Невена Митрополитска: Читателската аудитория е разнолика

.

Интервю на Албена Цанкова с Невена Митрополитска,

Обществото за поезия и литературна проза „Глаголницата“

.

НЕВЕНА МИТРОПОЛИТСКА е автор на романите “Анна и планината” (2015), „Дарът“ (2019) и „По релсите“ (2021), издадени от ИК “Жанет 45”. Романът “По релсите” е номиниран за литературната награда “Перото” за 2022 г. в категория “Проза”. От 2002 г. живее със семейството си в Монреал (Канада). Неделните й утрини са посветени на библиотеката към българската църква и училище в Монреал, където ръководи обогатяването и подновяването на фонда, организира обсъждания на книги, общува с библиотечните посетители, препоръчва четива.
През февруари 2022 г. “Глаголницата” представи романа “По релсите”. Във виртуалната zoom-среща участваха тя и редакторът на книгата, Красимир Лозанов. Записът може да бъде проследен на Youtube канала на “Глаголницата”.

Неотдавна Невена Митрополитска се завърна от родината след поредица от читателски срещи и изобилие от впечатления. Благодарим за отзивчивостта да сподели част от тях в този разговор за “Глаголницата”.

– КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧИТАТЕЛСКАТА АУДИТОРИЯ НА НЕВЕНА МИТРОПОЛИТСКА? МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА НЯКАКЪВ ОБОБЩЕН ЧИТАТЕЛСКИ ПРОФИЛ?

– Доста разнолика е читателската ми аудитория. Мислех, че книгите ми ще се харесват на хора на средна възраст и нагоре, а се оказа, че се харесват и на млади хора. И това го усетих особено силно сега, по време на посещението ми в България през септември. Има един литературен клуб в София – The Book Club – млади хора се събират в столично заведение веднъж месечно и всеки път обсъждат предварително избрана книга. Присъствах на една тяхна среща, обсъждаха “Нощната кучка” на Рейчъл Йодър (бях впечатлена от високото ниво на анализите им, между другото) и споделих с тях някои моменти от писането на “По релсите”, защото това ще бъде следващата книга, която ще обсъждат. И се оказа, че сред тях има хора, които вече са я чели и много я харесват. Преди малко дори се сетих да вляза в Инстаграм – там имам профил, но влизам в него максимум два пъти годишно и не мога да навигирам добре – но ме порази колко хубави отзиви има там за моите книги, най-вече “По релсите”. Отзиви, за които не съм подозирала и съответно не съм реагирала. Това са хора много по-млади от мен, които боравят с други платформи. Аз изоставам от тях технологично, чувствам се пред тях като динозавър, но за щастие, това не пречи да харесват моите книги.

– СРЕЩИТЕ ТИ С ЧИТАТЕЛИ ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ БЯХА НА РАЗЛИЧНИ МЕСТА – “АЛЕЯ НА КНИГАТА” В СОФИЯ, КНИЖАРНИЦА, ЧИТАТЕЛСКИ КЛУБ, БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ В БЕЛГИЯ … ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАХА ТЕЗИ СЪБИТИЯ КАТО СТИЛ И АТМОСФЕРА? НАЛАГАШЕ ЛИ СЕ ДА ПОДХОЖДАШ РАЗЛИЧНО В ОБЩУВАНЕТО С ЧИТАТЕЛИТЕ?

– И да искам, не мога да подхождам различно. Необходимостта да се адаптирам към аудиторията би ми донесла повече стрес. За мен не е естествено да бъда в центъра на вниманието и гледам да избягвам допълнителен стрес. Така че правя единственото, което съм способна да издържа в такива ситуации – да бъда себе си.
А иначе тези събития се различаваха силно като стил и атмосфера. На “Алеята на книгата” се възползвах от възможността да бъда с екипа на “Жанет 45” – прекрасни хора, между другото, и заедно с това общувах и с гостите на нашата шатра. Беше спонтанно и естествено, имаше една празнична фестивална атмосфера, страхотна енергия от присъствието на толкова четящи хора. Провеждаха се литературни четения, видях за пръв път на живо хора, които бях познавала отдавна – творчеството им или като присъствие в социалните медии. Можех да препоръчвам на гостите на шатрата ни любимите си книги, а също да научавам за нови.
Срещата ми с читатели в книжарница “Хеликон” създаде друга възможност – да проведем по-задълбочен разговор. На тихо. Там дойдоха хора, които вече познаваха романите ми, и знаеха какво точно ги интересува. Водещата Людмила Еленкова и гостите ме предразположиха, отпуснах се и не усетих как е минало времето.
По време на двете ми срещи на българския литературен фестивал в Белгия присъствах най-често в разговор с португалския писател Жоао Пинто Кеулю, с когото сме писали на сходна тематика – за живота на евреите през миналия век, но в различни държави – и Полша. Там пък имаше друга динамика, много интересна – с него отговаряхме на едни и същи въпроси. Интелигентните въпроси на водещата Рада Ганкова и интелигентната публика (първия ден международна, на английски, а втория ден – българска) спомогнаха много за успеха на тези срещи.
По време на фестивала имах възможността да чуя и писателката Ирина Папанчева, което беше шанс за мен, и да общувам с четящи българи в Белгия. В Белгия има доста писатели и почитатели на книгите и активен литературен живот на българската общност, организиран от Българската културна асоциация там.
А за срещата с The Book Club на София – там имаше уникална атмосфера. Само млади хора, градска младеж, в неформална среда, в хубаво столично заведение. За литературната им ерудиция вече споменах, но специално ме изненада ентусиазмът им по отношение на книгите и непринудеността им. Бяха изключително сърдечни. Не знам как се получи, но по време на разговора внезапно открих нещо ново за себе си и им споделих изключително лични неща.

