Илюстрация: lilacdance.com
.
Срещам се рядко с хора,
те са изчезващ вид.
С мъртви души не говоря,
нямаме общ език…
Бедна граматика имат,
всичко е в среден род.
Всичко е с малко име,
всичко – дори Народ.
Котка си взех за приятел,
има си собствен нрав,
в екстремни обстоятелства
обелва по някой лаф…
Жълто-зелени, очите й
светят по пътя към ада…
Скръствам ръце молитвено,
тежка луната пада.
Пада отсреща на хълма
и ми се хили предвзето…
До сутринта ще погълне
всеки синкоп на сърцето ми.
Утре ще тръгна наново,
пълна с добри намерения,
да си кова оковите
или пък те мене.
.
Румяна Симова
Уелингтън, Нова Зеландия
.
