.
НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА-СРЕЩА „ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ”, проведена на 19 ноември 2022 г. в гр. Ивайловград, под патронажа на президента на Р България г-н Румен Радев и с любезното домакинство на г-жа Диана Овчарова, кмет на Община Ивайловград,
на Недялка Кондузова и Любка Димитрова, и на Тракийско дружество „Яни Попов“ – Ивайловград, заедно и със зам.-кмета Светла Моллова, зам.-кмета Кръстю Делииванов, секретаря на Общината Николай Панайотов, директора на Общинския исторически музей Богдана Богданова, секретаря на Народно читалище „Пробуда 1914” Елена Бойназлиева, представители на общинската администрация и на Народно читалище „Пробуда 1914” гр. Ивайловград,
заедно и с Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратниия път на дедите ни”,
заедно и с потомците на тракийски и малоазийски бежанци и със съпричастните граждани към историята и съдбата на дедите ни.
Да се завръщаме към корените си!
Да поддържаме огъня на синовната обич и преклонение!
Да го разгаряме и на младите и на децата предаваме!
За да има РОД РОИ СЕ, РОД НЕ ГИНЕ!
В ПАМЕТ НА ТРАКИЙСКИТЕ И МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ… НАШИТЕ ДЕДИ…
.
.
Тя, приказката „Завръщане към корените”, започва от една търкулнала се по бузата сълза на една жена – тракийската и малоазийската бежанка, десетки, десетки години назад във времето, и от спомените и разказите…. на нашите деди… – заедно и с Ламбо на Ангелина Бърбучката, и Кера Димановата, и Станка Гаджоловата, и Кета Катрановата, и Мария Стояновата… все потомци на тракийски бежанци от село Булгаркьой, Кешанско, все от беженарскияя квартал в Сливен, където съм родена и израстнала и аз, отгледана от моите баба Божана и дядо Димитър, и те от село Булгаркьой, Кешанско, загубили всичките си седем деца… Тя, приказката, продължава заедно и с Костадинка Димитрова, Анка Атанасова. Кера Търкошевата, Милка Димитрова, Антон Ангелов, Фотин Димитров, Мария Лазарова, Никола Коняров, Галя, Даниела… все потомци на тракийски бежанци, и с Марина Филипова, Румяна Борисова, Тодорка Тангарджиева – Марето, Златка, Виолега Георгиева, Дафина Налбантова, Марена Георгиева… все потомци на тракийски и малоазийски бежанци… Тя, приказката „Завръщане към корените”, събирала ни неведнъж и дваж и в Сливен, и в Атолово, и в Созопол, и в София, и в Свиленград, и в Несебър, и в Бургас… Ня и днес продължава, и сега, и тук, в Южната приказка на България – Ивайловград…
заедно и с потомците на тракийските и малоазийските бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и Мала Азия от цялата страна… и със съпричастните към историята и пустата бежанска орис…
заедно, и утре, през 2023 г. в София,…
заедно и с проф. Андрей Бояджиев, син на професор Тодор Бояджиев, изтъкнат учен езиковед, Елена Величкова, дъщеря на нашата уникална столетница Папани Козарова, неуморимата защитница на правата на тракийските бежанци, Константин Попов, внук на Яни Попов, революционера и автора на „Ясен месец”, Атанас Балабанов, син на Ивайло Балабанов, тракийския поет, Емил Върбанов от Национален фонд „Култура“, Валентина Костова, организатор събития отдел „Хуманитарни дейности” и звено „Култура и вероизповедание” към Община Димитровград,
и с Красимир Премянов, председател на СТДБ, Гено Пухов, зам.-председател на Върховния комитет на СТДБ, Краснодар Беломорски, зам. -председател на ЦР на СТДБ, член кор. проф. Васил Проданов, председател на Тракийския научен институт, д-р Ваня Иванова, главен редактор на вестник „Тракия“,
заедно и с Емил Върбанов, Национален фонд „Култура“, Валентина Костова, организатор събития отдел „Хуманитарни дейности” и звено „Култура и вероизповедание” към Община Димитровград, Миглена Щерионова, председател на Народно читалище „Яна Лъскова 1905” – Несебър, Отец Здравослав и Мариана Проданова от с. Марково, Община Пловдив, доц. Тонка Василева от Пловдив, д-р Силвия Сиракова и екип, Христо Станков, директор на Български арт и фолклорен център „Нестия”, Антоанета Титянова, член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, Боряна Райкова, зам.-директор на СГХСТ, Енчо Райков, Върбан Тодоров, Мариета Цанова, Рая Александрова… все от София…
В залата имаше и няколко празни стола… на проф. Тодор Бояджиев, на Папани Козарова, на Ивайло Балабанов, на Надежда Недкова, на посланик Любомир Шопов, на журналиста и писателя Тодор Коруев, на Николина Белчева, на Милка Спасова, на Станка Чакалова… и още… и още… Незабравимите и толкова неуморимите и преданите потомци на тракийски и малоазийски бежанци… Случайно или не, по стар стил на този ден нашите деди жито, хляб и вино раздавали… за мъртвите… На Задушница… Затова и най-добрата мисъл изпратихме за всичките тях…
…Тракийците и малоазийците!
