.
Дали Путин не води Русия по пътя на превръщането й в една огромна Северна Корея?
Много пъти съм казвал, че за българина е много трудно да бъде обективен за военния конфликт между Кремъл и Украйна. И не знам кой от нас да остане безразличен ако прочете следния текст (цитирам го без никакви поправки и съкращения):
„Снощи около 22:00 ч. българско време американската телевизия FoX News излъчи интервю, заснето в началото на тази година с американският генерал Джак Кийн, главнокомандуващ на военно въздушните сили на САЩ, който заяви пред репортера на медията : „Накарахме Украйна да воюва с Русия само за 66 милиарда долара, мисля, че това е огромен успех за нашата външна политика“. Според него „инвестирането в Украйна е изключително печелившо, защото срещу сравнително малки средства за нашите интереси войната срещу Русия се води на територията на Украйна и с техни военни сили и средства“ – допълва още той. Малко по късно в интервюто той споменава Полша, Румъния и България като подчертава, че планира тези държави също да се включат във ВОЙНАТА, ако Украйна не задържи сегашните си позиции. На въпрос „как точно“, генералът отказва да даде подробности, като се позовава на военната тайна. С голямо задоволство в края на интервюто Кийн поздравява своите партньори от ЕС, в частност Европа, за твърдата им позиция към „агресора“ Русия и подкрепата им за Украйна. Веднага след като китайската информационна агенция Син Хуа разпространи част от интервюто, видео и текст, американската FoX News го свали от видео платформата си.“
Смразяващо ли ви звучи този цитат?
А всъщност текстът си е чиста пропаганда и на всеки два реда има по една лъжа или внушение. И това никак не е трудно да се установи. Но колко от нас ще тръгнат да търсят видео на английски в нета, което вече е „свалено“ и „вече“ го няма онлайн?
А видеото въобще не е сваляно и може да се намери на няколко места. Но преди да отидете на тези места (вж. ТУК , ТУК или ТУК) и да видите оригиналното видео (публикувам го по-долу), моля да прочетете следващите редове, които надявам се да Ви помогнат да разберете какво казва пенсионираният генерал.
Първо нека видим кой е Джек Кийн, който е казал такива ужасни неща, „споменавайки дори България“.
От Уикипедия разбираме, че той съвсем не е случаен (вж. линк). И е непосредствен участник в няколко големи войни, при това започвайки от обикновен войник още във Виетнам. През ръцете му са минали не един убит или ранен боен другар. Включително е спасил от смърт шефа на ЦРУ.
След пенсионирането си от началото на 21 век, се занимава бизнес във военни фирми. Независимо, че са му предлагали (даже лично от президенти) високи държавни постове, той предпочита да бъде независим. Вероятно заради тази, негова независима от правителството гледна точка, е чест гост на канала Фокс нюз. Навсякъде той говори от собствено лице единствено число, но разбира се не трябва да се забравя откъде идва и за каква фирма работи.
.
.
Нека видим негови предишни интервюта. Ще започна с интервю от 23 февруари 2022 г. – ден преди нахлуването в Украйна и часове след като Владимир Путин призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики. Преводът не е буквален, а смислов – оригинала вижте ТУК.
Водещият журналист Даниел Плетка пита генерала: Какво трябва да правим сега, преди Путин да навлезе напълно в суверенната украинска територия? Каква е правилната следваща стъпка за НАТО и за Съединените щати?
Ген. Джак Кийн: Е, искам да кажа, че сега не можем да направим нищо, за да възпрем Путин, за да не вземе повече от незаето пространство в Украйна или дори да свали правителството в Украйна. Нищо. Единственото нещо, което ще спре Путин, ще бъдат войските на САЩ и НАТО, които може да вкараме и настаним в Украйна, но това няма да се случи. Имали сме трима президенти, които не са взели това решение. Нямаме никаква подготовка на американския народ и на Конгреса за подобно нещо. А това е единственото, което би могло да спре Путин.
(Бел.ред.: И действително, в началото (през февруари) около 70% от американците не можеха да покажат къде е Украйна на картата, та камо ли да бъдат за изпращане на войски там.)
