ФЕСТИВАЛ НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА,
ЖИВЕЕЩИ И РАБОТЕЩИ В МЛАДА БОЛЕСЛАВ
15 септември 2022 г.
Тази година за четвърти път в Млада Болеслав се проведе фестивал на културите на 11 народностни общности, които живеят и работят в Млада Болеслав. Това бяха представители от Индия, Турция, Словения, Кралство Тонга, Виетнам, Украйна, Непал, Полша, Монголия, България, Молдова.
Фестивалът бе организиран от Комисията за интеграция за чужденци (в която от тази година съм представител и говорител на българската общност), CPIC – Центъра за подкрепа и интеграция на чужденците в Млада Болеслав, местната магистратура, други местни институции, както и със спомоществователството на завод „Шкода“.
Събитието се провежда вече за четвърта поредна година, като всяка следваща година добива все по-голяма популярност и интерес сред местната общественост.
Българско участие за тези четири години се представяше от различни формирования. Последните две години бе представено от Българския културно-просветен клуб (БКПК) с председател Люлин Христов. Поради разпадане на организацията и конфликта между българите, предизвикани от втория неуспешен опит за превземане на БГ клуба в града с председател Ненчо Йорданов, българите в Млада Болеслав се обособихме в три формирования с три платформи в Фейсбук, разочаровани от лидера ни и желаещи да спрат войната за БГ клуба. (Разбрахме, че те са затворена организация, законни, но нежелаещи да ни приемат, нито желаещи да контактуват с местните институции за интеграция.)
Последващите събития от тази година в самата Комисия за интеграция за чужденци, в която Люлин Христов бе представител, но бе освободен по техни причини, доведе до това, че през м. март бе предложено, на мен и на българската група от Млада Болеслав и околия, на която съм член, да участваме на Фестивала на културите.
Новината за предстоящия фестивал и участие много ни зарадва. Още повече, когато получих и предложение от хореографа Красимир Мутафов да направим нова танцова група с участието на хора от платформата на Стефан Петков (окончателно завърнал се в България наскоро), да привлечем повече желаещи и да развием техните танцови умения за народни танци, за предстоящи мероприятия.
Танцовата група за съжаление се разпадна след три месеца, поради липсата на достатъчно интерес у хората, както и понеже на самия хореограф му се наложи да се премести на друга работа далеч от града.
Това, обаче, не попречи на подготовката ни за фестивала. Обособихме се около 14 доброволци от групите, които инвестирахме с пари за цялата подготовка и реализация. Около 6 човека успяха по време на лятната отпуска да си закупят национални носии, защото това бе изискването на фестивала за нашето представяне.
Дългоочакваният ден на фестивала дойде. Преди това обявихме събитието и изпратихме покани на лидери от други групи и организации, които да дойдат и ни подкрепят в програмата ни с танцуването на българско хоро. Както и да се насладят на пъстрата и колоритна програма на останалите участници.
Програмата на фестивала се състоеше от две части:
Сутрешна програма – представяне пред детска публика от основните училища в региона с традиционни местни традиции и сувенири от всяка страна, както и културна програма – участие на сцена.
Следобедна програма – представяне пред широка публика от възрастни, с национални ястия, под формата на малки хапки, които минаващите пред щандовете на нациите опитваха и оценяваха на специални листовки и предаваха на обособеното жури. Накрая журито обяви победител за най-доброто ястие – хапки. Към това – отново богати програми на сцена.
Българският щанд на сутрешното представяне бе богато украсен със сувенири, кукли с национални носии, презентиращи плакати на чешки език, които децата четяха, мостри от малки парфюми с българска роза, с които децата се ароматизираха и много им хареса.
Като българска традиция избрахме мартеницата. Изработихме красиво пано с ръчно изработени и закупени уникални мартеници. За подаръци на децата изработихме около 300 гривни мартенички, които раздадохме много бързо. Не смогвахме да им ги връзваме на ръчичките. Отделно интересът им нарасна, когато им показах как се правят.
