.
Години наред на страниците на Еврочикаго сме следили и отразявали това, че българската държава нямаше решения и политика в подкрепа на българските организации и медии по света. По темата за дълго несъстоялото се подпомагане от държавата майка на задграничните български медии и организации може да се прочете в десетки предишни наши публикации.
Нека припомним само някои от тях, които са след 2016 г.:
Възможности за подпомагане на БГ организации в чужбина – заседание на КПБЧ
Бюджет ‘2017 – ще има ли фонд за български организации зад граница?
18 от 240 или на кого в 43-то НС му е пукало за българите зад граница
Българите в Бабушница, промени в ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – заседание на КПБЧ
Проект за изменение на ЗБГ, подпомагане на БГ организации и медии – заседание на КПБЧ
Български медии в чужбина до президента, НС, парламентарни комисии, ДАБЧ и АБМС
Държавен бюджет ‘2019 и българите зад граница
Обсъждане на Държавния бюджет в Комисията по политиките за българите в чужбина
Следват избрани цитати от някои публикации:
ноември 2016 г.
www.eurochicago.com/2017/01/18-ot-240/
„На 30 ноември 2016 г. се провежда пленарно заседание на Народното събрание, на което се гласува на второ четене Законопроектът за Държавния бюджет на Р. България за 2017 г. Към края на това заседание е гласувано и предложение за промяна в раздел II „Разходи“ на Законопроекта, подписано от петима народни представители – Стефан Кенов (БДЦ), Юлиан Ангелов (ПФ), Борислав Миланов (РБ), Станислав Станилов („Атака“) и Борис Станимиров (РБ), членове на Комисията по политиките за българите в чужбина.
До това предложение се стига след съвместно писмо на Еврочикаго и в. „Български хоризонти“ – Канада до Комисията по политиките за българите в чужбина и до Комисията по културата и медиите. И след като темата за създаване на програма за подпомагане на български организации и медии зад граница е разглеждана неведнъж на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина, която възлага на Държавната агенция за българите в чужбина изготвянето на такава програма с критерии за подпомагане.
На следващия ден, 30 ноември 2016 г., при гласуването на Законопроекта за Държавния бюджет в пленарна зала, предложението на петимата народни представители не е подкрепено.
Ето какво казва тогава Юлиан Ангелов: „…тези средства, които бяха предложени от група народни представители именно за подпомагане на българските организации зад граница и българските медии, бяха отхвърлени от българското Народно събрание, което според мен е недопустимо, защото в крайна сметка ние, като български парламент, сме длъжни да осигурим средства за съществуване на тези български организации зад граница, без значение къде се намират те по света. До момента по никакъв начин, през нито една институция няма как те да бъдат финансирани. Тези средства от 1 млн. лв., които бяха предложени, бяха именно за това да се подпомогнат българските организации и медии зад граница, а както знаем, по-голямата част от българския народ, не само българските граждани, живее зад граница.“
***
август 2017 г.
www.eurochicago.com/2017/08/programa-2017-2021/
„На свое заседание на 2 август 2017 г. Министерски съвет на Р България прие „ПРОГРАМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2021 г.“. Програмата на кабинета „Борисов 3“ е свързана с изпълнение на подписаното коалиционно споразумение между ГЕРБ и Обединени патриоти, и е съобразена с приоритетите за управление към това споразумение. Тази управленската програма обхваща 20 области, за които са набелязани 65 приоритета и 902 мерки. 21-ият раздел от нея съдържа законодателни инициативи.
Сред мерките, които са изложени в Приоритет 3 в този раздел, е и Мярка 42 „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България“.
Радваме се, че има заложена такава мярка в Програмата. Защото създаването на програма или фонд за финансиране на български организации и медии зад граница бе дискутирано на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина при предишния, 43-ти парламент. И бе внесено предложение по-късно от членове на тази комисия до Комисията по бюджет и финанси, за отделянето на 1 млн. лв. от Държавния бюджет за настоящата година за подпомагането на БГ организации и медии зад граница. Това предложение не бе подкрепено, както писахме по-горе.“
***
ноември 2017 г.