Генералът продължава: Бих подсилил и НАТО. Военният блок трябва да бъде активиран и готов за отговор. Той е 40 000 хиляден. Трябва да отиде в Прибалтика и Полша. И моите любими парашутисти от 101 дивизия да седят там в Полша. Аз ги командвах и бях един от тях като младеж. Но те не са много и не са възпиращ фактор за всичко, което Путин има.
Въпреки че не участваме в кинетичните операции в Украйна, ние сме въвлечени непряко, защото сме подкрепа на Украйна. И да, и тази ескалация, за първи път, е нещо, което ние наистина не сме преживели. И няма ясен път по отношение на това какво да се прави.
Водещият журналист: Моят последен въпрос. Мислите ли, че е възможно президентът Си да погледне неувереният ни отговор на Украйна и да реши: „В момента имам прозорец на слабо президентско лидерство. Ако не вземем Тайван сега, то този прозорец може да се затвори през 2024 г., така че по-добре да действам веднага.“?
Ген. Джак Кийн: Имах тези опасения преди плана на Путин за Украйна и това, че периодът през 2023, 24, 25 ще бъде много опасен период от време за него, защото той има икономически и финансови насрещни ветрове, пред които е изправен, и ситуацията ще се задълбочи по-лошо за него. И времето го пришпорва да разреши тази своя ситуация. И да го направи по-рано, а не по-късно. Мисля, че сме на път Путин да направи това.
Водещият Даниел Плетка: Нека имаме надеждата, че всички ние грешим – че ние ще се засилим, а Путин ще се оттегли. И че украинският народ ще има безопасност и сигурност в бъдеще. Бих искал да Ви благодаря, както винаги.
Един месец по-късно, на 27 март 2022 г. пенсионираният генерал заявява в програмата John Catsimatidis’ WABC morning programme: Украйна може да спечели войната!
.
.
Но той прогнозира, че вероятно тя ще се проточи. Ето свободен превод на текста под видеото – което може да откриете ТУК.
„В Украйна наистина се появи възможност, която никой от нас не можеше да си представи преди – украинците действително да спечелят“, каза бившият генерал от армията, като същевременно заяви, че Белият дом иска източноевропейската страна да сключи сделка с Владимир Путин, относно мира.
Говорейки в сутрешната телевизионна програма, той упрекна администрацията на Байдън и НАТО за това, че искат да постигнат мирно споразумение между двете нации.
„Мисля, че администрацията ни иска да сложи край, а не да го спечели“, каза г-н Кийн. Той добави, че въз основа на чутото, което характеризира като от много добър източник, той вярва, че администрацията на Байдън е „оказвала натиск върху Зеленски да сключи сделка с Путин“ на предстоящите преговори в Истанбул.
А сега нека да видим какво казва пенсионираният генерал на 6 октомври 2022 г., което невярно бе цитирано в началото и може лесно да се открие на страниците на ФоксНюз (линк).
.
Следва текстът на превода*:
Генерал Джак Кийн: „Подкрепата сред американския народ за това помощта за Украйна да продължи е около 66%, така че е доста солидна. Но има членове на Конгреса, някои от тях републиканци, които винаги са изразявали загриженост относно разходите за тази помощ. Ние обаче имаме бюджет от 6 трилиона долара. Дори е с няколкостотин милиарда повече. А сме инвестирали – и подчертавам, че става дума за инвестиция – 66 милиарда долара в Украйна през тази година. Това е нещо като 1.1%. А какво получаваме срещу тази инвестиция?
В продължение на години не обръщахме достатъчно внимание на Путин – въпреки Грузия през 2008-ма, въпреки Сирия, въпреки Крим и Източна Украйна през 2014-та. Тъй като страната му е в упадък, икономиката му буксува и е базирана на една-единствена стока, ние честно казано не бяхме склонни да го приемаме сериозно. Въпреки че през цялото това време той казваше: Украйна е част от Русия, аз ще я направя част от Русия. Това е същото, което президентът Си казва за Тайван, между другото.
