Да се завърнеш в бащината къща…

.

МАЕСТРА КОНСТАНТИНА ПЕТКОВА НА 85 ГОДИНИ

.

Няма българин, който да не се е развълнувал при прочита на стихотворение на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща…“. Една българка направи завръщането в бащината си къща по един невероятен начин – като съживи спомените, традициите и даде нов израз на културната слава на „бащината къща“, на родовата история, на преклонението пред „незаменимата“ Добруджа. Тази българка е маестра Константина Петкова – оперна певица, режисьор, родолюбец.

К. Петкова е родена на 19.11.1937 г. в с. Пчеларово, общ. Генерал Тошево, област Добрич. Певческият й талант се проявява още в ученическите й години в гимназията в Добрич. Пътят на професионалната й реализация я води през света и тя следва своята съдба. Преминава през Италия, Австрия, Франция, САЩ и Швейцария. Започва своята кариера в Русенската опера. Явява се на прослушване и е одобрена да замине за Италия. Там тя завършва оперно пеене в Държавна музикална консерватория „Санта Чечилия“ в Рим при Тито Гоби. Специализира при прочутия диригент Херберт фон Караян в Залцбург, Австрия. Солистка на „Виртуозите на Рим”, концертира в Париж, преподава в университета в Блумингтън, САЩ, играе седем сезона в Ню Йорк, в артистичния квартал Сохо. Движи се в кръговете на Игор Маркевич, Франко Ферара, Федерико Фелини, Антониони, Борис Христов, Кристо, Мария Калас, Баския. Участва във филм на Виторио де Систи и Милош Форман, където играе главна роля. Има роли в два музикални филма, като в единия си партнира с Робертино Лорети.

През този дълъг път на професионални изяви К. Петкова не се откъсва от своята родина, а я носи винаги в сърцето си. Точно в САЩ тя се реализира и със своята втора специалност – режисура. И експериментира – чужденци да играят в постановки с български сюжет и да говорят на български. Една смела стъпка, която и носи успех и известност.

В Ню Йорк се запознава и с бъдещия си съпруг, Бернард Брюнер, известен американски поет и писател, от швейцарски произход. Живеят известно време и в Европа, в Женева. Непредвидимата съдба изправя К. Петкова пред изпитание. Остават няколко години до пенсионирането й, но се оказва, че тя спешно трябва да уреди пенсионирането, въпреки че пенсията ще е по-малка по размер. Причината за завръщането й в България е силното й чувство за синовен дълг към родителите си, който не й позволява дълго да мисли и отлага. Във всяко писмо нейните възрастни и болни родители напомнят, че имат нужда от помощ – и покривът на къщата да се стегне, и за тях някой да се погрижи. Тръгва за родината, а със съпруга си се разбира той да пристигне по-късно, след като уреди текущи въпроси и да се подготви за един по-дълъг престой в България.

Но се случва така, че вместо временно, Константина остава завинаги в България. Малко преди да тръгне за България, съпругът й катастрофира във Швейцария и почива. Сломена след неговата загуба, Константина намира утеха в родния си край. Тук са спомените от детството й, тук са близките й. А енергията на родната земя лека полека лекува душата й. Не само… Тази земя й дава сили да се разгърне и реализира проект, който никой до тогава не е осъществил – създава частен артцентър в родното си село Пчеларово. Оказва се, че за неговото създаване има конкретни предпоставки, свързани с родовата история. Казват, че наследствените способности се предават през поколение. В семейството на Константина това се потвърждава. Дядо й Петко е бил не само най-богатият в селото преди кооперирането, но и най-начетеният жител на селото и в областта. Самообразовал се, той е страстен любител на литературата, но и на театъра. В неговия голям дам (постройка за коне) са се изнасяли театрални сцени, режисирани от него. Селяните с нетърпение очаквали тези постановки и масово са ги посещавали, защото са усещали тяхното благотворно влияние, чрез поучителните послания и повишаване общата култура на хората. При една проверка, назначена от цар Борис Трети в училищата в Добруджа, комисията констатира, че учениците от село Пчеларово са спретнати, чисти и знаещи, а в селото се изнасят театрални постановки. Това впечатлило царя и той решава лично да посети това село. Така Пчеларово и лично дядо Петко посрещат високопоставения гост. Паметната плоча, поставена по-късно в двора, е следата, оставена за поколенията за това събитие.

