.
В този текст са събрани някои интересни мисли за свободата от различни източници. Ще започнем с думите от неизвестен автор: „Робът мечтае не за свобода, а за свои роби.“
Михаил Литвак (руски психолог) е перефразирал: „Какво мисли робът? Разбира се, не за свободата! Той мисли и мечтае да стане тиранин!“
И още от Мери Биърд (Winifred Mary Beard): „Както амбицията на римските роби обикновено беше да получат свобода за себе си, а не да премахнат робството като институция, така амбициите на бедните не бяха радикално да преконфигурират социалния ред, а да намерят място за себе си по-близо до върха на йерархия на богатството.“
„Трудно е да бъдеш бог“ („Трудно быть богом“) е социално-фантастична повест на Аркадий и Борис Стругацки. Написана през 1963 г., публикувана за първи път през 1964 г. в авторския сборник „Далечна дъга“. През 1989 г. Аркадий Стругацки е написал пиесата „Без оръжие“ по същия текст.
В „Трудно е да бъдеш бог“ главният герой е землянинът Антон, действащ в кралството на Арканар под прикритието на високороден благородник Дон Румата. Кралството Арканар преминава през период на контракултурна революция – страната преследва „грамотните хора“ под мотото „Умните хора не са необходими. Имаме нужда от вярващите.“
Дон Румата се опитва да насочи обществото по правилния път, опитвайки се да намери сред гражданите (арканарите) някой, който да ръководи въстанието, но идеята за революция веднага изчезва: местните хора не могат да си представят свободата, тя не съществува за тях, защото ясно се представят на мястото на своите господари. Затова след революцията всичко в тази държава ще трябва да започне отначало, а резултатът ще е един и същ – управляващи и бедни хора. Румата, обвързан със заповеди, се опитва да запази за бъдещите поколения гениални учени, поети и художници.
Арканар всъщност се ръководи от първия министър Дон Реба, властолюбив, отмъстителен, коварен и слабо образован дребен чиновник, който бързо се издигна „от дъното“ над труповете. Дон Реба, който се интересува само от властта, през трите години на своето управление довежда икономиката до умиращо състояние. Той създава „сива“ армия (глупави, злобни хора, които са готови да измъчват дори роднините си само заради способността да четат) и започна да търси грамотни хора. Дон Реба прави всичко по силите си, за да унищожи онези, които могат да задават въпроси, да поставят под въпрос решенията му, които не могат да бъдат заблудени, които могат да станат революционери или да пишат произведения, които разобличават реалността, които могат да учат масите или дори просто да мислят. Реба се опитва да създаде общество, което безусловно ще му вярва, ще приема всяка шефска глупост за истина и ще боготвори своя владетел.
И ето един цитат от книгата: „За земеделеца зло са данъците и сушите, а за търговеца на зърнени храни сушата е добро. За робите зло е пияният и жесток господар, за занаятчията – алчният лихвар. Какво тогава е злото, против което трябва да се борим, дон Румата? Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света, Той може да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. Такива са хората, дон Румата, и такъв е нашият свят.“ ― Аркадий и Борис Стругацки
Но Шандор Петьофи пише:
„Две неща ми трябват на земята –
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.“
Според В. Толев, „робството на душата е по-страшно от робството на тялото“, а неизвестен автор допълва: „Физическото робство, което много хора приемат единствено като злощастна даденост, всъщност може да предизвика един вътрешен процес на усъвършенстване на човека и желание за свобода. Ако пожелаеш да бъдеш свободен, никой не може да ти отнеме това право, никой не може да ти отнеме мечтите ти. Никой не може да достигне сърцевината на твоя дух и да ти отнеме огненото желание за свобода. А то е много важно, защото, както гласи една мъдрост: „Ако човек намери своята цел, половината от неговата работа е свършена!“.
За съжаление човечеството не се стреми към свобода, а към сигурност, а също към равенство, а не към справедливост.
И думите на Джонатан Суифт, че „всяко правителство, което действа без съгласието на тези, които управлява, е изчерпателен пример на робство“, остават неразбрани, защото, както казва Габриел Лауб: „Най-отявлените поддържници на робството не са робовладелците, а привилегированите роби.“
Все пак надежда дава цитат от филма „Вотът“: „Всички велики цивилизации са следвали една пътека: от робство към свобода, от свобода към охолство, от охолство към самодоволство, от самодоволство към апатия, от апатия – обратно към робството.“
Т.е., все пак свободата е възможна отново и отново. Но напразни ще останат очакванията на ония, които се надяват някой да им я поднесе. Не е възможно друг да те направи свободен. Защото тя единствено е вътрешна и осъзната необходимост, като казва Спиноза. И Петко Рачов Славейков го е рекъл: „Без да бъде вътре в себе си свободен, чоловек външно никога не може да е свободен!„.
Цитатите събра П. Стаматов