(Путин – б.а.) казваше също – и това е много съществено – че има намерение да върне под чадъра на Русия бившите съветски републики, които сега са в НАТО. Това се отнасяше преди всичко за Балтийските държави, но се отнася също и за Полша, и в по-малка степен за Румъния. Но ние приемахме това снизходително. А аз не мисля, че Путин се е отказал от тези планове.
Срещу нашите 66 милиарда долара ние получаваме това, че Украйна е тази, която се сражава, тя поразява руснаците на бойното поле, което ще ги върне назад с години и ще ги лиши от възможността някога да реализират амбициите на Путин относно бившите съветски републики. А, между другото, ако тези амбиции се осъществят, това би означавало война между НАТО и Русия. Мащабите на една такава война биха били много по-големи от сегашните и рисковете от ядрен конфликт биха били много по-големи. Това е нещо, което успяхме да избегнем през Студената война – конвенционален военен конфликт между две велики сили, разполагащи със стратегически ядрени оръжия. Затова смятам, че тази инвестиция в голяма степен си заслужава.”
Водещият коментира, че ако САЩ се оттеглят или намалят подкрепата си сега, когато Украйна бележи успехи на бойното поле, това може да се окаже фатално за страната. В отговор генерал Кийн казва следното:
Джак Кийн: „А ако постигне победа в Украйна, колко далеч би отишъл Путин по-нататък? Това се опитвам да изтъкна. Не ние сме тези, които се сражават, и това е критично важно в тази ситуация. Да, ние помагаме финансово. Но за мен това е инвестиция – инвестиция в нашата бъдеща сигурност.”
За разлика от цитирания в самото начало текст, генералът въобще не споменава България. Както се казва: “Открийте сами останалите 10 разлики”.
За сметка на това Кийн излага стратегически геополитически плюсове и минуси на настоящата ситуация. На много от нас думите му може да изглеждат цинични, но чували ли сте колко спокойно си говорят хирурзите, когато обсъждат рязане и шиене на пациенти? Не можете ли още да разберете циничността на професионалистите?
За болшинството американци Украйна и Русия са далечни страни и те гледат на войната съвсем без емоции. Интересува ги само това какво ще им струва и ще закърпят ли бюджета. Ето защо генералът през февруари заяви в посоченото по-горе интервю, че няма как САЩ да изпратят войски в Киев. Простата и цинична сметка в главите на избирателите показва, че това са огромни пари от техните данъци и те в никакъв случай не биха позволили на Конгреса да гласува за изпращане на войски и увеличаването на разходите. Колкото и парадоксално да изглежда за някого – нахлуването на Путин работи за целите на американските генерали.
Пак ще повторя за тези, които защитават Путин. Ще приема Вашата теза, че започвайки военната операция, Путин е искал да отблъсне границите на НАТО по-далеч от Русия, но погледнете какви са резултатите към днешния ден. Доволни ли сте от постигнатото?
НАТО се приближи още по-близо до Русия, като се разшири с Финландия и Швеция. Американската 101 десантна дивизия е вече в Румъния на 300 км от Крим, както можеше само да си мечтае Кийн преди 24 февруари, а европейските страни помагат на Украйна с оръжие.
Единственият начин тази война да завърши, от която печели най-много Китай и военно-промишленият комплекс в САЩ, е отстраняването на Путин и за това вече писах ТУК.
Една война завършва, едва когато тя е неизгодна за властите на воюващите страни и от двете (повтарям ДВЕТЕ) страни на фронта. Ако не ми вярвате, сами проверете защо още няма мир между Северна и Южна Корея. Технически от 70 години те още са във война, защото няма договор за мирно споразумение от края на Корейската война през 1953 г. И след прекараното от мен време в Южна Корея разбрах, че примирие скоро няма да бъде подписано без силен външен натиск. Та от какво да богатеят оръжейните фирми в Сеул, които по печалби в страната не отстъпват на Самсунг или LG? А какво ще прави 1/3 от населението на Севера, които или са военни, или са на заплата към армията – как и къде те биха се трудоустроили?
