.
Неотдавна Благослав Михайлов (на снимката), създател на интернет платформата „Стража.бг“ (вж. линк), която следи за работата на депутатите в Народното събрание и представя в достъпен за обикновения гражданин данни за гласуванията им, бе гост на „Нощен Хоризонт“. От разговора ми стана ясно, че дори и журналистите, които първи би трябвало да се интересуват от резултатите, знаят малко за работата и полезността на платформата. Още миналата година изразих радостната си изненада от появата на подобен инструмент на разположение на гласоподавателите.
По време на предаването на БНР успях да се свържа със студиото и, както обещах в ефир, със следващите редове ще изразя подкрепата си за направеното и ще подскажа някои идеи, за които екипът на Еврочикаго пише от няколко години. Надявам се те да заинтересуват младите ентусиасти от „Стража“, които са способни да ги реализират първи, защото са тръгнали и бързо вървят по този път.
И те, както и нашия сайт, не разчитат на помощи от бизнеси и фондации, и те се борят за прозрачност и откритост.
„Фактът, че този проект е създаден извън партийната среда, е основният му плюс“, казва Благослав пред „Дневник“. „Идеята от самото начало беше за инициатива, която да бъде от народа за народа, да се финансира изцяло от хората, не от проекти или фондове. Да бъде изцяло граждански.“
Платформата разчита на микрофинансиране, не приема дарения над определен размер. Именно защото цялата й философия е насочена към всеки от нас, към „обикновения“ гласоподавател, който да оцени това, което получава. Явно се получава, защото в последните месеци броят на дарителите – със символични, но редовни суми, бързо расте.“
А сега сами се запознайте с някои от тестовете и анализите на „Стража“. Ето какво те самите пишат:
Създадохме тест, който позволява на всеки гражданин да сравни своите виждания с позициите на партиите. Вдъхновен е от немския wahl-o-mat. Това е първият опит да се направи нещо подобно в България!
📊 За да бъде тестът честен и безпристрастен, той е базиран на въпросник от 55 въпроса, който беше разпратен към 9 партии (избрани заради шансовете си да получат представителство според социологията). Отговаряйки на същите въпроси, можем да сравним Вашите позиции с тези на партиите и да Ви дадем процент съвпадение.
😞 За жалост, не всички партии попълниха нашия въпросник изцяло. „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ не отговориха на въпросите, а „Демократична България“ – само на част от тях. Надяваме се за бъдещи кампании да успеем да ги склоним.
🧪 Този тест е изцяло експериментален. От много време искахме да пробваме нещо подобно и сега най-после го направихме. Но сме сигурни, че има много неща за изглаждане, затова оценяваме всякаква обратна връзка!
⚠️ Този тест е направен изцяло с развлекателна цел! В крайна сметка решението за кого да гласувате, както и възможните аргументи, са изцяло ваши. Ние не се опитваме да ви повлияем по никакъв начин.
🤝 В изготвянето на въпросите участваха д-р Димитър Ганев, доц. Борис Попиванов, Джансу Данаджиева, Владислава Матева и Ивайло Илиев.
Вж. линк към теста и как изглежда един примерен резултат:
.
А ето списък и някои от партийните дарители, също представени от „Стража“.
💶 Показваме Ви кои са най-големите дарители на българските партии в периода от 2011 до 2021 г. Имайте предвид, че това е само според официалната информация, предоставена от Сметната палата. Напълно е възможно при много от партиите записаните дарения да не са от човека, от чието име са записани!
На първо и второ място са собственикът и изпълнителният директор на компанията за хостинг услуги SiteGround Иво Ценов и Тенко Николов. Техните дарения са били към „ДА, България“ и „Волт“ (която на изборите през ноември 2021 беше мандатоносител на „Продължаваме промяната“). Техните дарения бяха направени около кампаниите на 11-ти юли 2021 г. и 14-ти ноември 2021 г.
🚚 На трето място е Николай Събев, собственик на транспортната компания Еконт и министър на транспорта в последното редовно правителство. Неговите дарения са били към кампанията на ПП и са направени по време на предизборната й кампания за изборите на 14-ти ноември 2021 г.
📺 На четвърто място е Петьо Георгиев, който е съдружник на Валери Симеонов в телевизия СКАТ. Неговите дарения са правени през годините към ВОЛЯ и НФСБ.
