Снимка: Авторката
.
В НЕДЕЛЯ, НА ЕДИН ПАЗАР ЗА РОБИ –
ядяха семки някакви кибици…
И плюеха нехайно и свободно
обелките. Върху гърба на птици.
А птиците, в ръждясали кафези,
уплашено – обречени мълчаха…
Над клетките им тези крилорези
с предраните си гласове гълчаха…
Във друга клетка – гълъбици бели
(да ти припадне мъка на сърцето)
си пощеха крилете не летели…
И гукаха копнежно към Небето.
Паун да искаш даже, се намира.
С опашка щедра, царствено красива…
Над него – селянин отпива бира…
Така, от скука просто, се налива.
Семейна двойка влюбени фазани –
в кафеза, за последно… се обичат.
Преминах покрай тях… И се засрамих.
Че (външно само) на човек приличам!
Като крадец преминах, някак гузно
край любовта, заключена в решетки…
Към Бог избухна вярната ми Муза –
защо изпращаш в този Ад Поети!
Смълча се Господ… Пусна отдалече
дъждовна капка върху мойта буза…
И тя, по-тежка от сълза, се стече
от сухите очи на мойта Муза…
В неделя, на един пазар за роби –
пищеше ужасена тишината:
Защо? Нали се раждаме свободни!
И всички идваме от Светлината…
А залезът се стичаше – тревожен…
Окървавен, попиваше в земята.
Където зверове в човешки кожи
пронизваха с ръждива тел… крилата.
Гълъбина Митева
P.S. После не питайте… Защо на човечеството се случват разни неща. Ще се случват. Докато се случва това, което показвам. Закон! И слава, Богу. И слава, Богу!
Не съм го измислила аз.
Но ще мине много време, преди хората да направят ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА между това, което причиняват (на други същества) – и това, което им се случва. Причинено от други същества.
.
