.
Цял ден мислим. Надявам се, че до утре ще сме изчерпали целия си акъл и от понеделник ще сме си, както преди.
Продължавам да пускам мои стари текстове, за да не пълня деня за размисъл с нови глупости. Ето едно фентъзи, което писах преди две години.
УРА-А-А-А-А
Семейният понеделник се събуждаше обичайно кротко, като всеки друг понеделник на 2069 година. Иван пиеше билково кафе от разградима био-чаша, а Мария се наслаждаваше на масаж от твърдите ръце на семейния робот. Във въздуха в кухнята витаеше холограмното излъчване на единствения сутрешен блок, излъчван пряко от Правилната ТВ, разположена в Джипа на Републиката. Луксозното студийно возило обикаляше новите подземни тунели на Суперкомпютъра и само честите бурни аплодисменти на подредените в шпалир зрители прекъсваха Шофьора, който изнасяше речта с двете гънки на врата си:
– България е трудна за копане държава! Много камък, много нещо! Обаче, ей на – героите не спират! От снощи сме изкопали още двеста тона криптовалута!
Публиката избухна в нова порция щастие, а омърляните миньори в дъното на тунела помахаха дружелюбно, избърсвайки черни усти до усмивка.
Иван свали краката си от въздушната възглавница, която се поклащаше на пет сантиметра от пода. Застана пред плазмения хладилник и, преди да бръкне вътре със специалната ръкавица от кевлар, погледна към Мария и попита:
– Дали има нещо за ядене?
Без да изгася холограмното списание „ПИК“ преди очите си, Мария отвърна:
– В хладилника има останало малко от повишения кредитен рейтинг. Отрежи си.
Иван се облиза и радостно грабна парчето, а от холограмния телевизор продължи да се чува ехото на Шофьора, излязъл от джипа, за да е по-близо до хората:
– Работа, работа, работа!!! Ей на – утре чакаме и още цели дванайсет ваксини!
Патриотичният възглас УРА-А-А-А-А мина през маските на хората, отекна гръмко в тунела на Суперкомпютъра, проби си път нагоре през сивкавия въздух, преодоля гравитацията, напусна атмосферата и след няколко минути се блъсна в сондата на Лукойл на Марс.
Тя, естествено, не помръдна.
.