.
Последните няколко месеца от моя живот някой ден може би ще ги опиша в книга, която може да се казва „22 Параграфа във Фермата на Форест Гъмп“. Всичко, което виждам и се случва, е като някакъв сюрреалистичен филм, създаден, за да се изгаври с времето, което помня като ученик и студент.
Времената, когато бяхме учени да си помагаме, да учим, да знаем, да спазваме правила, да се грижим един за друг, да се грижим за съседа, приятеля, съученика, града, държавата… ги няма. Обърнати са наопаки и са заменени от времена, в които всеки има само Права, без задължения. Времена, в които правилата са само на книга, и виновни за това, че не се спазват, са не толкова Държавата или Общината… ами самите граждани. Пардон, „граждани“… Защото понятието гражданин е следствие от понятието общност, от понятието държава. А гражданинът го няма.
– Гражданинът много иска да му е чисто и подредено, но 10 минути след като чистачките са измели и изхвърлили кошчетата от главната улица, той с кеф си хвърля фаса или чашката за кафе в… тревата. Чистачките обикновено са циганки… а той е чистокръвен „гражданин“.
– Гражданинът много си обича Родината, но месеци може да държи други знамена на профила си, да се кланя на чужди държави и луди лидери, а да не помни две стихотворения на Ботев и Вазов, за химна преди първия учебен час с ръка на сърцето да не говорим.
– Гражданинът, който по цял ден мисли как да опази озоновия слой, да пусне зелени перки навсякъде, да се кланя на урсули и всякакви урсопии, да спасява деца на 1000 или 5000 км разстояние от глад, а, че иде зима и неговите деца могат да стоят на студено – не му пука.
– Гражданинът много иска да му е безопасно на пътя, но отстъпва път на оня, премигващ със светлини и каращ с 200, който след това ще убие нечия дъщеря или син… понеже полицията не го е арестувала или конфискувала колата, след 4-тото му нарушение. А той има 30+. И е пиян и/или дрогиран.
– Гражданинът, който ви-и-и-е, че може би имало корупция като му санирали сградата безплатно, но не се притеснява да реже и маха носещи стени на 8-етажния блок, да мести кухни… Е, той съседът го пази… Той имал Права. И сега било Демокрация.
– Гражданинът, който иска изключителен ред и спазване на законите, но с кеф отива и гласува за измамник, нарушил Конституцията, за да докопа най-висш държавен пост.
– Гражданинът е голям майстор – плочкаджия, водопроводчик, електричар… Но за него няма правила, особено пък за безопасност. Плюе другите майстори, прави всичко, както му е… бързо, и обикновено разваля направеното преди него…
– На гражданина му тече от водопровода, пада мазилка, разбито и мръсно е… „Ее, тя Общината къде е? Защо й плащам данъци?“ Преди седмица ламарина 2 на 0.5 м падна до човек пред мен. Когато казах на един от собствениците на сградата, реакцията бе: „Е, ако се случи нещо – ще се чуе…“. За собствените ни деца не му пука вече…
– Гражданинът, който два дена след опустошителна буря почва да вие в Интернет: „Къде е кметът, да ми почисти клоните пред блока? За какво му плащаме тези данъци?“. То той/тя самият/самата няма да излезе да прибере дърветата и се погрижи за безопасността на децата си. Не само това, ама с кеф ходи на новата детска площадка, плюе семки и хвърля фасове там, където детето му играе, и псува на воля, защото имал права. Права срещу смешните 100 лв. на година за данъци, вкл. сметосъбиране. Той имал Права. Сега било Демокрация.
– Гражданинът, който много мрази корупцията, в която… той не участва. Същият може да гласува по няколко пъти за доказани лъжци и измамници, за Лупи… за „сестра Галева“… за…
– Гражданинът много иска компенсации за тока. Откъде – ами от държавата. Същата държава, която не е някъде в Африка, а неговата. Тя ще го компенсира – като извади пари от левия джоб, за да му ги даде в десния.
Мога да пиша дълго.. Но едва ли има смисъл. Виждам само как Държавата и Общината, каквито и усилия да положат – ако не си помогнеш сам, няма кой да ти помогне. А хората не си помагат, защото последните 30-35 години те бяха научени, че имат само Права. Без задължения. Всяко НПО, което се пръкне, надава вой за права. И медиите обширно дават израз на неговите „права“. Права, Права, Права… а задълженията – те са на Общината или Държавата. Същата Община и Държава, която е създадена от самите „Граждани“.
Много пъти съм писал, че съм за американизация на България. И продължавам да съм… Но не за онази сбъркана американизация, която я натрапват през филми, сбъркани сериали, прайдове и най-вече чужди НПО-та, а онази, при която гражданинът първо има задължения – към себе си, към съседа си, към квартала си, към града си… и чак след това, когато е избрал, има и иска някой да му спазва правата…
Когато „гражданите“ гласуват, нека не забравят, че в други държави, като Америка например, след 3-4 нарушения на пътя ти взимат книжката; превишена скорост над 20 мили в час се води криминално престъпление; и за двете може да полежиш. А данъците не са 100 лв. на 200 000 лв. апартамент… Те са 2-3, че дори 5 000 $… Таксата за смет и поддръжка на градината ти е отделно. И в повечето държави хората нямат само Права, но и задължения.
Причината за всички това е разградената държава. Тя трябва да се гради отново, особено след последната 1-2 години. А тя е разградена, защото вместо собствени НПО-та, създадени от хората – училищни комитети, домсъвети, клубове за деца, спортни клубове… в България се отвориха вратите широко за НПО-та, финансирани незнайно как, претендиращи само за Права. Обществото се гради от малки общности по възходящ ред – семейство, после домсъвет, после кмет, общински съветници,.. Парламент и Президент. А не отвън.
Всичко това се нарича Патриотизъм и всяка умна държава по света знае неговото значение.
Андрей Ненов
.