www.eurochicago.com/2017/11/pismo-3/
„На 14 ноември 2017 г. представители на български медии зад граница изпратиха писмо до Президента на Р България, Министерски съвет, Народното събрание, Комисията по политиките за българите в чужбина, Комисията по културата и медиите, Държавната агенция за българите в чужбина и Асоциацията на българските медии по света. Писмото е свързано с разглежданата още при предишния, 43-ти парламент, инициатива за създаване на програма или фонд за подпомагане на български организации и медии зад граница, която бе обсъдена на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина и при 44-тия парламент. В писмото, подписано от издателя на EuroChicago.com Петър Стаматов (Чикаго, САЩ), издателя на в. „Български хоризонти“ Максим Божилов (Торонто, Канада), Светла Кьосева, главен редактор на сп. „Хемус“ (Унгария), Елица Ценова, редактор на Melange Bulgaren (Виена, Австрия), Александър Димитров, ГЛАС ПРЕС (Босилеград, Сърбия), Евилина Швидченко, редактор и водещ на ТВ предаване “На Буджакска вълна” (Кишинев, Молдова), Мария Попова, главен редактор на в. „Обозрение плюс“ (Украйна), се казва…
„Българското Народно събрание в предишния си състав не подкрепи, за съжаление, подпомагането на български организации и медии зад граница. Тогава предложението бе за 1 млн. лв., които, ако бъдат отпуснати в Държавния бюджет за 2017 г., за тях да кандидатстват на проектен принцип за финансово подпомагане български организации и медии по света.
И след като същата идея бе разгледана отново в Комисията по политиките за българите в чужбина при 44-ия парламент, не на едно, а на три нейни заседания, и след като преди това настоящият кабинет излезе с правителствена програма, в която тази идея бе отразена и залегна, не е ясно не само това дали тези два милиона този път (2 милиона, по предложение на самата ДАБЧ) ще бъдат отпуснати в Държавния бюджет за 2018 г. Не е ясно и дали, ако бъдат отпуснати, това няма да се случи, за да се решат някакви проблеми на самата Държавна агенция за българите в чужбина, включително и по отношение на издаването на удостоверения за български произход. А тези проблеми на ДАБЧ не би трябвало да смесват така директно с идеята за държавна политика към българските организации и медии зад граница. Каквото политика бихме искали да има, да има и подпомагане от страна на държавата майка към българските организации и медии в чужбина, по ясни критерии, правила и гаранции за отпускането и изразходването на средствата.“
***
октомври 2018 г.
www.eurochicago.com/2018/11/komisia-4/
„На 31 октомври 2018 г. се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.; 2. Разни.“ На заседанието присътваха представители на Министерство на външните работи, Министерство на образоването, Министерство на културата, Министерство на финансите.
Гост на това заседание бе и основателят на Еврочикаго Петър Стаматов, на когото също бе дадена думата и той попита членовете на Комисията, които са депутати от управляващата коалиция, защо не изпълняват заложената в правителствената програма на този кабинет Мярка 42, която е за подпомагане на български организации и медии зад граница. Оказа, че това, че има такава конкретна мярка в четиригодишната управленска програма на кабинета „Борисов 3“, обявена още в началото на мандата му, е изненада за мнозина депутати.
По-късно по време на заседанието председателят на Комисията Андон Дончев предложи на следващия ден да се направи извънредно заседание, на което да се обсъди предложението на депутата от БСП Георги Йорданов, направено междувременно, за създаване на фонд за финансирането на проекти на български организации и медии зад граница, което да бъде внесено между първо и второ четене за проектозакона за Държавния бюждет.“
***
декември 2019 г.
www.eurochicago.com/2019/12/gerb-othvarli/
„На 3 и 4 декември 2019 г. Народното събрание гласува на второ четене Държавния бюджет на Р. България за следващата година. Както нашето издание писа, между първо и второ четене на бюджета бе направено предложение с вх. № 954-04-193/20.11.2019 г., което бе за подпомагане на български културни организации и медии зад граница.
Ставаше дума за едни 100 хил. лв., които да се отпуснат от Държавния бюджет, в програмен елемент към бюджета на ДАБЧ. И от тях, на проектен принцип, да кандидатстват за някакви суми, за частично подпомагане на дейността им, български културни организации и медии зад граница, базирани в различни страни и континенти, които работят за съхраняването и развитието на българската култура зад граница, за българските традиции, фолклор, идентичност, за връзката на българските общности по света с майката Родина.
Добре е да се знае и какво каза основателят на Еврочикаго 20 дни преди това позорно гласуване, на медийната среща в Тирана, организирана от БТА. В записа (линк) се чуват последователно гласовете на Радко Стоянков (Босилеград), Петър Стаматов (Чикаго), Йосиф Давидов (Испания), Тома Биков (депутат от ГЕРБ) и на водещия Кирил Вълчев (Дарик радио).“
***
ноември 2020 г.
https://www.eurochicago.com/2020/11/d-biudget/
„ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА:
Приемаме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет.
