Италия – значимо, полезно, нека е с продължение

.

Научно-практическата конференция

Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти

по български език като втори/чужд език за деца и младежи

Рим – Неапол, 26-28.10.2022 г.

Всички знаем колко усилия се изискват, за да се случи такова събитие, което е нужно, което сближава, което отчита направеното, но и бележи нови хоризонти. Затова сме безкрайно признателни, че БНУ „Асен и Илия Пейкови” в Рим и БНУ „Родолюбие” в Неапол, които в сътрудничество с МОН и с АБУЧ като съорганизатор осъществиха тази конференция, под патронажа на Българското посолство в Рим. Партньори са Асоциацията за българска култура „Будител“ – Неапол, КА „Булгери“ – Салерно, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, с който имаме дългогодишно сътрудничество в рамките на европейската програма Еразъм+, Институтът по български език към БАН.

Включиха се: Изпълнителната агенция за българите в чужбина, директори и преподаватели от български университети и от българските неделни училища в чужбина.

Целта на форума бе да насочи вниманието на горепосочените институции към намиране на решение за ефективна и успешна работа в българските училища в чужбина, както и очертаване на стратегиите и линиите за следване в близкото бъдеще.

.

Основни двигатели бяха прекрасните:

Г-жа Венета Ненкова – основател на училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим. Завършила Културология във ВСУ „Черноризец  Храбър” – Варна, със специалности  „Журналистика” и „Арт Мениджмънт” и театрална режисура в Рим. Магистър по „Опазване на културното наследство и културен туризъм“. Работи в българската секция на радио Rai International до нейното закриване и като гл. редактор на вестника на българите в Италия „България екскпрес” до 2007 г.; лицензиран екскурзовод за Рим и Ватикана. Сътрудник на Радио Ватикана.

Д-р Мая Падешка – директор на училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, доктор по методика, дългогодишен преподавател в СУ “Климент Охридски“, лектор по Български език и литература в университета „Ориентале“ в Неапол, автор на учебни серии по Български език като роден и като чужд, главен редактор на специализираното списание „Български език и Литература“ на официалното издателство на МОН – „Азбуки“.

.

Идеята на тези две красиви и можещи жени плени всички ни и, вместо очакваните около 40 души, в крайна сметка близо 90 се озовахме в Рим, където ни посрещнаха най-сърдечно Венета и Мая.

.

Дължим много на гостоприемството на директора на Българския културен институт в Рим – г-жа Жана Яковлева, която прие това многобройно учителско и академично войнство в прекрасния дом, в който е живял и творил един от най-големите оперни изпълнители на XX век – българинът Борис Христов. Сградата е дарена от него на България и ние имахме добрия  шанс да проведем конференцията именно там. Дори успяхме с благоговение да надникнем в стаята, където големият бас е починал. Всичко бе запазено непокътнато така, както го е оставил той в последния миг от своя земен път.

.

АБУЧ има многогодишна традиция в организирането на международни форуми (два в Мадрид, два в Чикаго, два във Виена, два в Белфаст, Малага, Франкфурт и др.). И всяка такава изява е повод за равносметка, натрупване на професионален опит, място за сближаване, но и стимул за работа и творчество. Дава криле, извисява. Винаги сме твърдели, че истинските резултати се постигат само в хармония между държавното и общественото начало. И нашият път през тези 15 години, в които работим като членове на АБУЧ, го доказа. Постигна се много, тепърва ни очакват нови предизвикателства.

.

.

Когато официалните гости отправиха своите поздравления към Конференцията и към българските неделни училища в чужбина, след думите на нашия председател на АБУЧ – д-р Ирина Владикова, показахме в залата филма: „АБУЧ – юбилейно от София до Рим” – сценарий и дикторски текст г-жа Боянка Иванова – член на УС на АБУЧ, реализиран от EuroTV.media.

Заглавието говори само, а тук може да се види и филмът:

.

.

