните полови роли. Премахването на социалните полове води единствено и само до едно – кастрация.
Кастрацията може да е доброволно отказване от възпроизводство. Тя може да се осъществи медикаментозно, посредством хормонални препарати за промяна на пола, или хирургически – промяна на пола по оперативен път. Резултатът винаги е един същ. Няма значение кой пол избира да бъде някой объркан младеж. Той може да е щастлив или нещастен със избора си, но всъщност със сигурност ще получи само едно нещо – безплодие.
Хората, заети със свободен избор на пола си, в живота нямат време за деца. Те непрекъснато премерват на вътрешния си кантар мъжките си и женски качества, опитвайки се да решат от коя страна на барикадата да застанат. Или може би просто цял живот да изкарат, стоейки на тази граница. А защо просто да не се откажат от този мъчителен избор като станат безполови същества? Та това е толкова трудно – да избереш. То е за цял живот!
Когато детето се роди и израсне в социум, ясно определящ половата принадлежност на членовете си, то то не хаби време за това, което за него е даденост, откакто се помни, а полага усилия да съответства колкото се може по-добре на социално приемливите характеристики на своя пол. Момичетата си играят на сватби, майки и подреждат кукленски къщи, докато момчетата са строители и войници в игрите си, знаейки, че най-голямата награда за най-добрите от тях ще е любовта на една жена и отговорността за едно дете. Така продължава човешкият род.
Ние, като родители, имаме отговорност пред децата си. Най-жестокото нещо, което може да направи един родител на едно дете, е да го остави без подкрепа. Няма разлика между това да оставиш детето си на улицата в бебешка количка и да му кажеш фразите: „Прави това, което те прави щастлив. И изборът е винаги твой.“ Та малкото дете няма никакво понятие кое ще го направи щастливо и не знае нищо за опасностите и трудностите на избора.
Добрият родител дава на детето си здрави опорни точки, на които то да стъпва в живота си. Той казва кое е добро, кое е зло, според него. Той казва кое е щастието, а кое нещастието и как се прави правилен избор. Той е длъжен да определи ясно и недвусмислено пола на детето си, ако иска някога да има внуци и правнуци. Той също така е длъжен да направи най-трудното за един родител. Да приеме изборите на детето си по-късно в живота му, след като детето му порасне и стане младеж. Точно така. От една страна, той недвусмислено трябва да покаже на детето си опорните точки на своя живот, както той ги разбира, и това е родителска грижа и отговорност. Той също така е длъжен да приеме, че детето му може и да не тръгне по неговите стъпки и най-вероятно няма да го направи. Това е родителска любов. Децата имат свои пътища в живота, но картата на живота им даваме ние – родителите. Те я допълват за своите деца.
Децата ни днес живеят в общество, пълно с Бесове, но кога ли не е било така? Днес повече от всякога е необходимо сериозно, отговорно Родителство.
Бесове е имало и ще има пак. Вие бъдете мъже и жени, влюбвайте се създавайте семейства, учете се да бъдете родители, баби и дядовци, прабаби и прадядовци. Ето какво аз научих в своя живот за щастието: „Щастлив е само този, който се намира между онзи стария, мъдрия, с бръчки на лицето, който му е дал живот, и онзи палавия, изцапания, веселия, крещящия от излишна енергия, на който той самият е дал живот!“.
Това е моят опорен камък за децата ми, за внуците ми и за всички вас. Стъпвайте на него или стъпвайте встрани, ако това е Ваш избор, и знайте, че аз Ви обичам, каквото и да изберете!
.
Д-р Виктор Хинов
.