Сега по втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ПЛАТФОРМА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗА ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА.
Предполагам, че всички сте се запознали с това предложение. Има подобни идеи в нашата комисия, които са предлагани ежегодно във връзка с държавния бюджет, това е и една от забележките, която аз исках да направя. Тъй като, независимо че в момента има криза с коронавируса, това предложение вече от няколко години се предлага в Комисията, а именно да бъдат подкрепени българските медии и организации зад граница с бюджет – вече дали ще бъде под формата на фонд или постановление на Министерския съвет, по което различни организации ще могат да кандидатстват.
При миналия бюджет беше предложено от моя колега Андон Дончев дори да се започне с минимална сума от 100 хил. лв., а вече в годините поетапно да се върви в тази посока за увеличаване на сумата, но все пак да се знае, че има такъв бюджет и ние ще можем да подпомогнем всички тези организации, които осъществяват дейност извън България.
Смятам, че трябва да се помисли отново в тази посока, и се надявам, че ако тази година не е включено заради кризата с коронавируса, поне за в бъдеще да се върви в посока на отпускане на такъв бюджет и вече въпрос на виждане е как точно да бъде направено.
[…]
СПАС ТАШЕВ: Ситуацията в момента действително изисква някакви по-конкретни действия. Когато направихме това предложение, ние анализирахме ситуацията, която в момента е главно с Република Македония, където се оказва, че всичките положителни послания, които идват от българска страна, на практика не стигат до широката македонска общественост, тъй като там се оказа, че липсват каквито и да било медии, които да отразяват обективно ситуацията.
В Република Македония се оказа, че повечето медии са контролирани от външни държави. Собственици са основно граждани на Сърбия, или пък македонски граждани, или пък са унгарски граждани, които обслужват просръбски интереси. В същото време има неправителствени организации, които бихме ги нарекли пробългарски или дори български, но те нямат възможност да отстояват една обективна позиция пред македонското общество. Именно те предложиха да съдействаме за създаването на такъв фонд, с който да могат на базата на проектни начала да получат някакво финансиране.
Това предложение беше изпратено до Министерството на външните работи, до председателя на парламента. Не сме го изпращали до кабинета на президента, но днес ми се обадиха оттам, че също застават зад тази идея. Мисля, че в нашия държавен връх има някакъв консенсус в тази насока.
Идеята се подкрепя и от българската емиграция. Онзи ден ми се обадиха българи от Америка, които дадоха пример – само македонската пропаганда в Съединените американски щати, на месечна база, разполага с около 20 хил. долара за пропагандиране на техните идеи. Срещу тези 20 хил. долара годишно, ние нямаме абсолютно нищо, което да противопоставим. Така че това е една от причините нашата позиция да не стига до широката общественост по света и такъв фонд би попълнил една празнота. Отделно, ако се доразработи тази идея, тук също е обсъждано това нещо, когато, да кажем, български електронни медии разпространяват чужда продукция предвид основно българска телевизия, ние нямаме права за разпространяване на тази чужда продукция на територията на друга страна.
За разлика от тази практика, Сърбия винаги, когато закупува чужда продукция, закупува права и за разпространение на тази продукция на територията на Република Македония, което позволява сръбските медии да бъдат гледани и включвани във всичките кабелни оператори, които обслужват територията на Република Македония. Ние, нямайки такива права, няма какво да предложим на хората оттатък границата. С един такъв фонд, би могло да се помисли да се закупуват и такива права, което ще отвори пазара за проникване на български електронни медии или на чужда културна продукция, но през българския език. Това ще направи България доста по-атрактивна сред нашите сънародници, това е идеята на предложението.“
***
март 2021 г.
https://www.eurochicago.com/2021/03/otchet-k/
Из Отчет на Комисията по политиките за българите в чужбина към 44-ия парламент
„ПРЕДС. ЕЛЕНА ПЕШЕВА:
…Можеше да се направи много повече, но за съжаление пандемията Ковид-19 оказа своето влияние върху работата на Комисията, особено през 2020 г.
На дневен ред остават предизвикателствата, свързани с прилагането на измененията в законодателството, търсенето на по-добър баланс в подпомагането на старите български общности и над двата милиона българи, напуснали страната след промените, подобряването на координацията между институциите и отделянето на средства за финансирането на проекти на български НПО и медии зад граница.“
––––––––––––––––––––
Бел. ред.: След поредицата наши публикации през годините, от изказвания на заседание на ресорната парламентарна комисия, през март 2022 г. научихме, че пари са били отпуснати… но само за организации в няколко страни с българска историческа диаспора.
