Мама си тръгна

.

Мама си тръгна. Пристигна тъгата,
седна на нейния стол и заплете
бели дантелени шапки за лятото,
с капки сълзи и със цвете.

Мама си тръгна, разбрах, че съм смъртна.
Тя беше моята вечност.
Тичам след нея, ще си я върна,
всичките тук сме обречени.

Мама си тръгна, аз я застигам.
Времето бяга щафетно.
Вечер звездите лукаво намигат,
моята скоро ще светне.

Мама си тръгна, седем цели години
тя ми живее в душата
и я завива грижливо през зимата,
сянка й прави през лятото.

Мама си тръгна.

Румяна Симова

Уелингтън, Нова Зеландия

.