In Memoriam Георги Кассир

На 25 декември, на 82-годишна възраст, е починал Георги Каcсир, един от видните дейци на българското национално-културно движение в Република Молдова.

В своята научна и обществена дейност съм срещал много скромни хора. Понякога дори не ги забелязваш. Често те са по-страстни родолюбци от тези, които от трибуната се бият в гърдите, заявявайки колко силно обичат своята родина и народ. В душата на тези скромни труженици, пламти не по-слаб родолюбив огън. Затова те са готови да правят всичко в името на родината. Историята често е несправедлива с тях, защото те остават в сянката на харизматични личности. Един от тях е Георги Кассир. Често съм виждал този човек, като постоянен гост на различни научни конференции, кръгли маси и презентации на книги, организирани в българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев, от Научното дружество на българистите в Република Молдова. Макар да ходеше с патерица, често идваше преди всички. Виждах го как чете различни вестници. Когато започваше конференцията – той много внимателно слушаше как ние, българистите, разказвахме за историята на бесарабските българи и България. Когато водехме дискусии на научни теми, Георги Кассир тихичко в ъгъла слушаше.

Имах възможността да се запозная по-отблизо с Георги Кассир по време на моето пътуване в България през август 2017 г. Бяхме в една кола. Г-н Кассир каза, че пътува за София, където живее неговата дъщеря Снежана. Искаше да прекара своето време с внуците си. През цялото време той ми разказваше за българското движение в Република Молдова, за различни личности, с които е общувал. На менe, като историк, ми беше много интересно да слушам това, което e видял в своя живот този побелял старец. Помнеше всичко много подробно, даже възпроизвеждаше разговори между лидерите на българското движение. Още тогава му предложих да запише своите спомени, за да останат за потомците. Георги Кассир ми отговори, че вече е подготвил ръкопис за своя живот. Каза, че към това го е подтикнал преди няколко години друг историк – българист Савелий Новаков. С това нашият разговор приключи.

Може би така и щях да забравя за ръкописа на Георги Кассир, ако през пролетта на 2019 г. той сам не се обърна към мен с молба да го прочета.

Първото, което ме впечатли, когато прехвърлих ръкописа, бе, че той се бе опитал да напише текста на български език. Разбира се, това е диалектен български език. След като много внимателно прочетох написаното, разбрах защо е писал на български език.

Пред мене застана родолюбец, който живееше и дишаше за българското. Потомък на българските преселници в Бесарабия, роден в с. Московей, Кагулски жудец, той още в младостта си започва да се интересува от България. Повлиян е от това, че е раснал сред българите, участвал в свадбените народни традиции. В казармата се събужда интересът към родното след въпроса на командира на полка за етническия му произход. Кассир за първи път започва да мисли за корените на своя род. Започва да търси различни източници, за да разбере откъде идват неговите предци. Вече в Кишинев се запознава с книгата на Иван Мешчерюк за преселването на българите в Бесарабия (издадена през 1965 г.). От 1980 г. се абонира за различни български списания, от които открива за себе си прародината – България. Още по съветско време, когато се ограничава посещението на държавите извън СССР, той успява да посети няколко пъти България. В края на 80-те години на XX век в Кишинев се заражда българско национално движение. Георги Кассир се включва в неговата дейност. Става член на Българското дружество „Възраждане”, а след това и на Българската община в Република Молдова. Включва се и в дейността на другите обществени български организации в страната. За трудолюбието и изпълнителността на Кассир говори фактът, че във всички организации, където той членува, е председател на ревизионите комисии.
През същата 2019 г. издадохме автобиографията на Георги Кассир в първия брой на поредицата „Да бъдеш полезен на българския род”. Много държеше за тази книга, обаче поради своята скромност категорично отказа да правим нейната презентация. Искаще внуците му първи да се запознаят с нейното съдържание.

Накрая бих искал да отбележа, че много точно личноста на Г. Кассир характеризира председателят на Българското дружество „Възраждане” д-р Иван Забунов (който също за съжеление днес не е с нас): „Ако биха ме питали кой е образец на всеотдайност за служение на своя народ и родолюбец, без каквото и да е колебание щях да назова Георги Петров Кассир. Раснал в многобройно семейство, без възможност да получи достатъчно образование, този българин беше до фанатизъм верен на своите принципи, че по-мило и по-свято от България и всичко българско – няма. В каквото и да е време, с каквато и да е молба да се обърнеш към него, той беше готов деноношно да работи в полза на народа си. Ако не беше неговото семейство, аз бих мислел, че друго не го интересува и вълнува, освен да бъде полезен на българската кауза. Такива родолюбци се срещат рядко, но затова и трябва да се останат в историята на национално-културното движение в цяла Бесарабия като пример за саможертва и всеотдайност. Той заслужава да го ценим ние, съвремениците, и бъдещите поколения на бесарабските българи.”

Научното дружество на българистите в Република Молдова изразява изразява съболезнования на близките и роднините на Георги Касcир!

Вечна памет на Георги Каcсир!

.

Иван Думиника,

доктор на историческите науки,
председател на Научното дружество на българистите в Р Молдова

Източник: ndb.md

.