Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ тръгва към о. Ливингстън

Днес, 27 декември, Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“, с бордови номер 421, от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, отплава за Антарктида. Корабът се отправя на 31-вата българска антарктическа експедиция с 50 души на борда, трима от които курсанти. Капитан на кораба е Николай Данаилов.

Научноизследователските дейности, които ще бъдат извършени по време на 31-вата експедиция, включват изследвания на движението на земната кора, на растителния и животинския свят на Антарктида, както и на размерите на замърсяването и топенето на ледниците, съобщи на пресконференция председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.

Корабът тръгва от Варна и ще премине през турски, гръцки, испански, аржентински териториални води, преди да достигне до остров Ливингстън. Крайната точка на плаването е котвена стоянка „Онгъл“ на острова, съобщи за Еврочикаго гл. ас. д-р Иван Димитров от Института за космически изследвания и технологии при БАН, който ни изпрати и сателитните снимки, включени в тази публикация. „Онгъл“ се намира близо до българската база на Ливингстън. 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Интервю на капитана на кораба за Аrmymedia.bg:

Капитан II ранг Николай Данаилов:

Сред Атлантика трябва да бъдем в най-добра форма!

– Г-н капитан II ранг, кога научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще отплава към Антарктида?

– Отплаването е планирано за 27 декември т.г. – Стефановден. Избрали сме тази символична дата, тъй като и именуването (кръщенето) на кораба бе също на дата, свързана с православния календар – 27 юли: Ден на Светите седмочисленици. При лоши хидрометеорологични условия ще отплаваме на 28 или на 29 декември.

– Какво включва първият етап от плаването?

– Маршрутът е планиран така, че на първия етап да може да бъде осъществена добра плавателна практика за курсантите от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, които ще бъдат на борда: Варна – Проливната зона – Средиземно море, с разчет на 4-5 януари 2023 г. да бъде в Картахена, Испания. Там курсантите ще слязат от кораба, след което ще се върнат във Варна, а ние, след двудневен престой за бункеровка (зареждане с горива и хранителни припаси), ще поемем по нашия презокеански път. Празника на училището – 9 януари, ще посрещнем по време на плаване, някъде около или след Гибралтар. Това ще е за първи път в историята на ВВМУ – военен учебен кораб да отбележи празника в Атлантическия океан.

– Колко хиляди мили ще останат зад кърмата на „Св. св. Кирил и Методий“, преди да достигнете до остров Ливингстън и къде ще приемете на борда българските полярници?

– Плаването от Варна до остров Ливингстън е около 10 000 морски мили. Научните работници и полярници от Българския антарктически институт (БАИ) ще приемем на борда в Мар дел Плата, Аржентина. Корабът ще акостира там, за да извърши отново зареждане с гориво и провизии. Очакваме към 26 души, но в зависимост от планираните задачи и утвърдените научни проекти от БАИ, техният брой може да се повиши. Каютите за тяхното настаняване са готови. Оттук нататък корабът ще бъде главно научна инфраструктура и ще изпълнява задачите, поставени от Консорциума „Българска антарктическа база „Св. Климент Охридски“ и научноизследователски кораб“, чиито членове са Морското училище, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и БАИ. На практика задачите ще ни поставят началникът на ВВМУ, флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров и директорът на БАИ проф. Христо Пимпирев.

– Освен „жива сила“, на борда на кораба приемате и голямо количество техника за българската антарктическа база. Ще успеете ли да стоварите всичко това на необорудвания бряг?

– В последните дни преди отплаването продължаваме да приемаме на борда материална част за бъдещата българска антарктическа база и лаборатория, които ще се построят на остров Ливингстън. Целият този товар ще бъде стоварен на необорудван бряг по един от способите, по които ние вече сме тренирали. Решението ще бъде взето с отчитане на хидрометеорологичните условия на място. При самото стоварване на необорудвания бряг ще бъдат използвани и плаващите средства на българската полярна база там. В този товар има и „тежки колети“, но корабът разполага с необходимите способности да се справи и с тази задача. На практика цялото оборудване на експедицията натоварихме на борда само с нашите товароподемни средства.