📸 На пето място е Явор Калудов, за когото не се знае много, освен че е 26-годишен фотограф. Според търговския регистър, е съдружник в 3 фирми, които не са декларирали дейност досега.
❗️ Много е важно да отбележим, че преди 2019 г. имаше таван на даренията и затова оттогава няма данни за дарения в толкова големи размери, колкото са правени през 2021 г. Напълно е възможно големи донори да са спонсорирали партиите в този период, но даренията трябва да са били раздробени и записани от името на голям брой партийни членове.
.
А ето и мнението на в. „Дневник“ и Благослав Михайлов – защо ПП ГЕРБ (почти) не получава дарения.
Подобно на ДПС, при ГЕРБ даренията до 2021 г. са по-скоро изключение, но през миналата година стигат до над 32 хил. лв. Най-щедрият дарител на партията на Бойко Борисов по документи е Генади Велков, председател на областния съвет на СДС във Видин. Двете партии се явиха в коалиция и на трите вота миналата година. Следва Кирил Панайотов, бивш общински съветник от ГЕРБ, който притежава кардиологичната болница „Медикакор“ – Русе, с 8 хил. лв.
За последните десет години ГЕРБ е рекордьор по държавна субсидия, която за периода 2011-2021 г. възлиза общо на над 153 млн. лв., и редовно събиран членски внос, който надхвърля 3 млн. лв. за целия период.
Извън голямата субсидия, Благослав Михайлов от „Стража“ изтъква още една възможна причина за малкото дарения: „На партиите, които са били дълго във властта и все още държат местната власт, официално не им трябват дарения, защото мобилизират местните си организации и се възползват от медийния интерес, който има към тях, вместо да се надяват на средства, с които да търсят начини да се промотират.“
Да (не) покажеш голямо дарение
През 2019 г., по инициатива на ДПС, от закона отпадна ограничението дарения към партиите да не надвишават от 5 хил. лв. Въпреки че промените в закона бяха обявени за противоконституционни, решението на практика не се отразява на даренията, а само прави възможно да са видими големите суми, които са получили партиите.
Това се вижда при гореспоменатите дарители от SiteGround, но и при дарителите на „Продължаваме промяната“ (през партия „Волт“) като цяло. Сред първенците по дадени суми (150 хил. лв.) са пиар специалистът Диана Дамянова и Даниел Лорер. Дамянова доскоро отговаряше за комуникационната стратегия на формацията, но наскоро се оттегли от активната работа. Лорер беше министър на иновациите и растежа, а за предстоящите избори е водач на листата на „Продължаваме промяната“ във Варна.
При „Има такъв народ“ най-щедрият дарител с еднократна сума от 30 хил. лв. е Милена Цветкова. Тя е управител на фирма „ДМ Билд груп“ и потвърди пред „Дневник“, че е давала пари на партията на Слави Трифонов, но отказа да коментира мотивите си за това. Цветкова не е била кандидат-депутат от „Има такъв народ“.
В същото време обаче фактът, че дори и след отпадане на тавана за дарения към партиите, те могат да заобикалят явно получаване на голяма сума, като то бъде раздробено на малки траншове между много хора – завършва своя анализ „Дневник“.
.
По-стари теми и изводи на „Стража“:
Анализ: Кои парламентарни групи са гласували заедно в последните 13 години? (ЛИНК).
Друго интересно в графиката е начина на гласуване на „ВОЛЯ“ – партия, която прокламира идеология на национализъм и десен популизъм, има 83% съвпадения и 81% съвпадения при начина на гласуване в НС с ДПС и БСП, а едва 30% с партньорите й ГЕРБ. Същото се наблюдава и при Обединени патриоти – 76% съвпадение с ДПС и 76% съвпадение с 74% с БСП, а едва 39% с ГЕРБ.
Анализ: Активност, дисциплина и лоялност при гласуванията на депутатите в 47-ото НС (ЛИНК)
„Против“ и „въздържал се“ имат абсолютно един и същ ефект, но изпращат различни сигнали към обществеността и измежду народните представители. За разлика от категоричния глас „против“, „въздържал се“ може да сигнализира по-деликатно несъгласие, както и нежелание или дори неготовност за заемане на позиция. Например, ако една от партиите в управляващата коалиция категорично гласува срещу друга, това може да се възприеме като отслабване на конфигурацията
.
