Логанспорт

.

В началото беше Гората. Тя растеше там от незапомнение времена. Дъбове, букове и диви орехи, съседствали с борове и ели. Дърветата растели големи, короните им високо над земята скривали слънцето и в гората царял вечен полумрак. Почвата в гората била поктита със сухи листа и пълна със семената на дърветата, които падали в нея година след година. Семената не можели да поникнат, заради липсата на светлина. Те просто спели в земята и чакали своят час. Когато есенните бури минавали над Гората, най-старите дървета се предавали на напора на вятъра и полягали уморени на земята в корените на техните събратя. Над мястото на вечния им покой се отваряло небето, слънчевите лъчи през идната пролет започвали да галят земята и да събуждат безчислените им семенца. Млади дръвчета пониквали и бурно растели, и независимо че повечето от тях бивали изяждани от елени, след години около падналото старо дърво зазеленявала млада зелена горичка. Дръвчетата израствали все по нагоре, стремейки се да достигнат слънцето, и все повече разпервали мощни корони. На земята под тях отново се възцарявял полумрак.

През гората течали две реки. Те още не си знаели името. Никой тук в това кътче на земята още не си знаел името. Тук още нямало никакви хора. Множество елени обитавали тези места, огромни ята птици живеели по бреговете на реките и многобройните езера, катерици се криели в хралупите, язовци изкопавали дупки в корените, животът бил обилен и разнообразен, но го нямало човекът, за да нарече реките „Уабаш“ и „Змиорката“, да нарече дъбовете дъбове, а елените – елени. Гората още не била чувала звук от брадва.

Брадвата идва с човека. Той няма остри зъби като бобрите, за да прегризва дървото, и затова той си прави остри зъби от метал и ги нарича брадва и трион. Първото нещо, което прави човек, когато дойде в гората, е да убие елен. Той е гладен. Трябва му храна, за да има сили. Силите му трябват, за да си направи жилище. Човек се храни с убити животни и живее в жилища, направени от убити дървета.

И така, един ден в Гората дошли хора. Хората били прокудени от далечни земи. В своите земи те били обявени за излишни и осъдени на унищожаване. Можели да избират дали да умрат от глад или да бъдат убити бързо в някоя от многобройните войни, водени по някоя от многобройните причини, които хората имат навика да измислят, когато им се прииска да убиват други хора. Е, тези хора не искали да убиват, но не желаели и да умират. Те взели брадвите, трионите и пушките си, запасили се с олово и барут и се качили на дървени кораби. Много от корабите потънали в океана, но някои стигнали до други места, където горите, реките и животните още не знаели имената си. Гората се огласила от звуците на брадви и триони, животните започнали да странят от тези места, дърветата били изсичани безжалостно не само за домове на пристигналите, но и за продан. Те се отправяли по реките в места, където няма дървета, за да могат и там хората да си построят жилища, и да построят още кораби, с които да дойдат още хора.

На откритите площи хората не засаждали гори. Гори имало навсякъде и било безмислено да се засаждат. Те просто така си растели. Вместо гори, хората засадили първо тютюн, а после царевица и картофи. Тези култури също можели да се продават далеч – там, където за тях плащали много пари. Селището се разрастнало и хората решили да го кръстят на името на най-силния и успешен дървосекач.

Той се казвал Логан. Логан сечал и продавал най-много дървета и бил най-богатият от пристигналите. Той имал мечта. Той искал големи кораби да идват от океана, в големите езера на север, а оттам да стигат до двете реки – Уабаш и Змиорката, за да може на тях той да товари всичките изсечени дървета, всичкия тютюн и цялата царевица и да ги праща по целия свят. Така той щял да стане баснословно богат. Проблемът обаче бил, че нямало връзка между реките и езерата на север. И Логан решил да я построи. Той искал да се изкопае дълъг канал, по който големите кораби да могат да стигат чак до неговото селище. И тогава там ще има пристанище – порт. Хората толкова им писнало да слушат приказките на Логан за тези му мечти, че кръстили селището Логанспорт, белким Логан се успокои и остави всички на мира.

Логан не успял на направи канал. Вместо това негови потомци прекарали железница, но в Логанспорт вече нямало нищо за продан. Дърветата били изсечени, царевица и тютюн имало в изобилие навсякъде, а нищо друго ценно за хората там нямало.

Така се създало градчето Логанспорт в сърцето на Индиана.

И днес текат двете реки – Уабаш и Змиорката, и днес шумят листата в короните на дърветата – жалки останки от някога непроходима гора, и днес белоопашати елени изкачат пред изумения ти поглед от храсталака и с грациозен скок се скриват от другата страна на пътеката. Градчето и днес живее от смърт. Хората по природа са такива същества, които живеят от смърт. Днес в Логанспорт умират прасета и крави в кланиците на фирмата Тайсън, а хората, които работят в халетата на фирмата, са в Логанспорт, защото по техните места те са излишни. Там има война, започната по една от милионите причини, по които човек решава да убива себеподобни. Те не искат да убиват, но не искат и да бъдат убити. Те бягат от Бирма в Тайван, там ги събират в бежански лагери, в които те живеят с години. Понякога те се раждат в бежански лагери, никога не видели свят без бодлива тел около него. Те живеят с подаяния от „благотворители“. Там те се учат на елементарен английски, да четат и да пишат малко – и, ако са добри и прилежни, ги качват на самолети и ги докарват в Логанспорт. Тук те работят в кланици, убивайки и разфасовайки животни, по десет-дванайсет часа на ден без почивка. Те не говорят английски достатъчно, за да могат да си намерят работа другаде, не познават културата на страната, в която са се оказали. Те не познават нищо друго, освен живота зад бодлива тел, под крилото на „благотворители“, и даже и когато телта я няма, те не напускат мястото, където спят и работят. Те са отгледани по този начин. Те са отгледани да работят, също както прасетата и кравите, които те колят, са отгледани да бъдат превърнати на месо и продадени.

Те идват от целия свят. Те са от Бирма, от Пуерто Рико, от Хаити, от Еритрея, от Конго, от Мексико, от Сан Салвадор, от Никарагуа.

Вчера видях първото младо семейство от Украйна, пристигнало в Логанспорт.

.

Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

.