– КАТО БИБЛИОТЕКАР И АКТИВЕН ЧИТАТЕЛ, НА КОГО БИ ПРЕПОРЪЧАЛА КНИГИТЕ НА НЕВЕНА МИТРОПОЛИТСКА?

– Мисля, че кръгът на потенциалните читатели е доста широк. На любителите на художествената литература най-общо (literary fiction), но не виждам защо да изключвам и любителите на жанровата литература. Може би само на читателите, които четат изключително трилъри, адреналинът ще им бъде недостатъчен. Мисля, че като емоционален градус (не говоря за качество) романите ми могат да се сравнят с тези на Халед Хосейни. Така че ако ви харесва Халед Хосейни, може би си струва да пробвате и някой от романите ми.

– КОИ КНИГИ ОТ СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ, ИЗДАДЕНИ НАПОСЛЕДЪК, СА ТЕ ВПЕЧАТЛИЛИ?

– “Звезди под клепачите” на Николай Терзийски, “Направени от вина” на Йоанна Елми, в момента чета “Брюксел, разголен” на Ирина Папанчева и съм впечатлена.

– КОИ КНИГИ ДОНЕСЕ ОТ БЪЛГАРИЯ – ЗА СЕБЕ СИ И ЗА БЪЛГАРСКАТА БИБЛИОТЕКА В МОНРЕАЛ?

– Още са в една обща купчина. Моите книги обикновено преминават към библиотеката. Само не знам как да постъпя с надписаните от автора за мен. Например “Брюксел, разголен” ми е с посвещение от авторката и въпреки че ми е неудобно да се лишавам от нея, си мисля, че е престъпление да не споделя тази хубава книга с повече хора.Така че и нея май ще прехвърля натам. Донесла съм “Хачабула” на Тодор П. Тодоров и след думите на Красимир Лозанов, имам високи очаквания от нея, новия роман на Галин Никифоров, когото много уважавам като автор – “Черна светлина”, един емигрантски роман на Деметра Дулева – “Странстващият албатрос” – срамота е, че нямахме нищо от нея в колекцията ни, “Чекмо” на Момчил Николов – издателят му ми сподели, че през октомври ще излезе продължението му, така че беше крайно време да се снабдим с този роман. “Към езерото” на Капка Касабова, “Нощната кучка” на Рейчъл Йодър, нашумялата “Късна смърт” на Иван Станков, “Следобеди с Изабел” на Дъглас Кенеди, съвсем новите “Обещанието” на Деймън Галгът (с “Букър” за 2021) и “Аномалията” на Ерве Льо Телие (“Гонкур” за 2020). И не на последно място – “Американски деликатеси” на Катерина Стойкова. И това не е всичко.

– ОСВЕН ЧИТАТЕЛ, ТИ СИ И СЛУШАТЕЛ – АБОНАТ НА СТОРИТЕЛ. КОИ АУДИОКНИГИ БИ ПРЕПОРЪЧАЛА НА НАШАТА АУДИТОРИЯ? ИМА ЛИ СРЕД ТЯХ БЪЛГАРСКИ?

– Аз се въздържах да слушам и чета книги на английски, но напоследък започнах да го правя по-често. Със Сторител имах една неприятна изненада – оказа се, че книгите на английски, които могат да се теглят извън България, са много малко. Което разбирам напълно, защото Сторител поддържат изключително ниски цени. Сега, когато бях в България, се възползвах и си изтеглих една чудесна книга – “A Woman is No Man” от американската авторка от палестински произход Etaf Rum. Иначе от българските книги – има толкова много прекрасни книги в колекцията на Сторител! Със сигурност ще пропусна много от тях. Като започнете от класиката – какъв по-добър начин да си припомните “Анна Каренина”, “Братя Карамазови”, “Отнесени от вихъра”, “Тютюн”, романите на Съмърсет Моъм. Съвременни романи също – и преводни като “Моментът” на Дъглас Кенеди (много ми е любим), и български – можете да изслушате Георги Господинов, Иво Иванов, Галин Никифоров и много други.

.