„Български език се изучава в 27-те от 80-те училища на Болградски район. Това е официалният отговор и предоставената обществена информация от Болградската районна военна администрация“ – пише Татяна Станева във Фейсбук. Ето още какво пише тя:
В почти 30 процента от училищата в района българският език се изучава по общоучилищна програма. Не сме взели предвид нито Ренийската, нито Измаилската околия, където също има много български села.
Предминалото лято посетих почти всички тези български села с моя продуцентски екип на PowerFilm Production, за да заснема документален сериал (12 епизода) за селата в Бесарабия за телевизионния канал Суспільне Мовлення. Не знам дали в страната има друг такъв късметлия като мен, който е имал честта да получи обиколки от първо лице на тези села, да видя с очите си и да чуя с ушите си различните диалекти на българския език. Сега мога да разпозная отдалеч, без да гледам, точно по диалекта, на чаршията в Болград или Измаил, кой от кое село е. В едните – ш-кат, в другите – ж-кат, а в третите – у-кат много. И е толкова красиво това, просто наслада за ушите на един филолог.
Говорих с първите лица на тези села за техните проблеми и радости. Те се оплакваха само от едно, че младите хора отиват в градовете, и по причина на урбанизацията селата се опразват, което означава, че се затриват корените. Но първо реформата за децентрализация, след това пандемията, а сега и войната, решиха малко този проблем – младите хора започнаха да се връщат у дома. Към родителите си. Към родната си къща. Там, където са техните корени и паметта. Където се съхранява и формира тяхната идентичност. Мечтаех за това. Работих върху това. Някои, като мен, се връщат именно за да научат детето си на родния език. Защото зовът на кръвта и предците е нещо по-силно от земните блага.
Видях с очите си българските класни стаи в тези училища, украсени с кърпи, традиционни пишкири, стомни, килими и народни носии. Често това не са класни стаи, а цели музеи. Има и отделни официални музеи на българската култура във всяко едно таково село. В някои села са и по три – в училището, в детската градина и в селския съвет. Например, в малкото село Бабата на български, на укрински – с. Остривне е така.
Във всеки държавен културен център в обичайната програма на всички празници се пеят на първо място български песни и се играят български народни хора, а сетне всичко останало. В моето село, в училището и след всяко общоучилищно събрание, децата си танцуват хора, и то различен вид на хора. Аз такива примерно не зная, както децата сега. Завиждам им.
Но видях и нещо ново в тази таблица, обърнете внимание – дори в тези села, чието население не е чисто българско, спрямо тези, известни като „български“, които условно наричаме български, поради факта, че са го основали и живеят предимно българи, дори в „небългарските“ села учат български. Това е село Оксамитне, например. Иначе, родният език се изучава във всички български села.
Друг факт, който ме зарадва е, че най-много часове по български в училищата има в моето село Кричнине (Чушмелий) и в Городне (Чийши), които между другото често се бъркат. Цели 40 часа на седмица. В българо-гагауското село Кубей в куп от двете си училища има мнозинство – 27+22= 49 часа. Не знам как се изчисляват и от какво зависи, сигурно от броя на децата и паралелките. Посочените села са много големи.
Трябва да забележа, че и в молдовските, и гагаузките села, които обиколихме с екипа и снимахме, е същото – учат си родния и се гордеят със корените си.
И още един факт. Дори в гр. Бяла църква, който е в Киевска област, близо до столицата, там, където няма нито едно българче по кръв, се учи български. Благодарение на посланника Красимир Минчев, това стана реалност, и досега действа, право не знам по какъв закон.
Това е още един мощен патрон за борба в информационната война. Благодаря на районната администрация Болградська районна державна адміністрація Голова Болградської РДА Бамбура Г.В. за бързата реакция. Журналисти, колеги, пазете здравето си и ползвайте тези факти.
Текст и факсимилета:
.