Заглавието на филма перефразира думите на Венета Ненкова. Желанието й тази среща в Рим и Неапол да е обединяваща стана девиз на събитието: АБУЧ, малките Българии, голямата България – нека бъдем НИЕ.

.

.

Започнаха работните ни срещи и в приложението (вж. по-долу) можете да видите кратки записки с основните проблеми, които бяха дискутирани в тези два дни – 26 и 27 октомври 2022 г. Прилагам ги, за да може колегите по света, които не бяха с нас, да добият представа за новото, което се обсъждаше. За първи път досегът между академичните среди и представителите на българските неделни училища бе толкова директен, надяваме се да е ползотворен и да обедини различията в нещо обновяващо и смислено, което да даде реален важен резултат.

Рим бе очарователен, защото благодарение на Венета успяхме и да го поразгледаме. Познанията й на професионален екскурзовод за историята на Вечния град направиха преживяванията още по-силни. Но най-запомнящо остават срещите и разговорите със стари и нови приятели, споделени с паста, пица и разбира се с чаша италианско вино.

.

Третият ден бе отреден за Неапол. Тук ръководната палка пое Мая Падешка – превърнала се до голяма степен в неаполитанка. По всичко се виждаше, че говори за този град със завладяваща обич. Поехме с организирания от МОН транспорт и се озовахме в града, за който казват: „Виж Неапол и умри!”. Оказа се, че историята му като град на мафията все още таи разни особености. Мая каза: „Не се притеснявайте – вече всичко е спокойно!”. Но… точно в първия момент, в който слязохме от автобуса – един „юнак” с позамъглен поглед се опита да припознае един от куфарите на колежка. Справихме се успешно….

.

И после всичко си тръгна, както си му е редът.

На 28 октомври сутринта първо посетихме залата на Асоциация „Анализа Дуранте”. Зала, която е с особено значение за Неапол. Построена е в памет на млада девойка, убита от членове на мафиотска организация и станала символ на борбата на града, който се противопоставя на насилието от страна на мафиотите. Преживяхме толкова мил празник, благодарение на разказа на проф. Татяна Лекова – председател на Асоциацията за българска култура „Будител” в Неапол и милата Валентина Николова – директор на БУ „Родолюбие” в Неапол.

.

Изненадата бе не само участието на дечица от училището, но и срещата с една чудесна родопчанка – поетесата Петя Кокудева, която си бе чисто явление. Тя сподели как децата с тяхното особено виждане са я накарали да пише стихове именно от необичайната гледна точка на малките за живота и всичко, което се случва в него. Признаваме си, че станахме неусетно нейни поклонници. Тя вижда толкова различно чрез поезията си онова пленително и така абстрактно за нас, възрастните, детско усещане за непознатото в живота. А ние би трябвало да се учим именно  от това. Вижте на този линк част от това приказно детско царство, станало нейно вдъхновение:

https://www.goodreads.com/author/quotes/5242924.

И после – пак с Валя и проф. Лекова, потеглихме за остров Прочида – културна столица на Италия за 2022 г. Тук няма да преразказвам – беше приятно, вълнуващо, приятелско. Бе завършек с отдих и удоволствие да сме всички заедно на ново и красиво място. Празнувахме всичко, което преживяхме в тези три дни по италиански.

.

Конференцията в Рим и Неапол бе поредният крайъгълен камък на пътя към Добро. Повечето бяхме заедно. Имаше и различия, което го възприемаме като многообразие. Въпрос на мъдрост е да градим култура на единство за общи и значими неща. Това желаеха Венета и Мая, а ако искаме да сме им благодарни – нека продължим по предложения от тях път:

АБУЧ, малките Българии, голямата България – нека бъдем НИЕ!

Завършвам с една мисъл от нашия любим патрон – посланик Иван Станчов:

„Човек трябва да е оптимист, да вярва, че може да промени нещата. Ако имаш един сън и ако ти си единственият, който го сънува, вероятно това ще остане сън. Ако достатъчно хора го сънуват – ще стане реалност.”

С благодарност на всички за всичко.

