.
На 4 ноември 2022 г. в Българското посолство в Лондон се състоя… събитие!
Наистина започвам с удивителна, защото ми се струва, че много малко са срещите на нас, българите в чужбина, когато в такъв интимен и вълнуващ момент преживяваме културен, бих казала родолюбив катарзис, и се чувстваме пречистени.
Именно преживяхме през кръвта и слуха си една премиера, която съм убедена, че никой от присъстващите няма да забрави.
Здравка Владова-Момчева представи последния си роман „Солджър” пред свои почитатели, пред дипломати, колеги, гимназисти, сред тях бивши наши ученици, които бяха дошли специално за нея – някои със съпрузите и децата си. Споменавам това в началото, защото искам да се разбере, че вечерта беше толкова сърдечна и вълнуваща, колкото може да бъде една семейна или по-скоро родова среща. Защото Здравка ни накара да си спомним, че сме рода – чрез езика и историята ни, чрез комплексите ни за малоценност, които често ни захлупват в имперско обкръжение, но че самоспасението е в припомнянето за будителството. Че Денят на Будителите не е поглед само в миналото, а е и в оглеждането около нас, където имаме бисерна всеотдаденост на талант и обич към родното, което възражда достойнството да бъдеш с български корен.
Здравка – която наричам „плетач на дантели от метафори и сравнения”, в продължение на един час, изправена пред зала, в която имаше над 80 души, говори така, сякаш везувийно българско слово извираше от сърцето й. Тишината бе бездиханна. Тя представи своя най-нов роман по невероятен начин. Не дишахме, за да я слушаме… повече от час.
Имах не само честта, имах радостта да бъда модератор на премиерата. Защото не е трудно да представиш един наистина необичаен и като сюжет, и като съдържание роман – събитие, написан от духовен приятел и колега.
Налагаше ми се на моменти, когато задавах въпросите си към Здравка, да внеса ведрост и малко хумор, за да се приземим и да си спомним, че всъщност срещата е много, много приятелска.
Не искам да преразказвам нищо от романа, препоръчвам просто той да се прочете. Аз лично го четох два пъти и изглежда, че след всичко, което Здравка разказа, вероятно ще го грабна отново. Това сподели и Н. Пр. г-н Марин Райков в изказването си. Откровено призна, че е нямал намерение да взима думата, но пръв пожела да го направи, провокиран от чутото тази вечер. Добил е усещането, че когато слуша авторката да говори за Солджър – главния герой, е съпреживял личната си среща с подобна действителна личност.
С вълнение г-н Жезко Давидов, български кинорежисьор – документалист, който също е контактувал с българските командоси в Кербала, какъвто е и героят в романа, определи езика на Здравка Момчева като витраж.
Но този роман, който е изцяло фикция, без претенцията да е документален разказ за истински събития, макар да е провокиран от случилото се в Ирак в базата на нашите български момчета в Кербала, е всъщност роман за геройството на обикновени хора – не само мъже-войници, а и жени, прекосили живота им. Амалгама от битие и философия, будеща драма и съспенс, нежност и ужас, на моменти отчаяние и все пак надежда.
Посланието на Здравка към всички ни бе много силно: „Не забравяйте съвременните ни герои, сред които сте и Вие. Нека бъдем заедно.”
И мнозина след това, които се редуваха повече от час за автограф , споделиха, че са дошли в залата, притиснати от всичко, което се случва днес по света, но си тръгват други – с надежда и изправен гръб, изпълнени с удовлетворение от нещо, което рядко съпреживяват.
Този дар, който Здравка направи по повод Деня на Будителите, събуди мнозина. Един творец разкри душата си с помитаща откровеност, представи романа си, себе си, светогледа си по магически начин и ни дари с най-скъпото – вяра.
Аз лично в себе си я определих като будител в ролята на Вазов – който в епохата на национални катастрофи зовеше: Обичайте България! Здравка призова в съвремието, изпълнено с противостояния, да се себеспасим чрез любов – най-свидната за нея дума от българския език, който тя обожава, защото сънува и живее словото ни по магически начин. Наистина.
Романът „Солджър” и неговата премиера бяха посветени и на юбилея на нашето Българско училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, което през тази година започна своето 35-то летоброене. Ще го отпразнуваме през май 2023 г. Приходите от продажбата на романа в тази вечер Здравка подари на училището ни, което е другата й голяма любов, освен поетичната й и писателска отдаденост.
Съзнавам, че в това ми писание суперлативите преобладават, но не мога да пиша хладнокръвно за една вечер, която накара кръвта в сърцето ми да кипне от нежност и възторг.
Спомен от преживяното в снимки и видео:
.
Снежина Мечева
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон
говорител на Асоцоацията на българските училища в чужбина
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Здравка Владова-Момчева е преподавател по Български език и литература в БУ „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон. Освен на романа „Солджър“, който е посветен на петимата загинали през 2003 г. български военнослужещи в Кербала, тя и е автор и на други книги. Носител е на престижни литературни награди, включително и за романа „Солджър“.
Ето какво пише Здравка след събитието на своята ФБ страница:
„Благодаря на Негово Превъзходителство Марин Райков, Посланик на България във Великобритания, почетен гост на лондонската премиера на романа „Солджър“; на господин Ивайло Мойсов, културен аташе; на господин Николай Ванчев, консул; екипа на Посолството ни в Лондон; господин Жезко Давидов, режисьор; господин Веселин Паунов, кореспондент на Българско Национално Радио във Великобритания; госпожа Снежина Мечева, директор на БУ „Иван Станчов“ към Посолството и модератор на вечерта; на безценното ми семейство и на всички мои почитатели, приятели, читатели, колеги и ученици за искрения интерес към книгата, за любовта и уважението! Заедно можем всичко!“
.