Смели, самоотвержени и вдъхновени!
С богата душевност и извисен български дух!
И след толкова години да живееш със спомена за отминалото време,
Да оплакваш невинните жертви… Паметници да им издигаш!
Да възвеличаваш подвига им!
Да коленичиш пред страданието!
Да изтръпваш от плача на посечените и захвърлени българчета!
От риданието на майките! Това е покъртително!
Илиева и Петрова нива, Маджарово, Аврен…
Това могат да направят само тракийците и малоазийците.
Да не забравят, но и да не отмъщават.
Гледаш тия хора, прокудени от гнездата изгорени!
Хора с опърлени криле и души по възпоменателни тържества
и се стъписваш!
Онемяваш от благоговение и възхищение!
Тяхната топлина и задушевност,
тяхното откровение и сърдечност поразяват, пленяват, смайват!
Пословичната им обич към България!
Това са тракийците и малоазийците!
Пример за всички нас!
За всеки родолюбив българин!
.
.
В Ивайловград ни събра и любовта към нашите деди, пристигнали в Майка България. Разпилени като мъниста от скъсана дезия из цялата страна, те търсят работа и покрив, подслон и постеля за своите деца. И все плачеха дедите ни, когато се връщаха в спомените си – и за щастието, и за ужаса в Тракия и Мала Азия, просията и униженията през първите години на установяване в Майка България… Съдба бежанска. Хора с опърлени криле, но с жилав корен! Затова и устояха на бурите!
Благодарение на тяхната сила, непреклонния им дух, техния стоицизъм, тяхната гордост и достойнство, въпреки ужасите на кървавия поход, въпреки пустата съдба бежанска…
И все с надеждата, крепила ги до сетния им дъх. Че ще се завърнат там, в родния дом, родната земя, при изоставените си принудително в гората пеленачета, при непогребаните си деца, бащи, майки, братя и сестри. Жените, забулени неизменно с черните чембери, с дълбоките си и тъжни очи, в душата им сякаш събрана цялата болка на света. Мъжете мълчаливи, замислени, приведени, чакащи… Така и не дочакаха. Отиваха си от този свят с отворени очи. Оставиха ни спомените за щастливите години в родните места в Тракия и Мала Азия и за ада от преживяното по кървавата диря на похода, извървян през 1913-1914 г. И след тях… Оставиха ни и надеждата си да се завърнат там по родните места. Някога… Завещаха ни ги…
Затова всяка година, от името на всяка наша поредна национална инициатива–среща „Завръщане към корените“, подаряваме на нашите държавни мъже по една „бохча“ с документи, в които е скътана голяма част от историята на тракийските и малоазийските бежанци, и за пореден път се обръщаме към нашите държавни институции, Европейския парламент, Председателя на СТДБ – съюза, който някога нашите деди са учредили, за да защитава правата на тракийските бежанци, който да издирва, съхранява и предава традициите, обичаите, бита на Тракия, затова продължаваме и да искаме, и да отстояваме,
Нашите деца и внуци да живеят в мир.
Всички ние да живеем в мир със съседните нам страни…
да се посрещаме и изпращаме с усмивка и като приятели…
Искаме и отстояваме, обаче, в името и паметта на нашите деди…
истината за тях да бъде огласена и призната…
Техните нерешени въпроси от някога…
да бъдат решени, съгласно силата на международното право…
съгласно силата на правните норми…
съгласно силата на защитените права на бежанците…
съгласно силата на защитените права на тракийските и малоазийските бежанци
Ние искаме и вярваме, че това ще се случи…
Заради тях… Които вече и отнякъде… далече, далече… чакат 109 години… вече…
А и заради младите, децата и идните поколения…
Тъжно и бавно излизаха думите от Божана Богданова, понякога и се запъваха… а после се изправяха и напред продължаваха… сякаш олицетворение на най-тъжното и на най-страшното за тракийците и малоазийците време…
Г-жа Диана Овчарова, кмет на Община Ивайловград, отправи своите поздравителни слова към участниците в Националната инициатива-среща „Завръщане към корените“ и откри официално срещата; г-н Красимир Премянов, председател на СТДБ, също отправи своите поздравления.