И още един въпрос – знаете ли как е започнала там войната през 1950 г. след като през 1945 година Съветската армия окупира северната част, а американската – южната част на страната? Зубрейки история от нашите социалистически учебници, бях учил, че СССР и Китай са били на правилната страна, и че армията от Южна Корея (с помощ от САЩ) е нахлула на север. И едва когато посетих в Сеул най-големия в света военно-исторически музей, разбрах, че всъщност не е така. Цитирам:
„Пехота и танкове на Севера преминават 38-ия паралел в 4 часа сутринта на 25 юни 1950 г., с основно направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-ия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и обявяват резолюцията за незаконна; освен това заявяват, че нахлуването на Северна Корея е било провокирано.“
Вижте на картата как са се развивали бойните действия и териториалните завоевания на двете страни (месецът е посочен в горния ляв ъгъл).
.
.
Учейки написаната преди 1989 година история, не разбрах, че във военните действия са били въвлечени бойци на много армии. От страна на Южна Корея са войски на Австралия, Белгия, Великобритания, Гърция, Канада, Колумбия, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, САЩ, Тайланд, Турция, Филипини, Франция, Етиопия и ЮАР (по азбучен ред). От страната на Севера се бият Китай, Монголия и СССР.
Оставям на Вас да си направите изводите сами от написаното дотук и дали пътят на Путин не води Русия до превръщането й в една огромна Северна Корея?
А, ако не сте съгласни, моля отговорете дали пред Кремъл има друг вариант за победа, освен един от двата:
1. Да разгърне обща мобилизация и да превземе цяла Украйна, и дори и Приднестровието и Молдова, но в замяна на завзетата територия да получи партизанско движение и огромно разходно перо в бюджета на Русия.
2. Да започне пълномащабна ядрена война, в която да победи.
Накрая кажете какво ще е печалбата за руския (и за българския) народ при двата „печеливши“ варианта?
П. Стаматов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* След като бях готов с горния текст открих следните два интересни материала, които потвърждават моите думи и предположения:
1) има още едно опровержение на пропагадния фейк – вж. ТУК. Оттам взех по-точен превод от моя.
.
2) има видео, което потвърждава моето сравнение между специалната военна операция в Украйна и специалнната военна операция (защото точноно така започнала войната) на Корейския полуостров – вж. видео.
.
У Путина всё меньше вариантов «отпетлять». Все они плохи для российского режима
С момента неудачи своего плана захвата Киева в феврале 2022 года Путин мог рассматривать два варианта. Первый – вести войну в долгосрочной перспективе привлекая «армию мирного времени», предполагая, что украинская армия слабее и что длительная война выгодна для России. Другой вариант заключался в обеспечении того, чтобы российское общество оставалось изолированным от войны, предполагая, что Путин сможет сохранять высокий уровень внутренней поддержки, пока обычные россияне не испытывают расходы на войну. Успехи Украины под Харьковом резко перечеркнули эти расчеты.
Сейчас Путин столкнулся с рядом жестких решений. Он может держать мобилизацию на более низком уровне, сохраняя нынешнее количество войск и продолжая изолировать российское общество, или он может начать массовую мобилизацию. Любой вариант представляет серьезную угрозу легитимности Путина. Выбрав первый вариант, Путин отказался бы от перспективы победы РФ и рисковал бы потерпеть полное поражение. Националистические провоенные силы, которые он использовал для нападения на Украину, становятся все более недовольны ведением войны. Им была обещана земля и слава в быстром наступлении. Они получили большое количество погибших на фоне незначительного территориального продвижения, которое теперь выглядит все более неустойчивым. Сохранение статус-кво может создать новые опасные трещины в режиме Путина.