Снежина Мечева,

говорител на АБУЧ
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон

––––––––––––––––––––––––––––––

.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Научно-практическа конференция

Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по

български език като втори/чужд език за деца и младежи

Рим – Неапол, 26-28.10.2022 г.

Кратки извадки от събитието и дискусиите, без претенция за протокол

26.10.2022 г.

Присъстват като официални гости, представители на държавните институции:

Г-жа Цветелина Заркин – народен представител от „Продължаваме промяната“; Н.Пр. посланикът на България в Република Италия – г-н Тодор Стоянов; г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция ОБГУМ в МОН, г-жа Тоня Кръстанова – директор на Финансовата дирекция на МОН: г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на ИАБЧ.

.

.

Откриване с приветствия към участниците:

Г-жа Венета Ненкова – президент на Културна асоциация „Паралел 43”, Рим.; г-жа Наталия Михалевска – ОБГУМ /МОН прочете приветствие от името на министъра на образованието – проф. д-р Сашо Пенов; Н.Пр. г-н Тодор Стоянов – посланик на България в Република Италия;

г-жа Цветелина Заркин – народен представител от „Продължаваме промяната“; проф. д-р Румяна Танкова – зам.-ректор на ПУ „П. Хилендарски”; д-р Ирина Ботева-Владикова, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ); главен асистент д-р Мая Падешка – лектор по български език в университета „Ориентале” в Неапол и директор на БУ „Асен и Илия Пейкови” в Рим.

Въведение от д-р Мая Падешка: Основни проблеми за преподаването – с документацията, необходимост от стандарти, които регламентират обучението; полагане в образователен контекст за оценяване и др. Трябва да се върви по посока на стандарт за учебното съдържание, адекватна рамка за компетентности, по думите на Умберто Еко: „Езикът не е клетка, а постоянна революция.“

Доцент Мария Илиева – ВТУ: Стандарт vs субстандарт в учебниците за българските неделни училища в чужбина и в тестовете за проверка, изготвени от МОН: В езиковата компетентност – много нива. Методика в България: стандарт, субстандарт, нестандарт (диалекти и социални говори). В чужбина не може да се следва тази методика (децата не са към субстандарта). Наличие на непълнота в изказа, компенсира се с невербални средства. Практическите умения се постигат по-добре не със стандарта, а със субстандарта. Да се има предвид за помагалата. В някои упражнения го има, но се прекалява със сложната лексика. Липсват знания за общуване в интернет, наличие на много описания, а трябват повече диалози. Тестовете да се усъвършенстват – да включват диалози и четене.

Д-р Ирина Владикова – председател на АБУЧ, директор на БУ „Св.св. Кирил и Методий” във Виена: Обзор на направеното досега по програмите:

Основно – как да преосмислим моделите и политиките на обучението. Необходими бяха адаптирани програми за Българските неделни училища (БНУ). Образованието – тежка система, трудно се обръща. За кратък период от 15 годiни има напредък, но трябва да продължим. Стандартите – трудна дейност за деца в чужбина. 90-те години на миналия век започвахме с това, което всеки има, адаптирахме сами. През април 2014 г. на Конференцията на АБУЧ във Виена предложих да се адаптират тези програми. След ПМС 334 се направи, но механично – просто се съкратиха основните програми, което не бе адаптиране. И до днес липсва концептуална съгласуваност (най-вече за гимназиалната възраст), липсва съпоставителен анализ с опита в чуждите страни. 2019 г. отчетохме нови учебни програми, в които се включиха наши колеги от училищата в чужбина – материалът е по-олекотен и работим с тях. Остава открит въпросът с адаптиране на материала по литература. В учебното съдържание на големите няма съществени промени и това е проблем, Трябва да има за ученици в билингвална среда. Нека направим първите крачки заедно (МОН, Висшите училища, БНУ) клас по клас към нова литература.

