.
Ще има сняг – усещам го как идва –
след някой ден отгоре ще се спусне
и ще мирише на студено и на зима,
и на замръзнало пране, което хруска.
И ще мирише на изпрано и на синьо –
снегът е бял, но синьо му отива.
И от прозореца до края на градината
чаршафите си зимни ще простира.
Снегът е бял и точно като майка ми
обича всичко да е под конец, да свети.
Каква жена е майка ми и как от чайника
мирише още на липа и на ръцете й…
Каква жена е зимата и колко пъти
ни караше да сядаме до огъня…
Ще има сняг и ще затрупа пътя,
и вече няма никъде да ходим.
И ще е зима – майчина и бяла,
студена, дълга – зима до небето.
А под дебелото ни вълнено одеяло
ще спи, ще спи на пролетта сърцето.
.
Николай Милчев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук и тук.
.