С другой стороны, массовая мобилизация радикально нарушила бы то, как режим Путина «руководит» войной дома. Массовая мобилизация может показаться логичным выбором для страны с населением, втрое превышающим население Украины, но популярность войны в РФ зависит от того, что боевые действия «далеко». Даже российская терминология войны, «специальная военная операция», была «страховкой», попыткой запутать. Несмотря на риторику Кремля о «денацификации», для российского населения война против Украины совершенно не похожа на прямую борьбу, которую Россия пережила во время Второй мировой войны. Объявив мобилизацию, Кремль рискует получить внутреннее сопротивление войне, к которой большинство россиян не готовы.
Путин нанес урон своему режиму не только тем, что открыл собственную армию для неудач вокруг Харькова, но и тем, что объединил грандиозные политические цели в Украине с мизерными и неэффективно распределенными средствами. В Украине любой из вариантов, который сейчас стоит перед Путиным, будет иметь значительные последствия.
Россияне, которые благодаря путинскому режиму привыкли не углубляться в политику, будут вынуждены эмоционально мобилизоваться. Им придется смириться с тем, что их отцы, братья и сыновья могут погибнуть в бою. Требование от российского населения столь масштабного изменения отношения может легко принести негативные последствия для Путина.
Мобилизация не решила бы ложную логику войны. Мобилизация сама по себе не поможет минимизировать существенный стратегический просчет решения Путина начать вторжение. Это не изменило бы то, как война противоречит интересам экономики и безопасности России. В этом отношении политическая дилемма, с которой столкнулся Путин по поводу мобилизации, напрямую связана с характером войны. Исторически сложилось так, что Россия оказалась грозным противником при нападении внешних сил: и Наполеон, и Гитлер недооценили глубину и решительность российских войск, когда решили вторгнуться в РФ. Но, как и Соединенные Штаты и многие другие страны, Россия страдала «войны по выбору». Русско-японская война, начавшаяся после срыва дипломатии относительно Кореи и которую император Николай II продолжил ради «чести России», закончилась плохо для Москвы.
Так же случилось с советским вторжением в Афганистан в 1979 году (и в обоих случаях войны разворачивались без дополнительного давления массовой мобилизации). В отличие от объединения общественности для войны за защиту страны, мобилизация во имя непродуманного «имперского проекта» является рецептом внутренних политических беспорядков. Лучше иметь глупую маленькую войну, чем глупую большую войну.
Для Украины и Запада мобилизация в РФ была бы сначала психологическим шоком. Слабость российской армии и дальше будет приносить пользу Украине, но мобилизация будет сигналом восстановленной решимости российского руководства предотвратить поражение любой ценой — даже ценой внутренней поддержки. Если Путин пойдет ва-банк, Западу придется еще раз оценить его настроения и потенциал большой военной эскалации.
Оттягивание и продолжение
Другой вариант, доступный Путину, – это определенная форма отступления. Выбрав такой путь, ему пришлось бы отказаться от перспективы настоящей победы. Он мог бы попытаться продолжать войну, привлекая военную силу, необходимую для удержания временно оккупированных территорий на востоке и юге Украины. Путин мог бы вернуться к своему подходу 2014 года по отношению к восточной Украине — держать оккупированную территорию под контролем России, но без продвижения, дестабилизируя таким образом всю страну, — но с гораздо большим российским военным присутствием. Однако отказ от победы означал бы прекращение наступательных операций. Путин никогда бы не признал, что сдается. Он рассчитывал бы, что война обострится позже, что его планы по Украине не изменились, а его претензии на успех будут вытекать из его стратегического терпения. Путину пришлось бы ориентироваться на желание россиян продолжать свою жизнь, несмотря на непрерывное состояние войны. Для этого Россия была бы вынуждена «заморозить» ситуацию на востоке Украины, чтобы россияне могли продолжать игнорировать войну. Это может быть достижимо, а может и нет, учитывая последние успехи Украины. В дальнейшем Киев будет делать все возможное, чтобы не поставить Россию в «политически удобный тупик».
