.
Уважаеми господин Президент,
Обръщам се към Вас като гражданин, който преди повече от година започна лична борба за отвоюване на завладяната държава.
В последните дни сме свидетели на една от най-грубите прояви на действащото като наказателен отряд българско правосъдие – окончателното въвеждане на бившия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева в Сливенския затвор. Извеждането й в 7 сутринта от скромния й дом, пред очите на едногодишното й детенце и възрастната й майка.
Слаби са думите да опиша гражданското си възмущение от тежестта на наложеното й наказание, несъответстващо на мащаба на деянието, за което бе обвинена и осъдена. Едно деяние, за което обществеността така и не остана с усещането за прецизност при събиране на доказателствата и категоричност и безспорност по отношение на мотивите.
Всичко това, случващо се на фона на необезпокоявани от правосъдието, охолстващи политици, за които в демократичния ни преход не се намериха основания за подвеждане под отговорност и ефективни присъди. Злоупотреби, лично облагодетелстване и корупция за милиарди продължават да стоят ненаказани.
Хора, извършили убийства на пътя под въздействието на стимуланти и при безспорни доказателства, са под домашен арест, радвайки се на избирателна милост от същата съдебна система. Статистиката от брутални примери кара българите да считат, че справедливост няма и никога няма да има.
Уважаеми господин Президент,
Като Ваш гласоподавател апелирам към Вашето човешко разбиране и съвест – да упражните правото си на помилване и да оставите една любяща майка да отгледа малкия си син.
Вярвам, че с този акт на висша милост, милосърдие и хуманност можем да покажем на българското общество, че за справедливостта има надежда.
.
P.S. Обръщам внимание, че това е лична позиция, а не официална такава на „Българска банка за развитие“ ЕАД.
.
В Президенството са входирани молби за помилването на Десислава Иванчева и Биляна Петрова – https://www.eurochicago.com/2022/11/desi-bilyana-molbi/
Уважаема г-жо Петрова, ако искате, съберете коментарите, за които споменавате, и ги изпратете на редакционния имейл на Еврочикаго – [email protected], като посочите по възможност и линкове за това къде точно са направени. След което те могат да бъдат публикувани, с хипервръзка към публикацията на писмото на г-н Арабаджиев. После може да бъде изпратен имейл до Президентството с линкове към тези публикации. Това е, което медията може да направи.
Уважаема редакция на EUROCHICAG0.COM,
Предлагам коментарите в подкрепа писмото на Цанко Арабаджиев до президента Радев да бъдат събрани и да бъдат внесени в писмен вид в Президентството.
Без развито гражданско общество е много трудно да се търси справедливост, когато вече е доказано, че институциите не защитават правата на гражданите. Нека се създаде система как отделните представители на обществото да подкрепят такива смели решения, като писмото на Ц. Арабаджиев. Но то ще остане „глас в пустиня“, ако не бъде подкрепено от много хора и тези мнения не бъдат подадени в писмен вид с входящ номер (отговорът трябва да дойде обратно в рамките на 15 до 30 дни) към висшия орган, откъдето се очаква справедливо решение.
Гледах видеоклипа с арестуването на Иванчева за въдворяването ѝ в затвора. Но и да не бях го гледала, фактът е достатъчно потресаващ, защото всеки който достатъчно внимателно е следил разследвания на различни медиите, стига до заключението, че процесът е безкрайно неясен и с много съмнителни елементи, пришити към него. Само факта, че Иванчева е отведена далече от колата, когато в багажника и колата ѝ се преравя от хора, които имат съмнителни мимики и си подават съмнителни сигнали. Обвиняемата не е взела и ползвала сумата, която и се преписва като поискана сума. Тя се е явила пред детектора на лъжата и той показа, че казва истината. Готова е пак да се яви, пред официално разследващи органи, но те не отговарят на този неин призив. Тя се е борила срещу незаконно строителство, тя е майка на малко дете и точно срещу нея правосъдието в България решава да стовари чукът на „закона“. Звучи много смразяващо на фона на обезлюдяващата се България, два човешки живота – на майката и на детето да бъдат с осакатени души.
Не, г-н Президент, обикновените, отрудените хора на България, на които нищо друго не е останало, искат да знаят дали поне малко справедливост може да съществува в тяхната родина. Ако не можете да отмените присъдата, макар че е несправедлива, поне помилвайте тази жена, за да има детето ѝ присъствието на майката в най-важните години от неговия живот. Ние вярваме, че Вашият издигнат юмрук не беше поза, а изразяваше Вашето желание да се спрат безобразията на мафията, домогнала се до властта. Мария Петрова