.
.
Още за проекта Стража и за неговите идеи и причини за създаване можем да научим от самите автори – ето най-важното, според мен, което те пишат в представянето му:
Ако следваме двата потока от информация, необходими за съществуването на една демокрация, то възможните проблеми идват от двете посоки на комуникация:
Държавата към гражданина – Гражданинът не знае кое решение е в негова полза. Не знае коя партия/кандидат е в плен на задкулисието и коя не е. Дори да се появи напълно чиста партия/кандидат, как бихме могли да знаем дали някой не стои зад нея/него?
Гражданинът към държавата – Народната воля не е била измерена достоверно.
Поставено в тези рамки, нещата изглеждат много прости. Ако помогнеш на гражданите по-лесно да преценяват кой е в плен на задкулисието, ще взимат по-добри решения и демокрацията ще работи по-добре. Точно с тази част можем да помогнем ние от „Стража“!
[…]
Ако пък намериш по-ефективни начини да измерваш какво всъщност мислят и искат гражданите, тогава също ще имаш по-ефективна демокрация. А имайте предвид, че изборите не са нищо по-различно от общонародна анкета, но с по-сериозни последици.
Изборите са начин емпирично да установим народната воля. Оттук следват много въпроси като например защо правим това измерване само в един ден на всеки 4 години? Защо гражданите нямат повече възможности да дават мнението си? Защо доскоро това се случваше изцяло на хартия, когато имаме толкова по-съвършени технически средства?
Тъй като демокрацията винаги е изисквала капацитет за трансфер на информация, тя винаги е зависела от определени технологични развития, за да функционира. Именно затова в миналото не е било възможно да имаме демокрация, каквато имаме днес, а днес тепърва имаме възможностите да създадем демокрацията на бъдещето.
[…]
Но, въпреки това, онези елементи на деспотизма и олигархията все още съществуват в съвременното общество. Защото всеобщото избирателно право само по себе си не прави демокрацията. Демокрацията е едно много скъпо, но крехко цвете, което трябва да бъде гледано с много грижа и любов, за да процъфти.
[…]
Днес имаме избори, чрез които установяваме народната воля. Но това се случва веднъж на няколко години (е… 2021 е различна), след което се връщаме към обичайното ни ежедневие, в което никой не се интересува от мнението ни.
Този толкова тромав процес е остатък от една отминала епоха, когато технологиите само това са позволявали. И точно защото е толкова тромав, точно защото трансферът на информация между гражданите и техните представители е толкова неефективен, неточен и манипулируем, точно затова дълбоката държава и олигархията успяват да си присвояват народния суверенитет.
Гражданско участие чрез технологии
Тези технологии отварят вратата към невиждани досега възможности за гражданско участие в епохата на социалните мрежи, в която всеки може да изрази мнението пред милиони други хора за части от секундата.
Някой ден може би ще живеем в общество, в което упражняването на гражданския ни суверенитет ще бъде толкова неразделна част от нашето ежедневие, колкото днес е висенето в социалните мрежи.
[…]
Демокрацията работи, но тя работи, когато процесите в законодателната дейност са прозрачни, политиците са отговорни за действията си, общественото мнение е формирано на база факти и действия, а гражданското общество участва активно в политическия живот.
За тази цел създадохме платформата strazha.bg. Защото вярваме в ролята на информирания избор. Защото вярваме в нуждата от прозрачност при взимане на законодателни решения. Защото вярваме, че политическите партии и политиците трябва да са отговорни пред обществото за действията си, а обществото трябва да е стражар на действията на политиците в парламента.
[…]
Формирането на мнение и информиран избор трябва да се осъществява на база:
Факти относно парламентарната дейност на политическите сили и народните представители;
Обективна информация, а не вятърничави твърдения;
Взети решения в Народното събрание, а не дадени обещания в предизборна кампания.
Какво целим?
Дългосрочната ни цел е да спомогнем във формирането на политическа и гражданска култура в обществото, така че да може да се гарантира съществуването на демократичната система дори и във времена на несигурност. За да може това да се случи, трябват следните предпоставки:
Прозрачност в законодателната дейност;
Информираност на гражданите относно парламентарната дейност;
Обогатяване на политическата култура в обществото;
Възможност за информиран избор и информирано мнение;
Отчетливост на народните представители пред гражданите;
Диалог между граждани и народни представители.