Для Путина, столкнувшегося со значительными военными неудачами армии, было бы непростой задачей убеждать российскую общественность в военном бездействии. К этому времени Кремль полагался на миф о непобедимости своей армии и нарратив оборонной войны, чтобы поддержать «спецоперацию». Со временем, однако, заторможенная «операция», значительно уменьшенная в амбициях, может проявить бесполезность войны, которая уже привела к погибшим и раненым примерно от 70 тысяч до 80 тысяч россиян. Даже если нынешняя цифра потерь малоизвестна в России, все больше семей пострадает от войны. Такая авантюра также приведет к тому, что военный и силовой аппарат РФ будет подвергаться все большей атаке из-за их несостоятельности достичь обещанной победы. Некоторые из их членов потребовали бы еще одного шанса — возможно, с другим лидером.
В то же время, пытаясь «заморозить» ситуацию на востоке, Путину придется считаться с украинскими силами, не стоящими на месте. Сила Украины будет расти с поставками более качественного оружия. Украинцы желают выиграть эту войну. Любой серьезный просчет РФ может привести к очередному сокрушительному поражению, которое может стать окончательным. Украина имеет все стимулы не позволить России закрепиться, хотя медленный прогресс контрнаступления в Херсонской области показывает, что не каждый наступательный шаг Украины обязательно будет таким же успешным, как недавнее наступление на Харьковщине.
Путин сделает ставку на уменьшение поддержки Украины со стороны Европы и Запада, поскольку они будут бороться с энергетическим кризисом по крайней мере в течение следующей зимы. Все более жестокая война против Украины может привести к новым призывам к прекращению боевых действий вне зависимости от условий, навязанных Киеву. Даже если европейские страны явно не давят на Киев, они могут ограничить военную поддержку, мотивируя это тем, что их запасы и экономические возможности ослабляются. Успехи Украины на Харьковщине на время отодвинут усталость от войны. Но непонятно, сможет ли Украина повторить свой успех и поднять моральный дух.
Терпение Запада, пропасть для РФ
И для Украины, и для ее западных союзников было бы лучше, если бы Россия не проводила мобилизацию. Лучший результат – если Путин откажется от перспективы победы. Но средства влияния на выбор главы Кремля ограничены. Одно из них состоит в том, чтобы сохранить статус-кво, при котором оружие и разведывательные данные помогли бы усиливать украинской армии. Украинцы уже доказали, что их политическая система достаточно крепка, чтобы выдержать военные потрясения. Они уже доказали, что имеют отличную боеспособность и умелое военное руководство. Сочетание этих внутренних сил со сложным оружием, которое Запад все больше готов поставлять, напугало российских солдат в Харьковской области. Можно лишь догадываться, напугало ли это Кремль, но Москва не может долго игнорировать растущую военную силу Украины. Чем больше эта сила, тем меньше Россия может достичь. С каждым днем Украина обретает сдерживающую силу.
Если Россия начнет мобилизацию, Украина и Запад должны сохранять спокойствие и развивать успехи. Россия Путина не смогла разработать четкую концепцию войны, не смогла учиться на своих ошибках и выполнять многие функции армии мирового уровня. Мобилизация сама по себе ничего из этого не изменит. Наибольшие опасности мобилизации вполне могут касаться России больше, чем Украины. Россияне могут сопротивляться, и в этом случае режим начал бы разваливаться. Или РФ вполне могла потерпеть поражение после полной мобилизации, фиаско, которого Путин не пережил бы. За стенами Кремля это может звучать как счастливый конец, но крах России также перевернет международную систему и приведет к нестабильности далеко за ее пределами. Никто не может предположить, какой режим может прийти после Путина.
Удачи открыли прочный путь к построению Украины, слишком сильной, чтобы Россия могла атаковать ее в будущем. Это существенное достижение. Нерешенный вопрос состоит в том, как Путин будет пытаться справиться с мрачной позицией РФ, с какой военной целью и с каким политическим посылом. Чтобы сдаться, ему придется политически переосмыслить себя. Чтобы объявить массовую мобилизацию, ему придется снова перестроить Россию, которую он создавал после прихода к власти в 2000 году. Путин рассчитывал, что с помощью вторжения толкнет Украину в бездну. Однако, возможно, он толкнул в пропасть свой режим, резюмирует издание.
Перевод: ZN.ua