.
В последните дни от официалото преброяване на населението – 2022 в Сърбия, в навечерието на Деня на народните будители, на 137 години от Сръбско-българската война, на 102 години от окупацията на Западните български покрайнини и в навечерието на изборите за т. нар. Национален съвет на българското малцинство, Сръбската държавна телевизия в емисията „Квадратура на кръга”, в най-гледаното телевизионно време, отново ни поднесе оня стар великосръбски буламач от истини, полуистини и откровени лъжи с една единствена цел – да се прокара червена разделителна линия между шопите и българите!? И пътем да се намери поне едно малко сръбско малцинство, па макар и на пазара в Илиянци.
.
.
Тия сръбски мераци особено се изостриха по времето на Милошевич през деведесетте години на миналия век и продължават и до днес. И макар че в историческата наука те нямат основание, сръбските „учени” цитират самите себе си и продължават да укрепват вярата на подрастващите поколения, че сърбите живеят дълбоко в българската територия.
Защо ли тая квазинаучна теория на Витомир Живкович и Драган Колев, толкова много напомня на теорията на Милош Милойевич, Стоян Новакович и др., които в началото на миналия век създадоха македонците като нещо отделно от българите? И още, защо линията на разделение на шопите от българите върви точно по линията на сръбските териториални претенции към българските територии на Парижката мирна конференция от 1919 г.?
Впрочем, сърбо-шопската теория не е от вчера. Десетки сръбски учени са се опитвали да я разработват за нуждите на великосръбската националистическата идеология в края на 19 и началото на 20 век. Още Христо Ботев я е заклеймил в своите статии. Днешните сръбски учени цитират „авторитетните” сръбски учени като Цвиич, Белич, Милойевич, Новакович и така порочният кръг се завъртя до наши дни, и си пробива път към бъдещето.
Само че заиграването с тази теория е изключително лекомислено и опасно. Именно защото творците й се опитват да припознаят шопите като свои, без да познават истинската им същност – тази на най-твърдите и упорити българи, които са преживяли векове под чуждо робство, но не са отстъпили нищо от своята етнонационална същност.
Крал Милан през 1885 г. тръгва на поход за освобождение и присъединение на „сръбските шопи” към Сърбия, но се оказва, че лошо си е направил сметките. „Шопите” на Сливница съвсем не дочакват сърбите като братя освободители.
Впрочем, защо Коста Печанац е избивал „сръбските шопи” в Босилеградско 1917 г.? Нима затова, че ги е смятал за сърби и братя по род и кръв?
„Желязната шопска” (Първа Софийска дивизия) по време на Първата световна война дава най-резултатните си сражения именно срещу сърби, руснаци и румънци. Тяхната луда смелост, тяхното разбиране за достойнство, дълг и чест са пословични и доказани по бойните полета за Освобождението и обединението на българските земи.
Другите доводи за „близостта” на „шопският език” със сръбския, всъщност са и най-големият контрааргумент – само българите и техните диалекти (шопски, македонски и пр.) имат аналитичен (без падежи) език. Това ни отличава от всички балкански (синтетични) езици и никой не може да ни накара да използваме падежи. Българите от Враня, Ниш, Пирот и Зайчар и след век и половина не можаха да усвоят сръбските падежи. Просто защото развитието на езиците през историята винаги е вървяло от синтетични към аналитични езици, а не обратно. В старите „шопски” църкви все още се среща една буква, за която в сръбския език няма глас и те почти не могат да го изговорят. Както не могат да се справят и с неравноделните тактове в българската музика и танците.
Да не говорим за другите „сериозни” основания на сръбските учени от типа на „шопската салата”, която си е съвсем ново изобретение от времето на социализма.
Българските учени и политици все още гледат с презрение и насмешка на тая теория. Само че подценяването на сръбските емисари и съвременната лакомия по сръбските плескавици и сръбска чалга може да ни изиграе лош номер. Особено в тия сложни международни обстоятелства, когато световните играчи отново проявяват имперски амбиции за ново преразпределяне на света. И затова трябва да си отваряме очите на четири.
.
Иван Николов
.