Г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция ОБГУМ в МОН:

Благодарни сме на основните организатори – г-жа Венета Ненкова, която издига високо идеята за БНУ като хранилища на българската култура, а д-р Мая Падешка олицетворява взаимодействието между средното и висшето образование. Тази конференция ще има конкретни резултати. Не сме спирали да правим нови неща, догонваме света. Това се отнася и за новите програми. Целта на МОН е да съхрани националната идентичност чрез различни инструменти – финансови, методически, организационни. От първите крачки (наеми, лекторски) стигнахме, лутайки се, до момента да говорим как да преподаваме Дебелянов и да усъвършенстваме обучението. Важно е, че изминахме път и имаме уникален модел – натрупаха се дейности, проглеждахме, лутайки се.

Базираме се на 3 основни принципа:

I. Адаптивност (учебни програми, възраст, езиково равнище, социокултурни особености), голяма част децата не са с български майчин език;

II. Различни форми на хибридно обучение (библиотека на знанието на български език, история, география) – това предстои да се направи;

III. За първи път се събират университетите с програма към науката, финансирана от МОН.

Отделени са 4 000 000 лева за тази програма. На академичната общност й трябва нашият опит, необходима е прагматичност. Това е пътят, нека си пожелаем на следващата конференция да говорим за спорадични проблеми.

Д-р Мая Падешка: Днес вече говорим за повишаване на качеството. Ще обсъдим проблемите за литературата, но сега ще говорим за проблемите на българския език.

Проф. Живка Колева – Златева от ВТУ: Психолингвистичен аспект в обучението по български език като втори/чужд език. Ядро на психолингвистичната компетентност – въпросът как се формира способността на изразяваме, как се овладява езикът. В категоризацията – наличие на I (първи) език и на II (втори) език – включва всички езици, които не са първи.

I – не се преподава, усвоява се чрез общуване, II – по-често се преподава и там трябва да се съобразяваме с възможностите на мозъка. Затова е правилно да се включи терминът II (втори) език, а не чужд. Университетите трябва и ще подготвят такива специалисти, а това ще доведе до фундаментални научни изследвания. Ментално – лексикон + граматика. Как се усвояват ? Чрез осъзнати декларативни знания, но граматическите знания са усвоени процедурни знания, които изискват трениране, повторение. Т.е., говорим за две различни системи, Граматиката трябва да се усвоява не по правила. В случая времето е фактор. Когато говоря, не мога да мисля за правила, граматиката се усвоява чрез трениране.

Мая Падешка: Предложение за формулировка: Как психолингвистиката да стане достъпно обучение?

Доц. Надежда Сталянова – практическо изказване: Нелека е ситуацията при обучение на младежи в тийнейджърска възраст извън България. Усвояват терминология на чужд език, но не и на български. Свободното им време е посветено на изучаване на английски език. При експеримент с тълкуване на фразеологизми – не ги разбират. При провеждането на международен семинар в с. Лозен – филолозите чужденци ги разпознават по-добре от българите. Извод: Всяко нещо трябва да е граматически насочено. На страницата на библиотеката на СУ има две много полезни помагала. Едното е „Словосъчетания и устойчиви изрази” и второто „Практикум…..” (не можах да запиша заглавието).

Проф. Красимира Алексова от СУ: Морфологичната прогресия в обучението по български език като втори. Трансграматична българистика. Как да се преподава българска морфология. Презентацията беше много подробна и аналитична чрез Power Point – надявам се да бъде изпратена допълнително.

Проф. д-р Румяна Танкова, зам-ректор на ПУ „П. Хилендарски”:

