.
Днес, 8 ноември, е важен ден за американските граждани (вж. линк). Казват, че резултатите от днешните избори ще са решаващи, не само за Америка, а и за целия свят.
Ето защо реших да отида да гласувам, ако не за друго, то поне за референдума за изменение на Конституцията на щата.
По-долу ще прочетете моя разказ, подкрепен със снимки за доказателство.
Мястото за гласуване бе в близкото начално училище.
Влизайки се отправих към първата маса, за да поискам бележка, че съм регистриран и имам право да гласувам.
Нека отворя една скобка и да си призная, че вече съм забравил кога и кой ме е регистрирал, но е било преди близо двайсет години. Може би аз регистирах себе си и съпругата, а може би тя мен. Тук това е възможно да бъде направено дори по пощата. Както е възможно и да се гласува дистанционно. Достатъчно е своевременно да поискаш да го направиш и на домашния си адрес получаваш бюлетината. Цялото семейство може да получите бюлетините си у дома. След като попълниш и запечаташ бюлетината в специалния за целта плик, сам я пускаш в определените пощенски кутии.
Но аз вече съм традиционалист и гласувам в изборната секция. Нищо че още преди повече от 10 години настоявах за електронно гласуване в България. А после, през 2016 г. организирах първата петиция за гласуване по пощата, внесена в НС (линк).
Но възрастта и натрупаният политически опит ме убедиха, че съм бил на грешен път. И заедно с приятели написахме след изборите в САЩ през 2020 г. отворено писмо, което бе отразено в български медии, под заглавие „Призив за разумни изборни правила” (линк).
Но да се върна в изборната секция (на снимката).
Служителят любезно ме попита да си кажа адреса и първите три букви от името.
Както ме питат така и отговарям – не си казах цялото име Петър, а само ПЕТ и улицата с номера.
Разпечатаха ми едно малко листче с името и адреса и ме карат да се подпиша на него, за да ми сравнят подписа с онзи подпис образец, който е при тях.
Както казах, вече съм забравил кога и как съм се подписвал – дали така, какво в българските лични документи, където подписът ми е кратък и съдържа само инициалите ми и малка опашка, или е американският вариант, при който съм изписал на латиница изцяло фамилията си Stamatov.
Подават ми листчето и аз на неравната повърхност изписвам някакви криволици, които изобщо не са нито краткия, нито по-дългия ми подпис. Погледнах смутено надрасканото, но още преди да изкажа съжаление и извинение, за моя радост, при сравняването, подписът ми е одобрен. Разбирам, че с ръста си и с глуповатата ми физиономия заради гафа, който сътворих, сигурно съм им вдъхнал доверие, че не съм мошеник, но вижте сами подписа на бележката.
Попитайте всеки, който познава подписа ми, да ви каже дали не може с един замах да изпише по-добре приличащ на оригинала подпис от този на снимката? Сигурен съм, че всеки ще се справи по-добре от мен.
След листчето получих и бюлетината за гласуване. Ето как изглежда първата страница на бюлетината (линк-1) и как изглежда тя от обратната страна (линк-2).
След като попълних бюлетината, я поставих в машината (вж. снимката долу).
Без даже да получа някакъв отрязък, напуснах залата и си получих листчето – АЗ ГЛАСУВАХ (I Voted).
След излизането ми от избирателната секция в училището се замислих и сравних случилото се с посещението ми вчера в North Suburban Cook County American Job Center (център за работа), в което поисках да проверя за курсове за преквалификация.
Поискаха ми лична карта и карта за социално осигуряване. Освен шофьорската си книжка, имах само цветно копие на социалната карта (вж. снимката) и не ме допуснаха да вляза.
Не ме пуснаха, тъй като приемали само оригинални документи. А посещението ми бе единствено, за да взема едно листче със списъка на курсовете. За посещения в други учреждения, често също са необходими предварителни записвания и лични документи.
С това завършвам своя разказ за днешния изборен ден, който вероятно няма да завърши след малко, а ще се чакат още няколко дни писмата по пощата. Изводите оставям на Вас и ще се радвам да ги напишете в коментари.
.
П. Стаматов
.
