Снимка: БГНЕС
.
Главната причина за провала на българското общество е липсата на критерий за каквото и да било.
Ние нямаме никакви стандарти, никакво мерило за света около нас.
Поставяме всичко в някакъв общ кюп. Неспособни сме да разграничаваме нещата.
Не можем да наричаме „политик“ човек като Борисов, който е дошъл от улицата и единственият му професионален опит е бил да пази на паркинга колите на Пашата и Бай Миле. Политик е Маргарет Тачър, политик е Вацлав Хавел. Бойко Борисов не е политик, а пазач на мутренски коли.
Не можем да наричаме „певица“ всяка трътла, която си е изрисувала вежди като озверял самурай и е измрънкала нещо през Autotune. Лили Иванова е певица. Трътлата не е.
Не можем да наричаме „журналист“ някакъв дебелосерец, който лее помия от сайта си и ближе задника на властта. Журналист е Димитри Иванов. Дебелосерецът не е.
Заради липсата на критерий сме позволили на човек като Вежди Рашидов да бъде министър на културата.
Щото навремето се бил напивал с Джагаров, значи разбира от култура. К’во толкова.
Медиите канят някакви примати, които не могат да си напишат името, и ги насърчават да коментират сериозни политически теми – като да речем войната или търговията с газ.
После тия примати внезапно придобиват самочувствие и започват да предявяват претенции. Снимали са ги два-три пъти „пу чиливизура“ и те решават, че са важни. И, че мнението им е валидно.
Нищо добро не ни чака, ако не се научим да различаваме професионалиста от некадърника, талантливия от бездарния, истината от ментето, умния от глупака.
.