Приветствам предложената на конференцията идея за създаване на стандарт за учебно съдържание по български език и литература за обучението, организирано в българските неделни училища в чужбина. Важно е обаче този стандарт да се обвърже и със стандарт за оценяване. Задачата е твърде сложна, тъй като трудностите при оформяне на подобни нормативни документи (включително и учебни програми) произтичат от големите различия в нивото на владеене на българския език, който се усвоява като втори. Тези различия са видими дори в рамките на една класна стая, което се отразява съществено върху организацията на учебния процес. Важно е да се определи не само началното езиково ниво, при което конкретното дете постъпва в българското училище зад граница, но и очакваният краен резултат, към който то се стреми – има големи различия между това, да се поддържа родният език и култура, и това, да се кандидатства за обучение в български висши училища. Ето защо създаването на стандарти за учебно съдържание и за оценяване по български език и литература е голяма отговорност. Те трябва да бъдат много добре обмислени, така че да отговарят на многообразието от класни стаи, в което се осъществява овладяването на българския език и литература. Това е възможно само ако в този процес участват учители от български неделни училища с голям професионален опит. Моята препоръка е да се оформят екипи от учители, което да се осъществи под ръководството на Управителния съвет на АБУЧ, тъй като неговите членове са създателите на тези училища и самите те продължават успешно да обучават ученици. По този начин ще се гарантира професионализъм и грижа за просперитета на българските деца, обучавани зад граница.

Проф. Лучия Антонова – директор на Института по български език към БАН: Адаптирани текстова за изучаване на български език в чужбина. Работила е в Албания и Косово по ПМС за подготовка на кандидат-студенти и влизане във ВУЗ. По отношение на владеене на лексиката – изисква се B1, което означава 2300 лексикални единици. Но са отделени малък брой часове – 160/180. А са необходими 440/460. За да се изучават класиците, трябва поне овладяване на 2300 лексикални единици. Следователно е необходимо да се създадат адаптирани издания. Такива има в чуждите литератури и се ползват масово. Във френската система има стари френски книжки с адаптирани издания и с нормиран брой лексика – например творби на Анри Троая, сем. „Ейглетиерови”. При нас се направи такъв опит с „Под игото” – с основание подложен на остра критика. Трябва да се нормира чрез преразказ на част от съдържанието в по-достъпен вид и само части да са в оригинал, но с обяснения. Например „челяд” – старинна, рядка славянска дума, трябва да се знае от децата, но да се пояснява.

Проф. Стилиян Стилиянов – ЮЗУ: Учебното съдържание по литература. Семантичното съдържание – за 11-12 клас е добър принцип. Съмнява се, че ще има учебно съдържание за БНУ. Литературният текст трябва да отеква в съзнанието на четящите. Трябва да се предава в национално-исторически контекст. „Под игото” трябва да се разказва в училище. И „Под игото”, и „Тютюн” са неразбрани романи, ако не се ситуират в съответния исторически аспект. Да се обяснява, че в миналото 70% от населението е било селско и затова земеделската тематика е преобладаваща за класиците. Сближаването на контекста с личния опит е най-важен.

Въпрос от Росица Байрактарска от БНУ в Кьолн: Дали се правят постъпки в БАН от академичната общност да има адаптация на творби? Има ли такива проекти?

Въпрос от Камелия Трибулен – от БНУ „Кирил и Методий” в Париж: Как да знаем кои са тези 1000-2000-3000 думи, необходими за адаптирането? Явно има необходимост от стандарт. Във френския език: Първият стандарт е от 2005 г. Референтен инвентар – по речеви актове. Какво изискват определените нива? Как да стане: Първите стъпки емпирично събиране на езиково направление. Трябва научен протокол. В нашето училище 70 деца в 12 паралелки учат български като чужд. През 2008 г. казахме, че трябва стандарт – помагаме. Има хора, които работят за това.

Отговор на проф. Лучия Антонова – ИБЕ към БАН: За стандартизацията трябва да се изходи от учебниците по български език като чужд. Да се проучи опитът от учебниците, да се сподели с обучителите.

Галина Кумбару – БНУ в Никозия. Определено липсва методика, няма общонационална стратегия. Въпрос към МОН: Има ли средства от МОН, има ли стратегия, ще се прави ли профил на БУЧ за потребностите?

Д-р Илиана Димитрова – ВТУ: Културни и лингвокултурни аспекти. За комуникационната компетентност – трябва да се преодоляват трудностите със социокултурни знания, създаване на ценностна система: Етични ценности – стандарт на поведение на детето. Това го няма в учебниците. Трябва да предадем знания за българска среда. Езикът ни носи мъдростта на народа ни. Езиковата картина е вплетен манталитет. Когато се говори за Хитър Петър – от Уикипедия е взето определението за него: хитър, мъдър, находчив. Но са нужни доказателства за потвърждение и да се вплита фразеологичната информация. Това е чар за другата култура.

