.
На 12 ноември 2022 г. се състоя тържество по повод 8-годишнината от основаването Bulgarian Center Bulgarica в Чикаго. По време на тържеството Петранка Стаматова връчи на Център „Българика“ картина, изобразяваща картата на България с народни шевици, от името на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Вижте нашия репортаж за празничното събитие, продължило с народни хора и танци дори след полунощ.
Точно 144 са избродираните шевици върху картата на България от всички етнографски области в страната. Оригиналът, с размери 195/165 см, се съхранява в Националния етнографски музей. Той е изработен от Величка Каменова от чипровското село Горна Ковачица, вдъхновена от примера на българката Ирен Величкова-Ямами, която прави същото през 2015 г. – вижте тук и тук.
86-годишната жена започва да шие картата на 3 март 2020 г., а последният бод е направен девет месеца по-късно на 23 ноември. Красотата, разнообразието и изяществото на българските шевици и днес свързват българите по цял свят, а съчетани в рамките на везана карта, те ни припомнят девиза „Съединението прави силата“. Целта на инициативата е тези карти да се предоствят на българските общности в чужбина. До момента са предадени карти за българите в Албания, Черна гора, Сърбия, Нигерия и сега САЩ.
.
.
Началото на Bulgarian Center Bulgarica™ е поставено през ноември 2014 г. от 6-7 ентусиасти, създали организация „Bulgarian Traditions“ Българика. Оттогава е и техният слоган-верую: „Развитие на самоосъзнатостта и родолюбието в българската общност в САЩ, чрез дейно участие в културния и обществен живот.“
Главен мотор в Българика са участниците в танцовата школа, като някои от основните действащи лица са: Валентин Иванов – главен хореограф и ръководител на танцова школа „Българика“, Таня Иванова и Яна Копчева – дългогодишни преподаватели в танцовата школа. Разбира се не може и без Петър Георгиев – ръководител и основател на „Българика“, Радост Миладинова, Анна Илиева, Николай Шопов и Емилия Иванова – членове на борда на център „Българика“. Преди тържеството, посветено на 8-годишнината на „Българика“, се проведе работен семинар за изучаване на автентични хора с ръководители Валентин и Таня Иванови, основатели на танцова формация „Виванов“.
.
Вижте нашия фото и видеорепортаж от вчерашния празник, озвучен от чудесната Соня Мембреньо.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. През април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Буботинов предлага да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение”. Библиотеката е депозитна за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Вече 144 години Библиотеката на България следва мисията на българското просвещение, укрепва националния дух и пази книжовното наследство.
Отделните видове документи, издадени на територията на страната, които издателите са задължени да предоставят безвъзмездно на библиотеките започват да формират фонд, който е неприкосновен и трябва да се пази при специални условия, за да се съхрани за бъдните поколения. (В библиотеката се съхраняват и седемте безплатни сборници на Еврочикаго издадени до днес – линк). По време на бомбардировките през Втората световна война, голяма част от вече натрупаните фондове в Архива на българска книжнина са унищожени. Тяхното възстановяване в трудните следвоенни години се оказва продължителен и не лек процес. През 1954 г. Министерският съвет издава специално постановление, което регламентира набавянето на липсващите в Народната библиотека документи, издадени до 1944 г. Източници за тяхното комплектуване са останалите библиотеки в страната, антикварни книжарници, частни колекции и дарители.
Днес във фонда на Библиотеката се съхраняват близо 8,5 милиона документи. Националната библиотека “Свети свети Кирил и Методий” е най-голямата книжовна съкровищница на България.
.
