Деца и таралежи дават уроци на политици

.

Веднъж журналист отвори уличната „врата“ на едно от софийските подземия и влезе в него – там покрай топлите тръби живееха няколко бездомни хора.

– За какво мечтаеш? – запита журналистът един от тях.

– Да умра – отговори човекът.

Това е най-тъжната човешка мечта, която съм чувал.

В клетъчната биология „думите“, с които си говорят клетките, са молекули, пренасящи сигнали – сигнални молекули. Те се разпознават от рецептори – „антени“, разположени в мембраната, ограждаща клетката. Свързват се с тях и сигналите се пренасят в ядрото, активират съответните гени и осъществяват клетъчни ефекти – организмът е в добро здраве. Ако ги няма сигналите или рецепторите, се получават болести.

Така е и с организма на човешкото общество. „Живот в диалог” (La vie en dialogue), в който трябва да бъдеш настроен за чуване – пише проф. Мартин Бубер в знаменитата си книга, публикувана през 1923 г.

През комунистическите 45 години нямаше нито сигнали от народа, нито рецептори на властта за проблемите на обществото. През демократичните 33 години сигналите свободно циркулират в общественото пространство, но депутатите и министрите не ги чуват – липсват им „антените“, с които могат да ги разчитат. Такова общество боледува тежко, настъпва здравна, образователна, морална, икономическа и демографска криза.

В статията „Мамка му и правителство, никакво не се обажда“ (Eurochicago.com, 13 октомври 2022) и в „Политици могат да променят правилата на играта“ (“Труд”, 14 октомври 2022) споделих урока на двете мулета за сътрудничество. Сега пиша за още два урока за политици и за вариации на тази тема.

Урок 1: Обонато

„Един антрополог предложил на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и се обърнал към децата: „Този, който първи пробяга оттук до дървото – цялата кошница с плодове ще бъде негова.“ Когато дал знак на децата да започнат да тичат, те се хванали здраво за ръце и побягнали всички заедно. А след това всички заедно седнали и се наслаждавали на вкусните плодове. Поразен, антропологът попитал децата защо не побягнали поотделно, така всичките плодове ще бъдат само за един и той ще може напълно да им се наслади. Децата отговорили: „Обонато“. Нима може един да бъде щастлив, ако всички наоколо са тъжни? „Обонато“ на техния език означава: „Аз съществувам, защото ние съществуваме.“

Урок 2: Таралежите

„Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като ви­дели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче решили да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.“

Българският обществен живот е богат на политически инициативи и инициативни комитети, съставени от интелектуалци. Примери: (1) На 3 март 2016 г. се появи „Манифест „За републиката”, замислен от Евгений Дайнов, в съавторство на политолозите Огнян Минчев и Антоний Тодоров, и културолога Александър Кьосев; (2) „Инициативен комитет за спасение на България“ на писателката Божана Апостолова в Пловдив; (3) Политическа партия „Има такъв народ“ на един шоумен и негови сценаристи; (4) Обединение „Заедно” на един политически Алфа вълк, известен като Лупи. Тези лупинги на Лупи вече сме ги виждали – deja-vu, Lupi, парен вълча каша духа. Освен това, тук има плагиатство (случва се, Лупи е професор). Дисидентско движение „Заедно” e регистрирано през 2010 г. от инж. Иван Даракчиев – гражданин на Бургас и Брюксел. Мото на Движението е „Обонато”; (5) Клуб “Милениум” на български юпита, завършили университети в Западна Европа, основан с посредничеството на Симеон Сакскобургготски; (6) Сдружение „Инициатива Единение“, водено от двама академици, придружени от разноцветни интелектуалци и бизнесмени; (7) Политическа партия „Продължаваме промяната“ на две харвардски юпита и техни последователи; (8) Партия „Български възход“ на един генерал… (9) „Първо България“ на известни журналисти, издатели, общественици, учени и интелектуалци, които призоваха: „БРАТЯ БЪЛГАРИ, ВРЕМЕ Е!“ да се фокусираме – най-после – на пробългарски, консервативно-патриотични, християнски и бинарни ценности. Като тези в Унгария, Италия, Чехия и Полша, където политиците и Народът искат „Бог, Родина, Семейство“ – мото и на Конференцията за консервативно политическо действие, проведена през май 2022 г. в Унгария, където се събраха политици от Европа и САЩ. Защото все още е валидна диагнозата на проф. Боян Пенев: „Европа не ни счита за нищо и с удоволствие би гледала падението ни.” – написана на 28 юли 1913 г. в неговия „Дневник”. И на д-р Николай Михайлов: „Държавите граничат една с друга, а Русия граничи с Бога.“ – цитирайки един от най-значимите европейски поети, Райнер Мария Рилке (1875-1926). И на Неманя/Емир Кустурица, който иска да хвърли обувката си срещу президента Клинтън, защото бомбардира родината му.

Накратко, „Емпатията е невидимата сила, която държи обществото сплотено“ (Roman Krznaric, от книгата „Empathy: Why It Matters and How to Get It“, 2014). Да, „живот в сътрудничество и емпатия“ е лекарството за разединеното ни общество, но лекарството не действа без промяна на мисленето на „двете Българии“ – неолибералната и консервативно-патриотичната, богатата и бедната, образованата и неграмотната. „Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!” (ФМ Достоевски, от „Дневник на писателя”).

Тогава политиците и избирателите ще се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно – сътрудничество и емпатия за доброто на обществото (pro bono publico).

И много българи ще излязат от подземията на бедността и ще мечтаят: „Да живеем!”.

Д-р Георги Чалдъков

.