Човекът, политико…

.

Или: Не се прави на политик, бъди политик

„Човекът е мярка за всички неща.“

Протагор (c. 490–420 г. преди Христа), от „За истината“

“Човекът, глупако“ – написа писателят Георги Господинов в статията си за голямата смъртност от COVID-19 в България, перифразирайки „Икономиката, глупако!“, изречена от един президент на САЩ през 1990-те години. Сега аз замених „глупако“ с „политико“  и заглавието на статията стана „Човекът, политико!“ – но това е тавтология, повтарям се.

Тази предизборна статия иска до покаже, че ако политиката е насочена към Човека, България може – най-после – да премине от  порочния кръг (vicious circle) на невежеството и алчността към добродетелния кръг (virtuous circle) на сполуките. Това ще е антропоцентрична демокрация, резултираща в благоденствие на Човека и Народа.

Думата „парламент“ от френски parler, означава „говоря“. От бактериите до човека, всички живи същества говорят помежду си. Човешките диалози се осъществяват чрез думи и жестове. La vie en dialogue („Живот в диалога“), в който трябва да говориш и да си настроен за чуване – пише Мартин Бубер (1878–1965), професор по социална психология.

За четвърти път за около година и половина, на 2 октомври 2022 г. ще има парламентарни избори. Предизборно, кандидатите за депутати пак говорят озлобено и реваншистки, като партизаните, слезли от гората на площадите. „Докога ще продължавате така?“ (Quousque eadem?) – запита Учителят кандидат-депутатите и отминалия премиер Кирил Петков.  

Преди дни, той и съпругата му посетиха постановката „Хъшове“, режисирана от Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“. На излизане от  театъра, Кирил Петков бе освиркан от граждани с „Уууу…“, „Разсипа страната“ и „Отивай в Канада!“. Подобно на княз Фердинанд, който е освиркан и замерван със снежни топки от недоволни млади хора, събрали се пред новооткритата сграда на Народния театър на 3 януари 1907 г.

В „Теория на кръговете” бащата на геометрията Евклид описва кръга и сферата като най-симетричните форми – те са с най-голяма повърхност, в сравнение с квадрата, елипсата, правоъгълника и други форми. И най-справедливите – всяка тяхна точка отстои на еднакво разстояние от центъра. Сферата е най-демократичната изява на геометрията, която все още няма човешки еквивалент, освен във „Витрувиански човек“ на Леонардо да Винчи, нарисуван около 1490 г. в един от неговите дневници.

Сега живеем в реалност, в която забравихме геометрията на духовното и влязохме дълбоко в геометрията на властта. Телевизионен журналист наскоро нарисува триъгълник в кръга и в интервю запита един от българските президенти: „Сега си говорим за кръгове, зависимости, срастване на бизнес и политика. Защо? Как си го обяснявате?” Президентът отговори: „Да, каците с мед са три. Едната е държавните пари. Втората е обществените поръчки. Третата е приватизацията. Така че, те са три и формират триъгълника.”

Помислих си, че така ще бъде, докато триъгълникът на властта – Президентство-Народно събрание-Министерски съвет – не се интересува от европейския триъгълник на знанието – образование, научни изследвания и иновации.

Неотдавна в „Урок за политици“ цитирах Достоевски от „Братя Карамазови“: „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб, и под него ще сринат храма твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?“. Сега – и електричеството, газта и бензина им и пропагандата и цензурата.

Накратко, Човек може да стане политик, но политик не може да стане Човек – образован, етичен и независим. И не може да разбере екзистенциалната философия на Човека, изпята в „Хъшове“ от Христо Мутафчиев:

Всеки от нас има своя звезда
що го води дорде е жив.
Кога свети ярко – човек има живот,
кога гасне – судбина….
Ех да имам туй, що немам,
па да купя бел кон и да яхам ден и нощем,
и на яве… и на яве, и на сън….

Послеслов

Дни преди президентските избори през 2004 г. в САЩ журналист писа в New York Times: „Един от съветниците на Джордж Буш ми каза, че такива като мен принадлежат на reality-based community (общност, ба­зираща се на реалността). Вие си мислите, че решенията идват от разумния анализ на видимата реалност. Светът вече се развива по съвсем друг начин – сега сме империя и с всяко свое действие ние създаваме собствена реалност – ние сме действащите лица в историята, а на вас остава само да изучавате какво правим.“

Казано с други думи:

„Ние танцуваме в кръг и предполагаме,
но тайната стои в средата и знае.“ (Робърт Фрост)

„Следователно въпросът, който можем да си поставим, е: в една ситуация от този род, каква е възможността да си възвърнем като граждани правото да се съобразяват с нас?” – запита в италианския вестник „Република” историкът проф. Лучано Канфора.

Декалог за политика

1. Не си прави кумир други народи, не се кланяй и не служи на техните правителства, посланици и фондации.
2. Сътрудничи и – едновременно – бъди независим  в отношенията си с тях. Защото сътрудничество, базирано на зависимост, е васалитет.
3. Деколонизирай поведението си, защото „Няма по-лошо за една държава от политици и интелигенция, отгледани от техния колонизатор“ (Махатма Ганди).
4. Действай приоритетно за здравеопазването, образованието и науката.
5. Не изговаряй напразно името на Народа – нито предизборно, нито следизборно.
6. Почитай Народа си и особено много децата и учителите им.
7. Не използвай народни пари за преяждания, препивания, пътувания в чужбина и скъпо струващи PR съветници.
8. Не пожелавай дома на Народа си, нито жените му, нито имотите му – нищо, което е на Народа ти.
9. Не бъди Homo circulus – човек на кръга около властта и олигарсите.
10. Не се прави на политик, бъди политик.*

Д-р Георги Чалдъков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* В разговор с журналистка, Йоско Сърчаджиев пак ме възхити, особено с отговора си на въпроса “Какво ще кажете за днешната политика?”. Сърчаджиев се замисли, потърси по-лесните за произнасяне думи и отговори, че като момче бил доста палав и често се биели с момчетата от съседната махала. Тогава чичо Кольо го извикал и му казал “Йосо, не се прави на мъж, бъди мъж!”.

Тогава си помислих, че всеки политик трябва да има един чичо Кольо до себе си, който  да му казва: “Не се прави на политик, бъди политик!”. Както онзи роб, който зад гърба на триумфиращия римски император му повтарял: „Memento mori“ („Помни, че си смъртен“).

.