.
Това е едно село, запокитено по чукарите на Шар(лия) планина, съвсем близо до българската граница, но откъм гръцката страна.
В това село се намира втората по големина църква, строена от българи, след „Св. Александър Невски“.
Казва се „Свети пророк Илия“ и е строена преди Освобождението, през 1870-а.
Огромна е!
Освен нея, в селото има още две.
Местните българи са били рудари, имали са самокови, а селото е било голямо, богато и на кръстопът на керваните.
Било е и в центъра на борбата за църковна независимост, като веднага след издаването на фермана за създаване на Българска екзархия през 1870 г. вдигнали най-голямата църква в империята въобще, а три години по-късно обръснали брадата на местния гърчеещ се поп и подкарали службите на български.
За съжаление, богатството и независимостта им ги превръщат в жертви на поредицата войни в началото на ХХ век и историята приключва трагично: селото е опожарено от гръцката армия през 1913 г., а през 1923 г. е почти обезлюдено след размяната на население по спогодбата Моллов-Кафандарис и поредната бежанска вълна към България. От близо 550, останали само 80 български семейства, а по-късно гръцкото правителство заселило там бежанци от Мала Азия.
В това село, под тази величествена църква, е родена моята баба Сава. Тя никога не видя нейната Македония след бягството през 1923 година, макар много да искаше.
Днес изпълнихме нейното желание – намерихме Крушево/Ахладохори, взехме шепа пръст от двора на храма и ще я носим в Белащица, където семейството й е избрало да се засели. Знам, че е много доволна там някъде.😊
Ако имате път към Серес и един час свободно време, отбийте при Сидорокастро на изток, към планината. Пътят е хубав и много живописен, планината – красива, река Белица – бърза и чиста, обрасла с чинарови гори. По пътя ще видите пясъчни пирамиди, водопад, скални манастири, древни каменни мостове и няколко махали. Мобилните телефони губят обхват, но в селата има всичко.
Като стигнете Ахладохори, седнете в „При Хана“, хапнете чудно дзадзики, пържен патладжан и фантастични кюфтета, пийте по кафе и изкатерете стълбите до огромната църква на хълма. Няма да съжалявате!
.
Текст и снимки:
7 септември 2022 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Заглавието е на редакцията.
.
За съжаление въпреки обявеното в заглавието, няма нищо упоменато за майсторите, освен че са българи.
Затова мога да добавя: Авторът на този мащабен храм е първомайстор Георги Новаков Джонгар-Джонгата, от село Папрадище, Велешко, ученик на великия първомайстор Андрей Дамянов от същото село. Джонгар е автор на голям брой мащабни черкви – Св. Спас в София (1879), Св. Никола в Щип (1867), Св. Никола в Гниляне (1861), Черкви в Бер (Верия), Солун, Лом, Арчар, Берковица, из селата на Видинско, Софийско, Солунско и пр. Умира около 1900 година в родното си село, където се завръща от България малко преди кончината си. Той е един от най-значимите ни възрожденски първомайстори.