За Иво Иванов и чикагската премиера на „Хроника на болката“

.

Иво Иванов е роден през 1974 г. в София. Завършил е „Баскетбол“ в Националната спортна академия в София и „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Журналист, писател, пътешественик, фотограф, продуцент, треньор, хуманист. Живее в Канзас, САЩ, от десетилетия. Работи като директор по маркетинг в сферата на уеб дизайна, продукция на видео материали, графичен дизайн, фотография и социални медии. В Канзас тренира два гимназиални футболни отбора – момчета през есента и момичета през пролетта. Играе активно баскетбол и футбол, от 1999 г. е капитан на отбор. Член е на местния Ротари клуб. Всяка събота води едночасов сегмент в популярно местно радиопредаване.

.

.

Иванов е сред най-продаваните български автори през 2015 и 2016 г., става популярен със своите разкази. Пише за обикновени хора, попаднали в необикновени ситуации, по-рядко и за известни личности. Автор е на три книги, издадени от изд. „Вакон“ – „Отвъд играта“ (2008, преиздадена 2016), „Кривата на щастието: за спорта, Вселената и всичко останало“ (2015) и „Хроника на болката“ (2022). Наскоро, на 17 септември, „Хроника на болката“ имаше своята чикагска премиера в Културен център „Магура“ – който е организирал и финансирал идването на автора в Чикаго.

.

.

Ето какво написа за събитието и за Иво Иванов Симеон Гаспаров:

„Благодаря за прекрасната и вълнуваща вечер и затова, че имах възможността да представя моя стар приятел – Иво Иванов пред българската общност в Чикаго. Както казах и снощи, неговото творчество дойде като един свеж полъх в българската култура и литература – и то във време на трудности, промени и изпитания. Неговите творби и есета, не са само за хора, които се превъзмогнали неописуеми препятствия, но те са едни огледала, обърнати към самите нас. Те на само ни показват, че изход и възможност винаги има, но и ни задължават да се опитаме, въпреки всичките трудности, да направим още една крачка по-напред, още една стъпка по високо. Задължават ни да си повярваме! Да се изправим и да видим поне още един хоризонт, ей там пред нас. Те ни задължават също, да излезем от „зоната на комфорта“ и да продължим напред. Защото, знаете ли кое е другото име на „зоната на комфорта“? Другото име на „зоната на комфорта“ е „зоната на смъртта“.

Книгите на Иво не ги четеш – само като ги отвориш и погледът ти тръгне по редовете на листа, и мечтите ти и въображението ти се подгонят по тях като волни жребци, из полята на нашите вдъхновения. Те се четат като ги сложиш до сърцето си и погледнеш към небето. Там, измежду звездите, историите и думите му те намират сами и като малки съзвездия започват да блещукат пред теб в мрака. И, когато си изгубен в океаните на безнадеждността, идват и ти показват пътя към надеждата, към дома, към възможното. И към спасението.

Е, поговорихме си разбира се малко и за рокендрол, все пак и двамата сме били гости на „Моят плейлист“ при Васко Върбанов 🙂.“

.

.

Още за Иво Иванов, неговите възгледи, опит, творчество – „Иво Иванов в „Моят плейлист“ по БНТ.

.