.

.

27.10.2022 г.

Проф. Ценка Иванова – ВТУ: Компетентностният профил на учителите в българските училища в чужбина – „стандартна” и/или специализирана подготовка. Има диагностика в развитие, стандартите – в методическите практики. Компетентностният профил на учителите се променя – не са влизали в българско училище. Работата е несвършена, трябва преквалифициране на учителите. Има задължителна матура по бг. език в България, не е достатъчно да знаеш как се преподава бг. език на чужденци, бг. език като чужд, бг. език като втори. Трябва да има стандартизирано ядро и всеки да дослагва. Съкратените програми не работят. Англосаксонският опит е на базата на индианци. На Балканите е друго. Съветската система също е различна. В България са монолингви – трябва да станат билингви. При нас в БНУ трябва да станат билингви от друг чужд език – не от български. Т.е., те са в чуждоезикова среда. Амплитудите са различни. Следователно трябва да се компенсира с методи на чуждоезиково обучение. Държавните стандарти в българската образователна система се създават срещу това за какво се употребява езикът в държавата: Български като роден, като чужд в БНУ. Ако има хорариум – как се сертифицира стандартът? Ако е като роден – трябва да се акцентира на другите предмети. Необходими са надграждащи курсове за преподаватели. Няма специалност в българските университети с такава насоченост – преподавател в БНУ. Възниква въпросът: Как да се преподава нещо, като не знаем какво се преподава? А мениджмънт? Трябва диагностика за различните видове училища. Базата е много различна – едни са от 1 до 12 клас, други са само до 4-ти и т.н. Проблеми: неадекватни учебници, различия в методите на работа – различни акценти. Трябва различна диагностика.

Доц. д-р Елена Събева бе възпрепятствана да участва втория ден на конференцията, но допълнителни представи лекцията си: Мотивация на семействата за включване на децата в обучителния процес

Очаква се мотивацията да е успешна и работеща, когато се заложи на:

• Качествена реклама на българското училище, подкрепена от посолството и от културния център в съответната страна /тесни междуинституционални връзки, съвместно организирани инициативи, обмен на информация/. В съдържателен план рекламата да акцентира на предимствата, които ще има детето, посещаващо българското училище /съхраняване на българския език, българските празници и традиции, българската култура/;

• Целенасочено ориентиране и оптимален обхват на децата в предучилищна възраст, оценявайки я за най-сензитивната при усвояване на езика. Това е период, който изисква тясна комуникация между двете институции: семейството и детската градина за полагане основите на личностно развитие на детето. Успешно свършената работа на учителя в детската градина, улеснява обучението на детето в училище.

• Информиране на родителите за иновациите в общуването със семейството /цел, задачи, технология и форми на взаимодействие/ Новата визия на образованието изисква и нов тип отношения между педагози и родители. Общуването със семейството от едностранно-информационна се ориентира към процес на активно взаимодействие. Осъзнавайки първостепенната роля и мястото на семейството в живота на детето и значимостта на възпитанието като ценност, съвременната образователна политика в България преобрази диадата педагог-дете в триада педагог-дете-родител. Формите на взаимодействие се допълват и с една нова – Общественият съвет, в състава на който участват и родители. Освен подкрепа и подпомагане развитието на училището, Общественият съвет упражнява контрол върху управлението на образователната институция, което повишава доверието на родителя към образователната институция.