[…]
За да може да осъществим целите си, първо трябва да предоставим основния ресурс, чрез който бихме могли да осъществим един по-устойчив, по-справедлив и по-демократичен строй. А основният ресурс е именно лесно смилаемата, достъпна и обективна информация, чрез която всеки гражданин може да формира свое мнение, базирано на факти и събития, а не на внушения, лъжи и спекулации.
Част от тази нужна информация ние предоставяме чрез платформата strazha.bg.
Демокрацията не е просто лозунг! Бъди на #strazha!
Автори: Благослав Михайлов и Фридрих Крепиев
Направете дарение за Стража: https://www.strazha.bg/donate
.
А ето и една сходна идея, която сме предлагали ние от Еврочикаго.
За първи път в света за политически изкуствен интелект се заговори преди повече от четири години.
Ето една част от съобщението, което бе публикувано на страниците на сайта www.eurochicago.com:
„…Щом тези, които се занимават с политика или искат да влязат в нея, не са готови да отговорят на елементарни политически въпроси, какво да кажем за обикновените хора? Много от тях вероятно дори не могат да открият връзката на тежкото си положение с качеството на демократичните институции. Нещо повече – за много хора демокрацията стана мръсна дума.
И стигаме до главния въпрос: Как може да се излезе от това положение?
Не само според нас, най-разумният отговор е – чрез всеобщо образование. Включително чрез гражданско и политическо образование. За съжаление това за цял народ е дълъг, многогодишен процес, изискващ и много финансови ресурси. И при днешните пари, заделяни в България за наука и образование, е неизвестно колко време би отнело.
Логично е да се запитаме – има ли средство, което може да ускори образованието на гражданите? И така стигаме до ИНОВАТИВНАТА ИДЕЯ:
Защо, успоредно с политическото образование на хората, да не помисли и за машините/компютрите? Щом се работи по изкуствен интелект в много и най-различни области, то какво пречи да се разширят търсенията в още една област – създаване на политически изкуствен интелект?
Нека се замислим – няма ли да може един бъдещ Политически изкуствен интелект /ПИИ/ (Political artificial intelligence /PAI/) да ни помогне в решаването на някои от следните въпроси:
Какъв да бъде оптималният брой на депутатите в Народното събрание? Може би компютърът ще обяви, че при сегашната ситуация, при която в голям процент от случаите всички членове на партиите гласуват анблок (еднакво), е достатъчно в парламента да гласуват и получават заплата само шефовете на парламентарните групи? Или може би трябва да се промени броят на депутатите, като влязат и мажоритарно избрани? А какъв точно да бъде техният процент от всички в НС? Може би умните машини ще ни предложат да отпаднат пропорционалните избори, а вместо тях в парламента да се влиза с жребий, както съветват в последните си изследвания някои математици.
И още много отговори на интересни въпроси може да ни подскаже един бъдещ Политически изкуствен интелект. Той може много да помогне и на политическото ни самообразование. Всеки, който се интересува от някакъв въпрос, ще се свързва с компютър, а той ще му отговаря. При това съм сигурен, че отговорите му ще бъдат по-честни например от отговорите ЦИК по въпроси, свързани с Изборния кодекс.
Знаем, че истинските учените са хора ентусиасти, и гореспоменатото е достатъчно, за да ги провокира да се пробват в новото направление. Още повече, че вече събрахме малък екип от 5 човека, който включва пенсиониран професор от Института по математика и информатика на БАН, доктор от Институт за системни изследвания и роботика, математик, психолог и пишещият тези редове – основателят на сайта Еврочикаго.
Ще се радваме идеята ни да намери нови последователи. И може би тогава Политическият изкуствен интелект (Political artificial intelligence) ще се превърне в иновацията, която ще спаси България.“
(Край на цитата.)
Целият текст:
Политически изкуствен интелект – иновацията, която може да спаси България?
.
Още по темата:
Изкуствен интелект с първа прогноза в политиката
.
Предизборна анкета и прогноза за Местни избори 2019
П. Стаматов
.