Поздравителни адреси бяха получени и от г-н Вежди Рашидов – председател на 48-ото Народно събрание на Република България, г-жа Йорданка Фандъкова – кмет на София, г-н Пенчо Милков – кмет на Община Русе, г-жа Мария Динева – председател на Общински съвет – Стара Загора, г-н Енчо Енчев – зам.- кмет „Хуманитарни дейности” – Община Русе.
Получени и пожелания за успех при подготовката и провежднето на Националната инициатива –среща „Завръщане към корените” от г-н Станислав Георгиев – началник РУО – София град,
от доц. д-р Наталия Рашкова, Институт по етнология и фолклористика с Етнографския музей при БАН, Благословение от Българската патриаршия.
Всички заедно завърнахме се към корените си, към песните и хората от седенките на нашите деди. В тях има толкова много истина и неугасващи следи. За техния бит, обичаи, традиции, мъка и теглила все за живота им отпреди…
.
.
Денят и слънчев и усмихнат, както винаги е този ден на всичките ни срещи… започна с „…всички заедно, събрали се пред Паметниците на героите на Тракия в Ивайловград, да коленичим пред величието на нашите незабравими тракийци и малоазийци, нашите бежанци… и цялата наша обич, таена все в душите ни, която днес отново ний на всичките тях да подарим…”
Кратки исторически факти за героите представени от директора на Общинския исторически музей Богдана Богданова… Поднасяне на венци и цветя в памет на тракийските и малоазийските бежанци и на тракийските герои Димо Николов, Капитан Петко войвода и Яни Попов, от името на г-жа Диана Овчарова, кмет на Община Ивайловград, зам.-кмета Светла Моллова, зам.-кмета Кръстю Делииванов, секретаря на Общината Николай Панайотов, Община Ивайловград, г-н Иво Димов, кмет на Община Димитровград, Община Димитровград, г-жа Тянка Пехливанова, кмет на Кметство с. Свирачи, Тракийско дружество „Яни Попов” – Ивайловград, Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни”, Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” – Стара Загора, Тракийско сдружение „Яни Попов” – гр. Созопол, Тракийско сдружение „Странджа” – гр. Бургас, Тракийско дружество „Тракия” – гр. Свиленград, Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” – гр. Казанлък, Тракийско дружество „Тракия” – гр. Любимец, Тракийско дружество „Тракия” – гр. Ямбол, Тракийско дружество – гр. Павликени, Тракийско дружество – гр. Айтос, Тракийско дружество „Тракия” – гр. Несебър, Народно читалище „Яна Лъскова 1905” – гр. Несебър, Фолклорна формация с. Свирачи, филиал към Народно читалище „Пробуда 1914” – Ивайловград, Народно читалище „Просвета 1896”- гр. Меричлери, Народно читалище „Христо Ботев 1871” – с. Ябълково, Народно читалище „Просвета 1921” – с. Злато поле, Народно читалище „Пано Ангелов 1926” – с. Брод, Народно читалище „Светлина 1929” – с. Долно белево, Фолклорна формация – с Марково, Община Пловдив… от потомци на тракийски и малоазийски бежанциу и съпричастни граждани към историята и съдбата на тракийските и малоазийските бежанци… от Ивайловград, Хухла, Свиленград, Тополовград… Трогателни изпълнения на Женска певческа група – с. Ябълково, Община Димитровград и на Тракийски хор „Яни Попов” – Ивайловград, на песните за Капитан Петко войвода и „Ясен месец веч изгрява”…
Шествието се отправя към площад „Тракия”… мястото, където „Ортакьой отваря вратите си и посреща своите бежанци…” А там г-жа Овчарова и двете прелестни момичета Стефи и Деница, облечени в тракийска и малоазийска носии, с питка, шарена сол и менче с вода очакваха колоната бежанци от Тракия и Мала Азия, пристигнали в Майка България и пеша… и с каручка една… И водачът на групата… Най-възрастният… И майката с бебето… И на колене… И земята целуваха от все сърце… И камбаната… Християнската… носена на рамене… от едни мъже… символ на силата… вярата… достойнството… И сълзи… и много сълзи… Всеки преживяваше съдбата на своите деди… Истинска… вълнуваща… уникална… една картина… докоснала и сърцата и душата… на всички на площад „Тракия”…
