.
Дъщеря ми се учи да готви.
Край огнището свещенодейства,
инстинктивно налучкала котвата,
придомяваща всички семейства.
Смесва вкусове, гозби подправя –
магданоз, копър, джоджен, босилек.
Гледа никога да не забравя
най-основното – лудото биле.
Пробва ригън, овчарска торбичка,
от душицата бабина ръси,
щипка обич, медец от пчеличка
и горчик от тревичките къси.
Дъщеря ми ще стигне с годините
на рецептите сложни предела –
през котлето ще минат чужбинските
чер пипер, джинджифил и канела.
Ще пътува и бавно ще свиква
с другостта на огнищата свАрени;
но ще носи в дланта си, да сипва
от солта на земята ни шарена.
Марион Колева
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.