• Запознаване на родителите със субектната им позиция в образователното пространство / Нормативни основи: В „Препоръката на Европейския парламент и на Съвета“ от 18 декември 2006 г., се апелира за насърчаване на участието на всички заинтересовани лица, включително и семейството като социален партньор на образователните институции. Семейството е един от основните стълбове и в Концепцията на УНИЦЕФ от 2012 г. за училищна готовност на децата, където освен за готови деца и готови училища, фокусът е насочен и върху готовите семейства. В потвърждение на тезата е обособяването на цяла глава – десета в ЗПУО, озаглавена „Родители“, която е израз на признаване и утвърждаване на активната позиция и участие на родителя в образователния процес. В глава 10 се посочват основни форми на сътрудничество между двете институции /чл.208 ал.1/ а в следващите два члена 209 и 210 са формулирани конкретно правата и задълженията на родителите, които направляват съвместната им дейност с педагогическата общност.

• Владеене на педагогическите компетенции за стимулиране сътрудничеството със семейството. От решаващо значение са и нормативно разписаните функции и на педагога в общуването му с родителската общност. Според (Наредба № 15, от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл.5. (1) т. 7.), една от функциите, залегнала в длъжността „учител“ е „сътрудничество и взаимодействие с участниците в образователния процес и всички заинтересовани страни.

• Мотивиращо средство е и организирането на курсове към българското училище за обучение на успешни родители.

Както е видно, общуването със семейството на детето е нормативно зададено, но успешното спазване на закона зависи от компетентността на педагога, който трябва да се съобрази с принципи като информираност, индивидуален подход, толерантност, превантивност, рефлексивност и др. Успешно създадената визия на образователната институция, съпътствана от авансирано педагогическо доверие, ще успее да мотивира семействата за включване на детето в образователния процес. Днес повече от всякога е необходима толерантност и педагогическа култура и в двете общности – семейството и детската градина.

Д-р Елена Крейчова – преподавател по български и старобългарски в университета в гр. Бърно, Чехия: „За какво ти е този български?” – Нагласи към организираното изучаване на българския език в диаспората в Чехия.

Нагласите за изучаване на бг. език в диаспората е различна. Много е важна работата с родителите, личната комуникация. Ценностната система не определя за нужно да се говори на бг. език. Много важна е семейната среда. Децата са комуникативни, но семейството не държи да се учи бг. език. Трябва убеждаване, че билингвизмът е бонус.

Владислав Дамянов – зам.-председател на Асоциацията на преподавателите по български език като чужд, КАРИТАС – София: Стремежът им е да се обединят всички колеги в тази сфера. Работят в България, но могат да споделят опита си с нас. Гледна точка – как децата чужденци избират българската образователна система и се обучават по бг. език като чужд. Имат помагала за възрастни, сега разработват за бежанци – емигранти, одобрени са от МОН. КАРИТАС е най-голямата общност на католицизма в България. Обучават български през български на деца, необразовани на собствения си език.

Реплика от г-жа Наталия Михалевска: Парадигмата е различна, трябва нова диагностика. Трябва да се отделят средства, защото тази диагностика няма нищо общо с парадигмата за чужденци. Ако децата са учили в България, трябва друга методика. Трябва индивидуализиране на проблемите и това ще стане чрез програмата по българистика.

Реплика на г-н Асен Петров от дирекцията ОБГУМ в МОН: Разпространете, моля Ви, до всички: Не се чете сайтът на МОН, електронната платформа. Не се знае, че има адаптирани учебни програми. Ползват се стари учебници. Няма реална статистика, която да достига до МОН. Трябва да се отбелязва кои класове ползват учебните помагала за бг. език в чужбина.

Г-жа Гергана Христова, директор на БНУ „Пенчо Славейков”, гр. Милано, Италия: Опитът на училището за работа със семействата. Основен въпрос – за интереса на децата. Трябва да сме полезни. Езикът е емоция. Различни динамики в семействата – отключват се механизми от детството. Липса на енергия у родителите да се наложат, консерватизъм. Тези, които отказват да учат български и приемат изцяло новата култура от чуждата страна – ние не ги виждаме. Най-лошо е с тези, които не са доволни от нищо, тях не ги приемат никъде.