След завръщането си от чужбина Константина се старае максимално да бъде полезна на семейството си, но и на съселяните си. Купеният микробус „Фолксваген“ от Швейцария тя превръща в линейка – маха седялки и закрепя легло, защото кметството не разполага с линейка. Повече от година тя сама изпълнява и ролята на шофьор, превозвайки болни от селото до болниците в гр. Генерал Тошево и гр. Добрич на доброволни начала. Много са заслугите й към Читалището на селото. Дарява 23 свои картини на художници от различни страни и създава картинна галерия. Предлага различни идеи за подобряване дейността на читалището. К. Петкова организира в селото международен фестивал, който е заснет от БНТ. Във фестивала вземат участие швейцарски изпълнители с алпийски рогове, хор от Варна, оркестъра на музикалното училище във Варна и голям смесен хор от Молдова. На този фестивал се организират конни и велосипедни състезания, изложба на книги, модна изложба-ревю, рок-концерт, атракция с кучета. Паметна остава и обиколката й заедно с Елка Йовкова, дъщерята на Йордан Йовков, по добруджанските села, където е отсядал писателя. Събират автентични спомени. Всички познаваме Йовков като белетрист, като майстор на разказа. Малко известно е, че той започва своите литературни изяви като поет. През 2016 г. в артцентъра на К. Петкова за първи път в България, а според внука (Боян Попов) на Йовков, и в света, се провежда прочит и запознаване с поезията на Йордан Йовков, непозната дори и на много литератори. Около 30 стихотворения са представени от артиста Димитър Ялнъзов, на фона на подходяща музика и прекрасния литературен анализ на д-р Кремена Митева, литературен изследовател и главен уредник на Дом-паментик „Йордан Йовков“ в град Добрич.

За да бъде по-пълноценна към учениците си като музикален педагог, К. Петкова решава да създаде учебен център. С майчина грижа смелата добруджанка се заема да превърне бащиния си двор в привлекателно място за работа с бъдещите певци. Построява и акустична „зала“ – бивш склад, който след ремонт се превръща в място за обучение, с пияно, добра акустика, подходящ интериор. Младите хора получават безплатно пребиваване – храна, спане, уроци по певческо изкуство и сценично поведение. Срещу своята щедрост на духа маестра Петкова не иска нищо. Тя е щастлива от успехите на своите възпитаници по сцените у нас и в чужбина. Нищо, че някои не са се „върнали“ да й благодарят. Но дори и те са получили ценния урок, че изкуството иска жертви, иска висока самодисциплина, че не трябва да спира самоусъвършенстването, че артистът трябва да уважава публиката си, хората.

През годините Константина продължава да променя двора по свой проект и той се превръща в един прекрасен декор на летните срещи с артисти от София, които с удоволствие гостуват в артцентъра, очаровани от широката култура на К. Петкова и разказите й за светила в световната култура, с които се е срещала, работила или е посещавала техни изяви. Така се стига до идеята да се възродят културните срещи в Белия дам – дамът вече е варосан отвън и отвътре, украсен с много предмети от миналото и се превръща в атрактивна зала за културни изяви. Публиката (винаги при вход свободен, хонорарите на артистите са били грижа на родолюбивата добруджанка) има възможност да се срещне на живо с изпълнението на много наши артисти, известни на българските и чуждестранни сцени.

Очаровани от атмосферата, която се създава в градината с цветя, шадраванчета, сенчести ъгли и „сцената“ – каменен плочник, заобиколен с живите декори от дървета, храсти и цветя, хората си тръгват обогатени, облагородени от съприкосновението с изкуството. Докоснати от високата класа на изпълненията, от деликатните и компетентни пояснения на домакинята, която е и медиатор между публиката, изпълнителя и твореца на произведенията, които се изпълняват. С живо слово Константина Петкова вмъква между изпълненията разкази от своя живот или пояснения, свързани с жанра и автора на творбата.