– Със съдействието на заместник-командващия на ВМС на Аржентина контраадмирал Марсело Кристиан Тарапов, Вие и Вашият старши помощник-командир капитан III ранг Радко Муевски завършихте курсове по управление на кораби в полярни води. Успя ли контраадмирал Тарапов да Ви помогне с още нещо?

– Контраадмирал Марсело Тарапов вече бе на кораба по време на гостуването му във ВВМУ по повод удостояването му за почетен професор на флотската Алма матер. Изключително опитен и ерудиран в тази област специалист – има 12 експедиции до Антарктида и е действащ президент на Antarctica Academy в Аржентина. Нищо не убягва от очите му – до най-малката подробност! Неговите положителни отзиви и напътствия оказаха много благоприятно въздействие върху офицерите, старшините и матросите от екипажа. Надявам се да се видим с него отново и в Аржентина.

– Кога е планирано отплаването от остров Ливингстън?

Първоначално датата за отплаване от остров Ливингстън беше 8 март, но за да не „разгневим“ дамите на техния международен празник, решихме да потеглим на 7 март 2023 г. Това е и датата, до която трябва да приключат всички планирани научни проекти. Ако те завършат по-рано, ние можем да отплаваме и преди 7 март. Сезонът на Антарктида завършва на 15 март. Преди тази дата приключват всички изследователски експедиции, защото след нея проливът Дрейк е почти невъзможен за преминаване.

– Той и сега няма да е лесен за преминаване…

– Да, наскоро имаше сериозен инцидент с круизен лайнер в този район, но според мен той е възникнал при обстоятелства, които са диктували на първо място да бъдат желанията за лесни и големи печалби, а не безопасността и съобразяването с конкретните условия. А тези условия там се променят много бързо. При нас на първо място е безопасността и ние задължително ще изчакаме добро време, за да преминем през пролива Дрейк.

– Какво показаха последните плавания?

– Корабът се държи добре на море, изключително маневрен е, всички механизми показват надеждна работа. Това, което почнахме да правим на плаванията, е да свикваме с шумовете по кораба. Има ли някаква, макар и минимална промяна в шума – веднага проверяваме каква е причината. Трябва да познаваме нашия кораб като петте си пръста! Убеден съм, че ще постигнем повечето от тези умения още в Черно море и ще ги усъвършенстваме по време на плаването ни в Средиземно море. В Атлантика трябва да бъдем в най-добра форма.

– В предишното интервю определихте членовете на Вашия екипаж като универсални бойци – всеки е добър не само в своята област, но поне и в още една. Какъв боец ще бъде корабният лекар?

– И той е вече универсален боец! Старши лейтенантът д-р Петко Гинев много добре се вписа в обстановката на кораба. И още на първите плавания доказа, че много добре се справя с изпълненията на своите задължения като оператор на корабния дрон. Дронът ще използваме при необходимост от получаването на повече информация за обстановката по курса пред нас. Например, ако получим информация за ледова обстановка в района, веднага ще вдигаме дрона, за да се ориентираме за правилния курс в интерес на нашата безопасност. Дронът е конструиран да действа и при ниски температури.

– Как усещате самочувствието на офицерите, старшините и матросите от екипажа?

– Самочувствието им е много добро, понякога са леко превъзбудени емоционално. Тогава се налага да „охлаждам“ тази превъзбуда със съвети да помислим как ще действаме при някои неочаквани обстоятелства. Но не скривам удовлетворението си от тази обстановка на кораба. С тези хора съм готов да изпълня поставената задача.

– Как ще се осъществява връзката с командването на ВВМУ?

– Основно в сателитна среда. Имаме три стълба за комуникация, които са инсталирани на кораба. Първият стълб са спътниците ВиСАТ (VSAT), чрез които ще изпращаме по няколко пъти на ден регламентираните доклади в режим електронна поща. При подходящи условия, а такива ще има, можем да правим и видеоконферентна връзка. Така че докладите можем да правим и по тази връзка в реално време. Вторият стълб включва само имейли и кратки доклади, в случай, че в определен момент не можем да ползваме възможностите на първия стълб. Третият стълб на комуникация, който ще бъде постоянен, е сателитната телефония. В явен режим можем да използваме и възможностите на късовълновата корабна станция.

– Ще имате ли на борда летописец на експедицията?

– Да. На борда ще има и представител на БТА.

– Щастливо плаване, успех в първата Ви задгранична мисия!

.