Като рекламни лица на щанда избрахме красивите ни деца Симона и Орлин, които перфектно знаят чешки език и не се умориха да запознават минаващите с нашите традиции и обичаи. Децата издържаха на щанда целия ден.
Като символ на нашето българско участие избрахме малката петгодишна Нати, облечена в национална носия. Тя е родена тук, заедно с братчето си, и таткото отрано ги възпитава в нашите традиции, така че да не забравят корена си. Майката е словачка, която усвои и много й допада българското.
В участието ни на сцената се представихме с три хора. Поради малкото танцьори сутринта, ни помогнаха и организаторите, и самите деца. Малко преди нашето участие валеше дъжд, който спря точно, когато излязохме на сцената. Организаторката-водеща не скри удивлението си и каза пред всички, че природата ни обича и е с нас, българите.
Следобедното представяне започна с трескаво подготвяне на охутнавките-хапки.
Предварително бяхме подготвили баници, тутманици, които разделихме на малки хапки. Наше сирене, което овкусихме с нашите си подправки, както и локум като сладка хапка. Приготвихме и красива погача за официалната част – програма с презентация за традицията – посрещане с пита, с мед и със сол. Като основно ястие избрахме нашенските ни кебапчета и кюфтета с хлебче и българска лютеница.
Мъжете донесоха голяма шатра и като пуснахме скарите, на минаващите им замириса и започнаха да се тълпят при нас, за да опитат чудната ни скара.
По наше изчисление, неофициално, през щанда преминаха над 1500 души. Можете да си представите колко хапки трябваше да подготвим на плата, които бързо се топяха и трябваше да приготвяме нови.
От гостите ни дойдоха само групата на Александър Вакашински от Либерец и наши сънародници от групите ни.
Времето беше хладно и мрачно. Но щом излязохме на сцената, и слънцето изгря. Организаторката-водеща за втори път се удиви и каза, че наистина влияем на времето и че природата е с нас, българите…
Красивата ни Симона изнесе презентации на чешки език. Традицията – посрещане на гостите с погача с мед и сол, също така представяне на танца хоро, народните носии и символът на здравеца билка в българската традиция.
Нашето хоро възбуди всички. Много българи – гости се включиха, а местните деца и възрастни, макар и да не можаха да усвоят стъпките, усетиха енергията на този невероятен български танц.
Всички останали националности изнесоха също много интересни традиционни програми, танци, ястия, които направиха фестивала изключително интересен, колоритен и много пъстър. Всички се представиха с техните си традиционни облекла – носии, танци, песни и умения. Не бяхме подготвени професионално, но пък и това не се изискваше от организаторите на фестивала. И точно това беше уникално, защото всеки се представи, както може. А това ни сближава с народностите и ни интегрира в страната, в която живеем и работим. Защото вече ни приемат. И този фестивал ще се провежда и занапред.
Като победител за най-добро ястие на фестивала избраха отново Украйна. Националното им ястие борш печели всяка година и явно много се харесва на чехите – домакини.
Колкото до нашето участие тази година, бих направила извода, че се представихме за пореден път много добре и показахме неподправената си българска идентичност. За самите участници фестивалът бе неповторимо изживяване, прекрасно настроение и забава. Всички се чувстваха изключително горди, че представят българските традиции и култура. Емоцията от преживяното ще тлее още дълго, защото си запазиха страхотен спомен. Със сигурност догодина ще поискат да участват пак. Това, че не спечелихме, не помрачи настроението ни, заради емоциите от празника и признанието от самата природа и слънцето, което ни се усмихна, когато поведохме нашето си хоро.
Може би свалихме бариерите на разделението между нас… Но има още много неща, които упорито да правим, за да активираме българите да бъдат малко по-социално активни, да участват в разпространяването на българските традиции и култура зад граница и за интеграцията в страната, в която живеем.
.
Текст и снимки:
Ирена Ангелова
.