При това съответната програма не бе широко огласена и, по наши непотвърдени официално сведения, средствата по нея са били отпускани без достатъчно ясни критерии и непрозрачно.
Цитат от публикация (линк) на нашия сайт:
„На 16.03.2022 г. се провежда заседание на Комисията по поликитите за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Информация за резултатите от изпълнението на програма „Подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание“ за 2021 г. и основни приоритети в дейността на МВнР за нейната реализация през настоящата година; 2. Разни“.
Ето какво информира за казаното на това заседание Мартина Ганчева от БТА:
„В подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Молдова и на граждани на Северна Македония с българско самосъзнание през тази година са предвидени 800 000 лв. Това стана ясно по време на заседание на Комисията по политиките за българите извън страната. „Парите вече са одобрени от Народното събрание“, уточни Иван Кондов – постоянен секретар в Министерството на външните работи.
Програмата е инициирана през 2020 година от МВнР като пилотен проект и започва с бюджет от 500 хиляди лева. Тогава с нея са финансирани 30 проекта. През 2021 проектите са 40, а отпуснатата сума 600 хиляди лева.
„Програмата е свързана със запазването на културната самобитност, грижата за местното българско наследство, разширяването на обхвата на изучаване на български език. Тя е ценен инструмент, по който достигаме до някои много отдалечени области в Албания например. За тази година вероятно в Украйна ще бъде много трудно да реализираме каквото и да било. Но програмата върви добре, целите се реализират“, коментира още Кондов.
Като основен проблем той посочи, че всяка година парите се предоставят чрез постановление на Министерския съвет и има съществено забавяне. „За 2020 ги получихме парите в средата на годината, а за 2021 през ноември“, допълни Кондов. По думите му всяка година от МВнР се борят парите да влязат в бюджета на министерството, но досега това не е било прието.“
И още от същата публикация:
„На заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната, проведено на 16 март, на което се разглежда изпълнението на програмата за подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Молдова, Украйна и на граждани на РС Македония с българско самосъзнание, става дума и онези 200 000 лв., гласувани тази година за първи път в Държавния бюджет за подкрепа на българските медии зад граница. За разлика от програмата в подкрепа на българските исторически общности в няколко страни, започнала през 2000 г., която включва подкрепа за български организации, вкл. подкрепа и за някои български медии в Сърбия, РС Македония и др., тук става дума само за българските медии по света, при това далеч не само на историческите общности. Повечето от тези медии са създадени от български емигранти, те са на българските емигрантски общности.
Както става ясно от казаното на заседанието от представителите на Външно министерство, парите по програмата, започнала през 2020 г., са били отпускани и ще бъдат отпускани по проекти, предавани в българските дипломатически и консулски представителства в съответните страни. Като при оценката на проектите е бил и е важен и териториалният принцип. И проектите са били оценявани от служители на дирекции във Външно министерство, които са в някакъв смисъл на този принцип, т.е. включват региони със страни, в които са съответните български исторически общности.
Подпомагането на българските медии зад граница ще се случи за първи път. Изглежда още няма яснота в Министерството на външните работи и в Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание какъв ще бъде подходът в този случай.
На заседанието на парламентарната комисия става дума и за други програми – едната е по линия на ЕС и е помощ за развитие, а другата е към Министерство на културата. Първата програма е помощ за страни, не за българските общности в съответните страни, а втората касае само РС Македония и културните връзки България – РС Македония. По тези програми са отпуснати доста повече средства, отколкото по програмата в подкрепа на организации на българските исторически общности, започнала през 2020 г., както и за подкрепа за българските медии зад граница, което ще се случи за първи път.“
***
май 2022 г.
www.eurochicago.com/2022/05/prioriteti/
„ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Искам да попитам – какво става с българската помощ за развитие? Какво става, в смисъл, че тази година би трябвало да получите 200 000 в повече, нали, а тя трябва да е 800 000 лв.? Движат ли се тия неща с постановлението?
ИВАН КОНДОВ: Да, вкарали сме ги вече, защото тези пари влязоха между първо и второ четене, като за всяка сума Министерството на финансите изисква ние предварително да внасяме постановление. Те не ни дават всичките суми, които бяхме поискали за всичките проекти, а ние искаме едно по едно да си ги взимаме постепенно. Това правим и засега сме вкарали постановление точно за тези 200 000 лв.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: А дали тези 200 000 лв. са за медиите? Нали това са усилията на нашата комисия да се направи това?
