.
С молитва на Божи гроб в Деня на народните будители – 1 ноември, започна 17-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА). Темата тази година е „Медии и спасение“. Форумът, който се провежда в Йерусалим и Тел Авив, ще продължи до 3 ноември.
.
.
Приветствия към участниците отправиха вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова, министърът на културата в служебното правителство Велислав Минеков, министърът на туризма Илин Димитров, посланикът на България в Тел Авив Румяна Бъчварова и ръководителят на Делегацията на Европейския съюз в Държавата Израел Димитър Цанчев. Началото на срещата бе дадено от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.
Тази година в срещата участват представители на повече от 20 български медии от чужбина, сред които и поетът и журналист Ивайло Диманов (представител на Еврочикаго). Форумът е в навечерието на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи, която ще бъде отбелязана през март догодина.
Програмата на 17-ата Световна среща на българските медии включва три панела, два от които в Йерусалим на 2 ноември и един в Тел Авив на следващия ден. Първата дискусия е на тема „Медии и спасение на човека“. Домакин на втория панел – „Медии и спасението им в света на интернет“ е израелската информационна агенция Tazpit Press Service. Във фокуса на третата дискусия е спасяването на българските евреи.
В рамките на форума е предвидено посещение на Световния център за възпоменание на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим. Мемориалният комплекс е създаден със закон, приет на 19 август 1953 г., за да се отдаде почит на близо шестте милиона евреи, убити по време на Втората световна война (1939-1945).
Пред входа на центъра е изградена Алея на праведниците, в която са изписани имената на хора, които имат личен принос за спасяването на евреи по време на Втората световна война. Понастоящем там са записани имената на 20 българи. Те са удостоени от центъра „Яд Вашем“ със званието „Праведник на народите на света“. Първият български праведник е хлебарят от София Рубин Димитров, по прякор Бичко. Сред останалите българи са екзарх Стефан I, патриарх Кирил, политикът и общественик Димитър Пешев, както и кюстендилци с принос за спасяването на българските евреи.
Програмата включва и посещение на Американския еврейски комитет в Йерусалим и среща с директора на организацията там Авитал Лейбович, ден след предсрочните парламентарни избори в страната.
По традиция в края на медийната среща Националният дарителски фонд „13 века България“ ще връчи – за девети път, наградата за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с „Аурубис България“, Пощенска банка и фирма „Димитър Маджаров-2“.
(В информацията са използвани снимки и материали от Теодора Цанева и „Справочна информация“ на БТА.)
.
.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
По време на първия панел от медийната среща днес бе заявено изказване онлайн на редактора на Еврочикаго Мариана Христова. Възможността за онлайн участие чрез Zoom в медийната среща в Израел бе съобщена от организатора на срещата и предварително съгласувана с отговарящите за това служители на БТА. Въпреки това и въпреки че към края на първия панел, в предвидената в него дискусия, никой от присъстващите в залата не заяви желание за изказване, възможност за изказване онлайн не бе дадена на г-жа Христова. (По-късно, след въпрос от нейна страна, защо се предлага възможност за участие онлайн на представител на българска медия зад граница, която не се осигурява, й бе написано, че може да участва в третия панел – който е за спасяването на българските евреи, където нямаше заявено участие.)
По време на първия панел имаше, впрочем, изказвания и апели към медиите зад граница относно свободата на словото. На този въпрос, за свободата на словото, се спря и бившият български външен министър и бивш специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес Николай Младенов, който се включи онлайн с пространно изказване. Говореше се за духовни и европейски ценности, за толерантност към различните мнения, за нуждата от критични анализи в медиите и как може да бъде съхранен мирът.
Спомена се за пореден път и това, че броят на българските медии в чужбина намалява все повече и повече. Но въпросът за техните специфични проблеми ще бъде отложен изглежда за следващата медийна среща. Която, надяваме се, наистина ще се фокусира върху задграничните български медии.
Един колега от Лос Анджелис, присъстващ на срещата, каза впрочем, по време на първия панел, че в Чикаго, поради голямата българска общност, българските медии били по-осигурени. И нямаше кой да му опонира, че това далеч не се отнася за всички. Нито имаше кой да повдигне въпроса за това, че за да могат медиите, в частност – на българските медии зад граница, да работят в обществен интерес и да защитават ценности като свободата на словото, съхраняване и представяне на българската култура и идентичност в чужбина, отразяване на проблемите и събитията на българските общности по света и пр., представяне на критични мнения, анализи и пр., това някак да стане, ако те са зависими, каквито са повечето медии днес, от политически и/или бизнес интереси.
Накрая ще припомним, че българската държава реши най-накрая, благодарение и на усилията на председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина в предишния парламент, Антоанета Цонева, да отпусне миналата година едни 200 хил. лв. от Държавния бюджет на Р България за настоящата година, за подпомагане на българските медии по света. И, че чак в края на м. октомври т.г. Министерски съвет прие на свое заседание Програма за подпомагане на българските организации и медии зад граница (наречена така, защото в българското законодателство нямало правно обяснено понятие за българските задгранични медии). Но проекти по тази програма ще се представят пред българските посланици и генерални консули по света. Които, едни, работят добре с български общности, включително и с българските медии в съответните страни, а други – не. И после Министерството на външните работи, в чийто бюжет са прехвърлени парите по въпросната програма, ще решава на кого какво да даде.
Кои служители на министерството ще извършват това, открито ли ще го правят и по какви критерии, така щото не зависимости, послушание, лични отношения и пр. да са фактор в този процес, който трябва да се извърши за първи път, не е ясно. Но иначе към българските медии зад граница се апелира да защитават свободата на словото, мисията си на подръжници и разпространители на българската култура, език, идентичност, критичността и аналитичността относно важни за всички ни проблеми на съвремието. А апелът, отправен от 16 представители на български медии, от 4 континента и 14 страни, който бе свързан с критериите за оценяване на българските задгранични медии, във връзка с отпуснатите средства в Държавния бюджет за тяхното подпомагане, изглежда не бе чут. Повече за него може да прочетете ТУК.
.
