Баба Дела от с. Слатина. Източник: bTV
.
По-долу може да се види част от репортаж на bTV за бедстващите хора в Карловско. Една възрастна жена, 80-годишната Дела Колева от с. Слатина, която едвам е останала жива след наводнението, но е загубила всичко, което е имала, казва пред репортер на тази телевизия, че като са ходели преди за дърва, не са им давали едно зелено листо да има на дървото, за да го отрежат. А от Горското издали заповед, според нейните думи, относно всички отнесени от стихията дървета (които затрупаха с придошлата вода къщите и дворовете на хората, разрушиха основи на къщи, издавиха се животни, заличиха се градини, улици се сринаха), че от тях сега пострадалите нямат право да вземат нищо. От Горското щели да събират довлачените от стихията трупи и да ги продават. В репортажа се виждат в един момент и големите, грозни просеки по склоновете на планината, образувани след безпощадна сеч.
Сълзите на тази възрастна жена, нейните думи и грозните просеки по планината са болезнено доказателство за далавери, масова сеч и престъпно нехайство на различни власти към обикновените хора и към природата. „Какво става с тези пари, как не се наядоха? Ние едвам живеем с една пенсия и моят син е без нищо“ – казва баба Дела.
На фона на тази картина едва ли има смисъл да се питаме дали мащабът на бедствието щеше да е такъв, ако нямаше масова сеч, ако речните корита бяха почистени и пр.
.
.
