Отбелязване на Деня на Западните покрайнини в КИЦ "Босилеград"
.
По повод Деня на Западните покрайнини
„Тирани, всуе се морите,
не се гаси туй, що не гасне…”
Иван Вазов
И все пак, Денят на Западните покрайнини бе отбелязан. Въпреки дружните усилия от двете страни на границата да се провали събитието. Една нарочно пласирана дезинформация (вж. тук), публикувана в София предишния ден, за някакви футболни агитки и ултраси, които щели да правят „меле” в Босилеград, изправи на нокти гранична полиция от сръбска страна и върна обратно в България група млади ученици и студенти, които бяха тръгнали да присъстват на събитието в КИЦ „Босилеград”.
Отделно друг човек бе преведен, глобен и експулсиран от Сърбия. Останалите бяха изплашени и си останаха по домовете.
В края на деня се оказа, че всичко е било фейк. Но някои жалки човекоподобни нищожества подадоха топката от българска и тя бе отиграна от сръбската страна на границата.
Никакви агитки и ултраси нямаше.
Имаше само едни любознателни момчета и момичета, които дойдоха да изразят солидарност със своите сънародници и пътем да научат нещо за тяхната тежка съдба и да видят какво още е останало от тях.
Имаше само една добре организирана акция да не се отбележи най-срамният ден от сръбско-българската история, когато е била прокарана държавна граница посред села, посред ниви и дворове, посред къщи, посред черкви, посред гробища и гробове. И благодарение на която един стохиляден народ бе обречен на денационализация и прогонване от родните си домове. Да не се почете паметта на стотиците невинни жертви, избити на границата при опит за „нелегално“ минаване. И паметта за стотиците политически затворници българи, минали през затворите и концлагерите на бивша Югославия.
Целта беше да се изтрие паметта и младите да не научат за престъплението, което няма аналог в новата ни история. Напразно. Никаква пропаганда не може да изтрие паметта ни и вярата, че Ньойската граница рано или късно ще последва съдбата на Берлинската стена. И ще остане само срамът върху челата на престъпниците, които ни обрекоха на гибел.
.
Иван Николов
Снимки: КИЦ „Босилеград“
.
