Босилеград. Българо-сръбски бизнес форум „по сръбски”

.

През втория ден от посещението си в Сърбия българската бизнес делегация взе участие в българо-сръбския бизнес форум в Босилеград, организиран от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Стопанската камара на Сърбия, българското посолство в Белград и КИЦ „Босилеград”, в изпълнение на постигнатите на най-високо ниво договорености за търсене на възможности за икономическо развитие на районите в Сърбия, населени с представители на българското национално малцинство.

Целта на форума бе да срещнат представители на местния бизнес с представителите на бизнеса в България, да се запознаят и да си съдействат за развитието на бизнеса в Босилеград, с цел предлагане на нови работни места и поминък на населението. На поканата се отзоваха почти всички частни бизнесмени в Босилеград, които разбраха смисъла и целите на форума и искаха да обменят бизнес идеи с българските си колеги и представителите на БТПП.

За съжаление, срещата бе помрачена от бруталното поведение на кмета на Босилеград Владимир Захариев и неговия заместник Стефан Стойков, които най-нахално се самопоканиха за домакини и подмениха дневния ред на форума. Въпреки че посолството и КИЦ „Босилеград” работиха за тая среща месеци наред, а наемането за залата за провеждането на форума бе платено от КИЦ-а, Захариев най-нахално се самонастани на председателското място!?

Това просташко натрапване на чужда маса не може да се изтълкува другояче, освен като опит да се кичи с чужди пера и така да стабилизира вече поразклатеният си политически рейтинг. Или да ни провокира да реагираме по скандален начин. Личеше си и демонстрацията им на комплексирани свръхсръбски патриоти, които се надуваха пред някакъв третокласен лесковашки чиновник до тях, който си беше присвоил правото на домакин и даваше и отнемаше думата на присъстващите.

Въпреки това, за всички стана ясно, че Захариев и Стойков не могат да формулират никаква нова идея и никаква свежа мисъл. Затова пък могат да откраднат и опорочат и най-добрите идеи, както неведнъж се е случвало. Гостите бяха принудени да слушат обичайните зазубрени безсмислици, които двамата си повтарят вече две десетилетия, но това няма нищо общо нито с бизнеса, нито със здравия разум.

Имаше време, когато Захариев и Стойков влизаха в българското правителство и министерствата без да тропат и навсякъде биваха приемани като свои сънародници. Докато един ден в София най-после разбраха, че става дума за маши на една зловеща антибългарска политика, която има за цел да изкорени българите в Босилеградско от родната им земя, и им хлопнаха вратите. Днес те се опитват отново да се завърнат на бял кон, без да си дават сметка, че в политиката веднъж загубеното доверие вече не се възстановява. Особено след катастрофалните резултати, които оставиха след себе си.

По време на управлението на Захариев няколко български фирми и местни бизнесмени бяха изгонени от Босилеград, а населението на общината заради безработицата намаля наполовина. Въпреки това, тандемът Захариев-Стойков, не без помощта на държавата Сърбия, продължават да бламират всички конструктивни идеи и опити за икономическо възстановяване на общината. Само крайно безочливи хора можеха да постъпят по тоя начин пред гостите от БТПП и пред посланика на Република България.

С цел да избегнат неприятни скандали и проваляне на форума, представителите на посолството и КИЦ „Босилеград” напуснаха залата. Какво друго можеха да направят възпитани и културни хора? Но в това си пролича и категоричното недоверие на българската държава, която неведнъж е била лъгана от кмета Захариев.

Така една добра идея, благодарение на властолюбивата мегаломания на Захариев, бе превърната в посмешище, в което гостите от София в продължение на два часа бяха принудени да слушат небивалици от типа на „шивален цех за маски” от бракуван текстил и „фабрика за сушене на зеленчуци”, превърната в склад за концентрирана руда за олово и цинк!? Какво да си помислят съвременните български бизнесмени, които се занимават с високотехнологични производства и търговия на всички континенти? Каква дискусия за бизнес може да води един уличен продавач на дънки и менте ракия? И какво друго може да направи един нормален човек, освен да се хване за главата и да изчезне завинаги от Босилеград?

Впрочем, това е и целта на Захариев – да изкорени в зародиш всяка идея за икономическо възстановяване, просвещение и модернизиране на Босилеград. Такъв Босилеград на него не му трябва. Трябва му изостанал, примитивен и беден народ, който послушно върви след него и кротичко събира подхвърлените трохи.

.

Иван Николов

.