Първото представление започва с Вели Чаушев, за да продължи редицата от известни имена от миналото, та до наши дни: Захари Медникаров, Гинка Станчева, Жоржета Чакърова, Емилия Радева, Васил Петров, Теодоси Спасов, братя Владигерови, Стефан Вълдобрев, Елена Божкова и Полина Паунова от фолклорната формация „Мистерия на българските гласове“, Васко Кръпката, Камелия Тодорова, Антони Дончев, Мирослава Кацарова, Мария Касимова, Йоана Буковска и мн. др. Рашко Младенов, директор на Сатиричния театър (1997-2006), гостува на К. Петкова с целия си състав, когато две години подред са изнасяли представления в Добрич – около 50 човека са обядвали в градината на голяма трапеза, изпълнена с вкусни гозби по рецепти на домакинята.
Вълнението за хората от публиката при тези културни срещи започва още с пристигането.

Когато се види дългата редица от паркирали коли с български и чуждестранни табели по улиците около двора, когато отдалече ги посрещне паметната плоча с името на цар Борис Трети и извисена над храстите огромна табела с дълъг списък от имена на личности, посетили този двор, това вълнение се засилва след това от непринудената близост на зрители и изпълнители. За да остане за дълго в спомените. В годините на ковид ограниченията в тази вече известна градината на село Пчеларово се случваха през лятото културни срещи, на които хората се стичаха без страх от близка дистанция.

И така почни тридесет години, през които К. Петкова ни учи на нещо много важно – че сме взаимно свързани, че изкуството служи на хората и ги обогатява. За своята всеотдайност към изкуството Маестра Петкова е удостоявана с много награди, между които „Златен век“– на Министерството на културата, „Златна лира“ – на Съюза на българските музикални и танцови дейци, почетен гражданин на гр. Генерал Тошево, почетни грамоти от община Добрич – „Съвременен будител“ (2014 г.) и „Наградата на община Добрич“ (2021 г., в област Култура). За нейната всеотдайност и висока отговорност при обучение на млади таланти на доброволни начала тя получава наградата Почетен плакет „Златна детелина“ от фондация „Вигория“ (2020 г.). Редица предавания по радиото и телевизията разкриват пред слушатели и зрители делото на „жената-космос“.

Тази година маестра К. Петкова зарадва своите почитатели с излязлата от печат автобиографична книга „Това, което чух, видях и преживях“ (изд. „Фама 1“, София, 2022). С умението на талантлив разказвач тя повежда читателя както в своята лична житейска история, така и в колорита на културния живот в един дълъг период от време, когато светът след Втората световна война е залагал много на културата, като средство за едно по-добро бъдеще на човечеството.
Достигнала почетна възраст (85-години), маестра Петкова има една голяма мечта – бащината й къща да намери своя достоен нов стопанин, който да съхрани културните традиции и да запази вида на градината и постройките в своя автентичен вид, ако е възможно.

Нека пожелаем на маестра Константина Петкова да се изпълни и тази нейна мечта, много здраве, спокойни старини, удовлетворение от изпълнения дълг към родния край и… да продължава да пише.

.

Мария Добрева,

Фондация „Вигория“

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Използвани източници:

1. Стефан Вълдобрев / Stefan Valdobrev – https://m.facebook.com/groups/276028223559297/permalink/396856501476468/

2. Светослав Николов, във „Филми за джаза“, публикувано на 09.09.2022 г., „Гостуваме в артистичния дом на маестра Константина Петкова в с. Пчеларово – един век място на духовността“ – https://jazzfm.bg/novini/jarki-tvorcheski-lichnosti-ozarjavat-slushatelite-tjahnoto-izkustvo-e-spasitelen-pojas-i-topla-pregradka-v-artistichnija-dom-na-maestra-konstantina-petkova.html

3. БНТ, Предаване: № 1 – ТУРИЗМЪТ, 27.12.2020, фидеофилм „Празници на духа при Константина Петкова в Пчеларово“ – https://bnt.bg/news/praznici-na-duha-pri-konstantina-petkova-v-pchelarovo-289118news.html

4. Жулиета Николова, статия „Срещи с изкуството в артистичния дом на Маестра Константина Петкова продължават с пет есенни концерта“, 24.09.2022 – https://www.focus-news.net/novini/regioni/Sreshti-s-izkustvoto-v-artistichniya-dom-na-Maestra-Konstantina-Petkova-produlzhavat-s-pet-esenni-koncerta-1404093

5. Мария Добрева, фондация „Вигория“, статия „Маестра Константина Петкова – щедрост на духа, обгърната с достойнство“ – https://pronewsdobrich.bg/2022/10/29/maestra-konstantina-petkova-shtedrost-na-duha-obgarnata-s-dostoynstvo/

.