Снимка: Яна Лозева
Посмъртно издадената книга на Марин Бодаков „Галерията на сърцето“ (изд. „Точица“, Издателство за поезия „ДА“, 2022) бе представена в София на 24 септември. На премиерата в салона на Театрална работилница „Сфумато“ се събра многобройна публика от приятели и ценители на поезията.
.
.
За книгата и поезията на Марин говориха Силвия Чолева, съпругата на поета Зорница Христова и др. Събитието породи наситена с особена емоционалност атмосфера.
.
.
Ето какво написа след събитието Зорница Христова:
Благодаря Ви. Вие сте празник в онзи висок, прастар смисъл на думата – разтваряне на небесата, внезапна проходимост между тук и там…
.
.
Част от нещата, които имах да кажа снощи:
Мисля, че и на Марин би му харесало, въпреки че очаквам да се смее някъде, как ненадейно се е оказал институционализиран в дебеличък том събрани стихотворения. Впрочем, сигурна съм, че се смее, защото преди три години пусна следния ироничен статус:
„Понеже установих, че тази есен се навършват трийсет години от първата ми публикация, в „Родна реч“, смятам, че това събитие трябва да бъде порядъчно ознаменувано с ред прояви: Научна конференция „Марин Бодаков – син на своя народ, син на своето време“; сборник със спомени за юбиляра “ Мислете за мен като за въздух (под налягане)“; пълни събрани съчинения под редакцията на жена ми; бюст-паметник в Борисовата градина, до Нешо Бончев; връчване на нотариален акт за 3 кв.м. на Алеята на великите българи…
Моля националният комитет по честванията да бъде сформиран своевременно. Смятам, че едно априлско-ноемрийско сърце е заслужило отдавна това признание за усилията си като Белчо и Сивушка на литературната нива.“
.
.
Значи, ако има причина да бъде толкова насмешлив към всякаква литературна институционализация, тя е, че институционализацията те прави употребим. Няма да давам примери с нашите литературни колоси, а ще се върна към думите на Марин на премиерата на Бей Дао, един китайски поет, чиито стихотворения обърках с тези на Марин, когато ми ги чете една вечер. Та на премиерата Марин каза, че Бей Дао пишел така, че никой да не може да превърне стихотворенията му в лозунги – нито управляващата китайска върхушка, нито сегашните дисиденти, които неизбежно ще дойдат на власт след нея. Защото лозунгът е нещо, което се поддава на мигновен прочит. Тези стихотворения отнемат време, въпреки краткостта си. И можеш да ги четеш единствено сам. И да събудиш жена си в пет часа сутринта с думите: „Бей Дао е голям поет”.
.
.
Но да се върна на неупотребимостта. Мисля, че най-сериозната критика, която Марин е вземал присърце по отношение на стихотворенията си, беше от неговия обичан приятел Грец. Грец му беше писал, че трябва да се заеме с по-социална поезия, като на Пазолини. Действително, при все огромната социална ангажираност на Марин, не само в популярните протести, а и с всякакви каузи, от съдебната система до ромското здраве и какво ли още не, тя като че ли не прониква в поезията му. Няма да видите стихотворение за инфлацията. Нито днес би написал за мобилизацията в Русия. Защото тази поезия не е обществена, а общителна, идва да извести несъобщимото, да простре думи като пране от човек до човек, да даде глас на необитаемите места. И това, струва ми се, я прави обществена в по-висок смисъл. Но, да, политически неупотребима.
.
.
Ще завърша, като обърна внимание на стихотворението, чието заглавие е и заглавие на този сборник. То е едно от най-оптимистичните, които Марин е писал, въпреки че в него става въпрос за пренасяне на скулптури в дъжда, за отчетливи признаци на провал, за подхлъзване, за горския лед, който прониква под кожата, за натежалата до пръсване случайност. Но то е не само апотеоз на ненужното поведение (по Катя Йосифова). И не е оптимистично само заради последния си ред, който за малко да бъде заглавие на сборника, „Но красотата се разраства”. А и заради своето начало. Вслушайте се отново – двама другари пренасяме скулптури в дъжда.
.
Двама другари. Благодаря Ви, че сте тук.
.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Снимките, използвани в публикацията, са на Яна Лозева. Взети са от ФБ страницата на Зорница Христова. Още снимки от събитието – тук.
.
