.
Бернската конвенция е международно-правен документ за защита на дивите представители на флората и фауната който задължава страните-подписнички да защитават растителните и животинските видове от вредното влияние на човешката намеса в природата.
Над 50 държави в Европа и Африка са подписали Конвенцията, задължавайки се да я имплементират в националното законодателство с цел защита на Природата. Официално тя е встъпила в сила през 1982 г. Република Сърбия я ратифицира на 09.01.2008 г., което означава, че оттогава Правителството на Сърбия се задължава да я прилага.
Секретариатът на Бернската конвенция за защита на флората и фауната поиска от правителството на Сърбия да се произнесе по двете жалби от октомври 2022 г. на сдруженията Earth Thrive от Влекикобритания/Сърбия, в партньорството и сътрудничеството с местните екологични организации Еко-Краище/Бранко Митов от Босилеград, Риболовен клуб „БАЛКАНКА“ от България, „Млавска армия” за защита на река Млава и Гражданско сдружение „Пазачите на Хомолье” от Хомолье, както и дългогодишните патньори Earth Law Center (САЩ), King’s College London, Правна клиника за човешки права и Здрава природа и баристер (съдебен адвокат) на известната баристерска комора в Лондон.
Първата жалба е срещу проекта „Ядар” на Рио Тинто и рудодобивните дейности в областта.
Втората жалба е за Босилеградските рудници и планината Хомолье, с цел опазване на защитените растителни и животински видове, които са допълнително обхванати и с други международни Конвенции като Директива за местообитанията в ЕС, Конвенция за мигриращите видове диви животни, Конвенция за международна търговия със застрашени видове на флората и фауната, Директива за опазване на дивите птици, Споразумение за опазване на прилепите в Европа, Правилника на Р Сърбия за обявяване и опазване на строго защитени и защитени видове диви растения, животни и гъби.
Мината „Подвирове” в с. Караманица на „Босил-метал” (дъщерна фирма на компанията „Минеко”, регистрирана в Лондон, Великобритания), се намира в защитена зона с редки видове птици, пеперуди и растения. Наблизо е и строгият резерват Ярешник, единственият за черен бор в Сърбия, който граничи с бъдещата „Натура 2000”. Мината и придружаващите я постройки се намираха в тригодишна „пилотна фаза”, но дори и през този пробен перид бе регистрирано чувствително замърсяване на река Караманичка и Голема река. Свързаните водосборни токове изтичат в река Струма и продължават до Егейско море.
По препоръка на Министерството на рударството и енергетиката на Р Сърбия от юли 2021 г. и след отхвърлената жалба на предприятието, „Босил-Метал” получи окончателна забрана за работа. Въпреки това, то не прекрати работата си, след което екологичните организации се обърнаха към международните инстанцииь с цел да се осигури трайна защита на редките растителни и животински видове в районитеь които вместо да станат защитени национални паркове,”Минеко” и канадската фирма „Дънди Прешълс” планират да превърнат в рудници за злато, които са фатални не само за биоразнообразието, но и за хората.
Правителството на Сърбия и съответното Министерство за защита на околната среда, до края на януари 2023 г. трябва да изпратят доклад на Бернската конвенция, след което тя на заседанието си през пролетта на 2023 г. трябва да вземе решение за отваряне на досиета за тия два случая.
.
Иван Николов
.