Начини за преодоляване: да се работи със семействата за създаване на положителна емоция чрез: народни танци за родителите, работилници за сурвачки, пример при тях – сгодяване с мартеници на две 8-годишни деца :), да се говори вкъщи един час само на български език, да се прави родово дърво с децата. Имат психолог в училището, който прави среща с родителите, ако имат нужда от съвети (особено за тийнейджърите). Предлага онлайн среща с техния психолог при желание от наша страна.

Г-жа Светлана Храброва – зам.-училищен ръководител в БНУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Хага, Нидерландия: Училището – център на общността. Работят чудесно с българското посолство и с българския посланик г-н Константин Димитров. Има 11.7 % увеличение на българската диаспора. Идват голям процент млади хора. Има 7 училища в Нидерландия. Но много малко деца са обхванати. Ползват базата на холандско училище. За тях ролята на учителя е да е екскурзовод в света на българския език, история и традиции. Дейности: Чети с мен на български; въвеждат доброволци родители като помощник-учители в клас. Мултидисциплинарен подход. Провели са в Брюксел Ден на международните езици. Идеи за децата в активна позиция – „Торба от думи”, Любима домашна готварска рецепта и др.

Снежина Мечева – говорител на АБУЧ, директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон, Великобритания: Говорим за това как да привличаме децата в нашите училища. Най-добрият начин е чрез себе си, чрез добрите учители и училища. Няма нужда от реклама, добрата работа е най-добрата реклама. Ние сме най-масовите представители на българските общности зад граница. Работете с българските дипломати, посланици и консули. Недейте да считате, че ако сте независими, ще спечелите. Печелите, ако Ви повярват в посолствата и застанат зад гърба Ви. Ползата е взаимна от подарения авторитет. И това не се отнася само за посолските училища като нашето. Мнозина посланици първоначално са ни наблюдавали със съмнение. Само добрата работа печели привърженици. В чужбина българинът обича да недоволства от дипломатическите ни мисии. Но ако посолствата обгрижват училищата – недоволствата са по-незначими. Спечелим ли един посланик или консул, той остава привърженик завинаги, защото е повярвал в нас. Да работим така, че да ни вярват.

Но и държавата ни е длъжник – трябва да продължи нашата борба за издигане на статута на българския език в страните на ЕС и той да стане под някаква форма матуритетен, да дава предимства за кандидатстване в местните чужди колежи и университети, както това могат английският, френският, немският и др. западноевропейски езици. Тази битка я започна АБУЧ с Петицията в Европарламента – сега държавата трябва да я продължи. В САЩ постигнахме такъв успех, благодарение на подкрепата на бившия генерален консул г-н Анчев. За съжаление в ЕС все още не сме успели. Ако искаме да имаме големи гимназии с много ученици, а не да се отказват децата след 5-6 клас, това трябва да се направи с участието на правителството, да е национален приоритет.

Г-н Радослав Спасов от СУ представи документален филм за българския светец Св. Димитър Бесарбовски – покровител на Румъния.

.

Г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на ИАБЧ: Финално обобщение. С нас е от самото начало, когато ДАБЧ за първи път ни събра, за да се видим и запознаем. Била е и съучредител на АБУЧ – т. е. една от нас, но сега трябва да говори като държавен служител, представител на Изпълнителната агенция. От самото начало до днес остава неизменният въпрос – как да доведем децата в училище? Основен проблем – за какво му е на детето българският език, след като няма да живее или работи в България? Трябва да се адаптира. Любопитното е, че навремето Христо Ботев дава същите аргументи за Болградската гимназия.

Но БНУ дава много повече от българския език. Така че основен въпрос е как да задържим децата в училище. Ще се продължат конкурсите на предишната ДАБЧ, но ще има нов стимул за наградените – екскурзия до България с почивка на море. Подобно нещо се организира в Тополовград – „Забавно лято”, където почивката е осмислена изключително интересно с екскурзии, посещение на музеи, стрелба с лък и т.н.

За тези години от 2007 г. до днес е направено много и трябва да се гордеем с това.

.

Снимки: Снежина Мечева, Боянка Иванова и др.

.