ИВАН КОНДОВ: Да, това благодарение на Вас.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да, добре.
Обаче ще изкажа известно недоволство, че това също става твърде бавно и очаквам постановлението и неговият проект да бъде съгласуван от ръководството на Външното министерство, а на следващия Министерски съвет наистина да бъдат приети. Вече стана средата на годината, а тепърва трябва да се организира процедура, с която да разпределите тези средства.
Аз питах отделно от това за българската помощ за развитие – за голямото перо, в което се насочват средства към българските организации в чужбина.
ИВАН КОНДОВ: Ако може, нека да ги разделим на три – тези 200 000 лв., които са за медиите, и едни други 800 000 лв., като те също се движат и се надявам скоро да ги получим.
Не е много лесно придвижването на тези въпроси, особено когато се отнася за финанси, по-бавничко ни ги дават. Не зависи изцяло от нас, това искам да кажа.
ПРЕДС. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Надявам се да ги преодолеете тези проблеми и по-бързо действително да се разпореждате с тези средства, защото има достатъчно много заявки и очаквания към нас, и така нататък, а е малко трудно да се обяснява как, от една страна, ги има в бюджета, а от друга страна Министерството на външните работи още не може да се разпорежда с тях.“
.
След това заседание на ресорната парламентарна комисия български медии, базирани в Испания, Чехия, Кипър, Австрия, Аржентина, Нова Зеландия, Гърция, Румъния, Швейцария, Хърватия, Украйна, Сърбия, Великобритания и САЩ, излязоха заедно с отворено писмо. Ето за какво се пледираше и какво се предлагаше в това писмо:
май 2022 г.
Из Отворено писмо на български медии зад граница
www.eurochicago.com/2022/05/pismo-medii-2/
„След проведени между нас разговори и консултации, смятаме, че българските посланици, генерални консули и други служители на МВнР по света могат да имат само техническа роля относно гласуваната от НС материална помощ за българските медии зад граница. Заграничните медии НЕ бива да се поставят в положение на зависимост от българските дипломатически представители или други институции.
Ето защо настояваме за пълна прозрачност относно това кои български медии зад граница ще бъдат одобрени да получат средства от българската държава, размера на отпуснатите суми, както и за използваните критерии за оценка.
Във връзка с това, че все още няма изготвени от държавните органи обективни критерии за оценка на българските медии зад граница, Ви предлагаме примерни и основни такива. Те могат да бъдат използвани за тази първа година, докато се събере и натрупа опит.
Ето нашето предложение:
Ако медията е СПИСАНИЕ – да е излизало през последните 3 години поне по 4 пъти годишно и да е регистрирано в каталога на съответната държава (да се посочи ISSN).
Ако медията е ВЕСТНИК – да е излизал през последните 3 години поне по 2 пъти месечно (или 24 пъти годишно) и да е регистриран в каталога на съответната държава.
Ако медията е САЙТ – да е съществувал през последните 3 години и да има поне 15 публикации на месец, свързани със съответната българска общност и България.
Ако е РАДИОПРЕДАВАНЕ – да е съществувало поне през последните 2 години, с излъчвания най-малко 24 пъти в годината.
Ако е ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ – да е съществувало поне 2 години и да е излъчвано най-малко 1 път месечно.
Обединяваме се зад тези критерии.
Изключение от тях може да се прави, и то след изрично обосноваване, за медии, които са:
единствена българска периодична медия в съответната държава;
базирани в райони с военни или хуманитарни кризи.“
.
Поздравления за Антоанета Цонева, председател на Комисията по политиките за българите извън страната при предишното Народно събрание, която успя (след поредицата неуспешни опити в това отношение, случили се по време на няколко парламента) да се пребори за отпускане на 200 хиляди лв. от Държавния бюджет за подпомагане на българските медии зад граница. Както и да има предварителната оценка на въздействието на внасяните в парламента законопректи, относно тава как предлаганите норми ще се отразят на българите в чужбина. (Преди няколко дни тази предварителна оценка за въздействието е станала част от Правилника на НС.)
И накрая искаме да попитаме официално МВнР – какво се случва с онези 800 000 лв., отпуснати за организации на български общности, и защо се дава гласност само за 200-те хиляди лева, които бяха определени първоначално само за българските медии?
Явно сагата ще продължава, докато нашите съседни държави, дори и Северна Македония, успяват за заделят не един, а десетки милиони, насочени за политики сред техните диаспори.
.
