Адв. Расташки: Колизия в правото – едни и същи отношения се нормират противоречиво от различни закони

.

„Адвокат Христо Расташки е вписан в Софийска адвокатска колегия и практикува вече десет години. Той притежава кантора в гр. София, която се занимава с административно право и процес и проблеми, свързани с държавната администрация. Водил е множество дела пред административните съдилища в цялата страна във връзка с незаконосъобразни заповеди и актове.

В началото на август т.г. за пореден път държавните органи погазиха законите на България с незаконна заповед на РЗИ – София за ограничаване на правата на гражданите чрез носене на маски на закрито. Десетки българи от цялата страна и неправителствени организации подкрепиха колективната жалба, която беше внесена в съда. Жалбата бе подкрепена от Организация на обединените българи, Общобългарския парламент, Български кооперативен съюз за социален прогрес, Сдружение „Велика БОЛГАРИА“, Сдружение „Екогласност“, Съюз за директна демокрация, Сдружение на заведенията в България, Българската асоциация на заведенията, Център за демографска политика и др.“ – пише в материал на Сдружение „Велика Болгариа“, изпратен до различни адресати, вкл. и до нашето издание.

.

Следва интервю на представител на Сдружение „Велика Болгариа“ с Христо Расташки.

.

– Адвокат Расташки, при поредната липса на работещ парламент и при служебно правителство станахме свидетели на поредно нарушаване на законите на Р България и на конституцията от държавните органи. И при липса на будно гражданско общество, какви рискове крие това?

– Всяко нарушение на конституцията крие риск, свързан с нарушение на държавността и демокрацията. Определено мерките, които се прилагат за предпазване от COVID-19, влизат в директно противоречие с Конституцията на Република България. Директното засягане на гражданските права води до формиране и образуване на гражданско общество, като естествена защита на демократично закрепените права на гражданите.

–  Повече от 2 години гражданските ни права бяха ограничени и явно свикнахме с това. Обосновката бе – заплаха за здравето ни от вирус. Много граждани водеха дела след глоби за неносене на маски  и др. Какви съвети ще дадете на всички, които станаха жертва на тези мерки – уж да пазят здравето ни?

– Истина е, че конституционно закрепените права на гражданите бяха потъпкани с необмислени мерки за противодействие на вируса. Възможно бе и да се смекчат и прилагат по друг начин, за да се намали репресията и навлизането в сферата на гражданите. Масово бяха налагани и все още се налагат глоби за неносене на маски на закрито, а преди това дори на открито. Тези глоби се обжалват пред районните и административните съдилища в страната и създават разходи и неудобство за лицата, на които и без това вече са им потъпкани веднъж правата с противоконституционни заповеди, налагащи поведение, несъобразено с Конституцията.

– В колективната жалба, която внесохте в съда по повод незаконната заповед на РЗИ от 3 август т.г., Вие обосновахте редица нарушения на законите в страната. Първото е, че директорът на СРЗИ не е компетентният орган да издава заповеди, създаващи задължение за гражданите да носят защитна маска. Хората, които бяха глобени след тази дата, как могат да потърсят правата си?

– Хората, които са глобени във връзка със Заповедта на РЗИ, могат да обжалват съставните им актове и наложените им глоби по два начина. По административен ред, като напишат жалба срещу своя акт и се надяват, че органът, който го е издал, няма да ги глоби и сетне по съдебен ред пред Районните съдилища. Жалбата им следва да се заведе в 14 дневен срок от получаване на наказателното постановление, с което са глобени, и често съдът решава да отмени глобите, защото самите съдии виждат незаконосъобразност в Заповедта на РЗИ и множеството й изменения.

– През Ковид-годините държавата нарушаваше българските закони, вкл. чл. 2, ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето (ЗОНОПСЛ) гласи, че: „На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“ Хората плащаха глоби, а тези, които ни глобяваха, ли нарушаваха законите?

– Именно от това е видно, че имаме колизия в правото, тоест едни и същи отношения се нормират в противоречие от различните закони. В този случай следва да имаме тълкуване на закона от Върховния административен съд и да се разреши противоречивата материя. По този начин наистина единият закон забранява нещо, което другият закон предписва като задължително поведение. Каквото и да извърши гражданинът, все може да бъде глобен.

–  В цялата съдебна практика здравословно състояние е безспорно състоянието на едно лице – конкретно лице, с конкретен здравословен проблем. Последните години  здравите хора не бяха ли третирани като болни и ограничени като такива?

– Продължавам да твърдя, че мерките трябваше да се прилагат регионално и само спрямо лица, които са в риск. Не е юридически оправдано да се налагат ограничения на правото на труд и на правото на свободно придвижване на граждани, които не попадат в рискови групи и няма данни да са болни или предразположени към вируса.

– Инициативата за колективната жалба предизвика голям интерес сред граждани от цялата страна и сред неправителствените организации. Дали защото обществото ни има нужда от справедливост, която липсва от години?

– Колективната жалба срещу Заповедта на РЗИ – София възбужда образуване на гражданско общество. Когато имаме реално извършване на действия, които гражданите одобряват и подкрепят, се сформира едно общо положително мнение и по този начин обществото само следи за законосъобразността на административните актове и за отмяната на противоконституционни заповеди или нормативни актове, които ограничават правата им.

– Как, според Вас, трябва да реагираме в подобни ситуации и имаме ли шанс срещу държавните служители, които видимо не знаят законите?

– Държавните служители в много от случаите имат поставена норма от своите началници на отдели. Те са принудени да извършат определен брой проверки на ден и да съставят определен брой актове за установяване на нарушения. Това е изцяло незаконосъобразно и води до парадокса един държавен служител да съставя актове, само и само да изпълни обещаната пред своя началник норма, дори и на лица, чиято вина и нарушение не са установени. Шансът на гражданите е съдебното обжалване на всеки акт, който ограничава техните права, и да се надяваме, че съдебната система и правораздаването в България може да постигне високата летва на очакванията на гражданското общество.

.