Оттам колоната повеждат бежанците… и шествието продължава до Възрожденската църква „Българската“ – Катедрален храм „Св. Преображение господне“… Свещички, много свищички запалени… в памет на дедите ни… Отец Георги… Заукопойна литургия… Питка… жито… вино… „За Бог да прости греховете им”…
И продължаваме… И стигаме до… Урок по родолюбие. Венчета се веят с лентички и с имената на дедите… Пленер за рисунки за деца и ученици от първи до дванадесети клас на тема „Моето родословно дърво“. Вкореняване на посланието, отправено от Нели към младите и децата в корените на ново ,посаденото младо дръвче, в градинката пред Народно читалище „Пробуда 1914” – Ивайловград…
Балони към небето и с посланието полетяха… към децата по света, фонтани край дръвчето запламтяха… И песен… в един глас… Тракийски хор „Яни Попов” – Ивайловград… запяха… Посрещнати всички бяха с питка… и шарена сол… и здравец… Посрещнати всички участници
бяха на Ивайловградска земя… от Стефи и Деница… във фойаето на читалището, където пък ги очакваха вкусотии не една… по рецепти на тракийската и малоазийската бежанка…
Красота… И уханието на бабината сръчност и топлина… А в ъгъла… но блеснала със своите домашна юфка и трахана Дочка от с. Свирачиу скътала и раздаваща и аромата от тези толкова любими от някога ястия…
„Род рои се, род не гине“. И по снимка една откриват се роднини, не знаели се един друг, не виждали се досега. Попълване на анкетните карти – координати за бъдещи срещи от една фамилия, един род, един корен…. Издирените документи и за участниците, предоставени начаса… Бадж карти с имената на родните места на дедите… Изложбата ”Завръщане към корените” представила ни събираните с години фотоси… вече хиляди… представила ни и дедите… и Беломорска, и Одринска Тракия, и Мала Азия… и случващото се и от сега…
Вратите на огромната зала на читалището отворени бяха и всички посрещани с папирусче с мотото на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни” и… бяха… от две прекрасни, облечени в тракийска и малоазийска носии, деца…
„Памет, синовна обич и преклонение“…
Сцената… пъстра палитра от цветове… Тракийски хор „Яни Попов” – Ивайловград… Фолклорна формация – с. Свирачи, филиал към Народно читалище „Пробуда 1914” – Ивайловград, и една софра… и около нея… и бабата – тракийската и малоазийската бежанка, и внуците… толкова много красивите деца…
И тъжната мелодия на „Беломорие”, една песен за всичките тракийски и малоазийски бежанци… И Георгия Райкова, облечена в автентична тракийска носия…, а уникалното й изпълнение накара хората да настръхнат… чуваха се изблици на тъжни възклицания… сълзите в очите се пълнеха… Децата питаха… бабата разказваше… За историята и съдбата на тракийските и малоазийските бежанци… На фона на вълнуващо изпълнените песни и люлката, залюляла се и на фона на картината от бита и обичаите на дедите… И дирята, която оставиха и „баба Любка”, и „любопитните внучета” Мария, Таня, Димитър, Виктор, и малките Флора и Дара, и Антон с разказа „Завръщане към корените”, участвал в конкурса и получил и Голямата награда, и потомците на тракийски и малоазийски бежанци, хванали се на хорото в този момент на сцената… Един спектакъл… нешлифован… недялан камък… но истински и много искрен… изпълнен от хора с много големи сърца…
И магията… И дирята, която оставя… Реверанс… доземи…
.
.
„Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“, и филмът за „Тракийските бежанци”; и поетично-музикалният спектакъл ”Похвално слово за българката”, по стихове на Ивайло Балабанов… на създателите Иванка Шекерова и Стефан Цирков, подкрепен от Национален фонд „Култура” и Община Ивайловград, изпълнен от читалищните формации на Народно читалище „Пробуда 1914” – Ивайловград… Вперени погледите… Емоции и сълзи от вълнение… Всички изправени на крака… Бурните аплодисменти не стихваха…
Поздравления и за г-жа Овчарова, кмет на Община Ивайловград…
Притихнала вече залата изпращаше един по един потомците на тракийските и малоазийските бежанци – и към посещение на значими исторически обекти в Ивайловград, и към площад „Тракия”, и към „С песните и танците на Тракия и Мала Азия – Род рои се, род не гине“ – веселие на бърдцето с автентични тракийски и малоазийски песни, традиции и обичаи…
към феноменалното изпълнение на „Кукерите от Лъджа”… и гонитбата на злите сили… и привличането и на здравето и на берекета и на късмета… към прекрасните и автентичните изпълнения на Янка Джендова от Ямбол с емблематичната песен от бърдцето на с. Булгаркьой, Кешанско – „Пуста Петкана мерецка” и на Денка Христова от Казанлък с „Росни ми Росни Росице”, и с песните на Фолклорната група на Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” Казанлък и Данчо Аданев, на уникалните изпълнения на певческите и танцовите – женска, смесена и детска формации към Тракийско сдружение „Яни Попов” – Созопол, към Камелия и Марето – Тодорка Тангарджиевата и Павлина Златева, към омайния и божествения глас на Митко Димитров, към неуморимите и изпълнени с вълшебство деца, и тъпана, и гайдата, върнали ни назад с повече от 109 лета „На бърдцето…” в някогашните в Тракия и Мала Азия села, все изпълнители от Тракийско сдружение „Яни Попов” – Созопол, към магическата сила на двайсетгодишната Георгия от София, народна певица и ръководител на Фолклорни формации „Житената питка” към СГХСТ София и „Драгония”, Народно читалище „Драгоман 1925” – гр. Драгоман, към уникалните изпълнения на Фолклорна формация „Българка” към Народно читалище „Яна Лъскова 1905” – Несебър и на Тракийско дружество „Тракия” – Несебър, и към всички потомци на тракийски и малоазийски бежанци на площада, и към бурните и красиво виещи се хора… И към зам.-кмета на Община Ивайловград Светла Моллова, и секретаря на Общината Николай Панайотов, и към директора на Общинския исторически музей Богдана Богданова, с които пък заедно споделихме радостта и удовлетворението и връчихме заедно и грамотите, и наградите на децата участници в инициативите днес, и на Голямата награда – участие в Националната инициатива – експедиция „По обратния път на дедите ни”, на малката Деница Райкова от Ивайловград за рисунката й в Пленер за рисунки на тема „Моето родословно дърво”, и на учениците Георги Калоянов на тъпана и на Кристиян Тангарджиев на гайдата – и двамата от Тракийско сдружение „Яни Попов” – Созопол…
И отново… и отново… извиват се хората… Почти и в спусналата се вече… тъмнината…
Свободно време… Кратка почивка…
И до края с „На раздумка“ продължава…
В два хотела „Контантин и Елена” и „Луксор”… в четири зали… едва желаещите бяха събрани…
То поздравления и пожелания ли не бяха… То наздравици ли не бяха…
То песни ли не се пяха, то хора ли не се люляха…
Заедно… заедно и със зам.-кмета Светла Моллова, зам.-кмета Кръстю Делииванов, секретаря на Общината Николай Панайотов, директора на Общинския исторически музей Богдана Богданова…
заедно и с потомците на тракийските и малоазийските бежанци от Созопол, Бургас, Несебър, София, Ямбол, Любимец, Кукерите от Лъджа, Стара Загора, Свирачи, Свиленград, Казанлък, Ивайловград… заедно и с бляскавите изпълнения на закачливите и духовити девойки от Тракийско сдружение „Яни Попов” – Созопол и с Митко Димитров, тракийския славей, и с Георги и с Кристиян, и с Ондруш мечкаря и мечката от Ивайловград, и с народните певци Георгия Райкова, Лазар Налбантов, Ирена Станкова, и с толкова многото и хубавини и красоти… И томбола…и викторина…
И милите думи на благодарност… и подаръците… които остават и в спомените, и в историята…
ПАМЕТ… СИНОВНА ОБИЧ… ПРЕКЛОНЕНИЕ… И СИЛА…. И ЗАРЯД… И ВЪЗХИЩЕНИЕ…
.
Текст и снимки:
Божана Богданова,
председател на Тракийско сдружение „Национална инициатива
„Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни”
.
