Жадувам за луната

.

По едноименната картина на Василен Васевски

.

Луната, тази призрачна илюзия,
търкулната от някой романтик,
високо в неизмеримата абсурдност
да отразява слънчевия лик…

Да ни потапя нежно в светлината си,
като корали в лунното море
и да въздишаме с копнеж, попаднали
в примамливи миражни светове.

Жадувам за луната – непонятната,
да спусне от лъчите си един,
а той да ме привърже към душата си,
потънал с трепет в моите очи.

И като перце от ангел да ме вдигне
през мрака на беззвездното небе,
докато до лунната прегръдка стигнем,
а светлината ме дари с криле.

Орисана от лунно вдъхновение
небето да напълня със звезди,
да свържа с мост земята и вселената,
изплетен от любов и светлини.

Жадувам за луната…

Калина Томова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.

.