.
Коментар на доц. Спас Ташев* във връзка с новината,
че македонският е на път да се превърне в нов език на ЕС
.
Българската общественост за пореден път е „шокирана“, че при последното си посещение в Скопие Урсула фон дер Лайен е подписала документ на македонски език, без каквито и да било допълнителни обяснения в скоби или бележка под линия.
.
.
Място за изненада няма!
Има място за късопаментност и безотговорност!
Защото още на 2 юли 2020 г. в официалния сайт на ЕС бе публикувано (линк), че „Македонският е на път да се превърне в нов език на ЕС“. В официалното съобщение се казва: „Използваното обозначение за езика е македонски, без допълнителни пояснения и бележки под линия. Това се счита за акт на официално признаване на македонския език на ниво ЕС и насърчаването му като един от официалните езици на Европейския съюз в бъдеще.
Македонският езиков въпрос беше официално приключен с Преспанското споразумение като ключов критерий за идентичност на етническите македонци от Северна Македония.“
Коментарът е излишен.
Проблемът е, че българските политици, заслепени самодоволно от собствените си“размишления“, буквално проспаха възможността да отстоят българския национален интерес по езиковия проблем със Скопие. На този фон няма защо да се чудим на рекордно ниската избирателна активност! Някой сега ще потърси ли персонална отговорност от депутатите в 47-мото НС, които като гласуваха съгласието на България за премахване на ветото ни върху Скопие под определени условия, изрично подчертаха, че нищо от това решение не може да се тълкува като признаване на македонския език?!
Всъщност, големият проблем е, че както обществото ни е партийно разделено до фаза на безпътица, подобно разделение има и по въпроса за езика! Има две крайни позиции: от нищо не признаваме по отношение на езика до признаваме македонския език, защото това е неотменимо човешко право на гражданите на Северна Македония.
И двете позиции ощетяват българския национален интерес и нито една не работи за нас.
Съгласен съм, че на някой у нас дори да му се иска, няма правото да отнеме възможността на тези граждани на Северна Македония, които се чувстват македонци, да наричат и езика си македонски. Това обаче е само едната част от този демократичен подход. Другата е, че и никой няма право да забранява на тези граждани на Северна Македония, които са съхранили българското си самосъзнание, да продължават да наричат говоримия от тях вкъщи език български, така, както са го правили техните предци, а и всички известни възрожденци.
Всъщност, българската пасивност и самонадеяност и поведението на ЕС точно това човешко право им отне!
Правата, обаче, не могат да бъдат вечно потъпквани. Когато се констатира нарушение, следва корекция на политиката.
Организацията на потомците на преселниците и бежанците от територията на днешна Северна Македония, чийто съпредседател съм, а и македонски българи от Северна Македония, трябва да заявим пред българските и европейските институции, че като не отричаме правото на част от гражданите на Северна Македония да наричат езика си македонски, искаме по същия начин да бъде регистриран в европейските документи фактът, че тези граждани на Северна Македония, които са съхранили българското си самосъзнание, продължават да наричат същия този език български. В случая няма никакво значение дали говорят на литературния македонски или на диалект, тъй като диалектите са едно от проявленията на езика.
При това положение нашето практическо искане ще бъде този факт да бъде отразяван с пояснение под линия или в скоби след официалното име на езика.
Това е единствената реално работеща формула, която защитава нашия интерес и не е обидна и за двете страни. Разбира се, този подход трябва да получи подкрепата на държавното ръководство. Затова е необходим силен обществен натиск.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Коментарът е от ФБ страницата на Спас Ташев.
.
