Мнение: Населението в различните държави си прилича на 97%

Нали живея в Чикаго, та тази сутрин получих шеговит текст за средния американец с молба за коментар.

След като го прочетох набързо, отговорих (вж. снимка на съобщението):
🙂 така е, ама и не е баш така

Приемам поканата да напиша как са нещата „отвътре“. И, за да е по-интересно – като човек, живял и работил на три континента – накрая ще направя обобщение и сравнение за другите държави, в които съм бил. Уточнявам, че не зная кой е авторът* на текста, но го поздравявам и за остроумното заглавие.

Започвам с коментарите ми по текста, като оригиналът е в италик и болд (с наклонени букви и почернен).

****

МОЯТА ГРЕШНА ПРЕДСТАВА ЗА АМЕРИКАНЦИТЕ

С американци съм общувал само веднъж за по-дълго време.
През 90-те придружавах един американски колежански отбор по борба на обиколка в България.
Спахме в Пловдив, Велико Търново и после една седмица на Спорт Палас във Варна, където борчетата тренираха.
Но не добих кой знае каква представа от тях, защото си общувах главно с българите в групата.
Помня само, че момчетата много се радваха, че могат да пият бира, защото не бях достигнали възрастта в САЩ да им е разрешен алкохолът.
На техните години им беше разрешено само да си купуват оръжия, както ние си купуваме обувки.

Вярно е казаното от автора. Той ми припомни мой разговор с млада двойка американци в ресторант в Сеул в квартала Itaewon, където неотдавна загинаха на Хелоуин над 150 души (линк). Седях по съседство с младото момче и момиче и се заговорихме. Имах повод и реших да ги почерпя с бутилка алкохол, но те и двамата ми отказаха, независимо че навън много от техните млади съграждани се наливаха до безпаметност. Попитах ги защо и двамата ми отказват, след като в Корея не важи подобна забрана. Отговорът на момчето бе, че може би в друг случай би се възползвал да пийне преди 21 години, но приятелката му е войник. (Помня, че хлъцнах от изненада.) Тя бе пусната в отпуск от недалечната американска база, заради неговото гостуване, а той от солидарност с нея се въздържаше.
А що се отнася за пушкалата и оръжията в живота на американците – те не са само култура, но често и необходимост, без която в някои области не можеш да просъществуваш.

По-нататък авторът продължава:

В моите очи средният американец, каквото и да означава това, е добродушен, добронамерен, позитивен, трудолюбив човек.
Той не се задълбочава много в нещата, общата му култура е слаба, но той не страда, защото общата култура на приятелите му куца, колкото и неговата.
До тук казаното е доста вярно, но не и следващия ред:
Тоест, той е достатъчно невеж, за да не знае, че е невеж.

Възражението ми е следното. Да, действително американецът е обграден с приятели с подобна слаба обща култура, защото в САЩ хората живеят в различни (богати и бедни) квартали и дори в гета, и е трудно на улицата да срещнеш други, освен себеподобни, с приблизително същата заплата, социален статус и образование. Но преди, когато съм ходил в СССР (и Русия), съм срещал също такъв добродушен, добронамерен, позитивен, трудолюбив руски мужик с невисоки познания за света, но с голямо любопитство, каквото е присъщо и на колегата му американец.
Разбира се, и в САЩ също има много жлобы. (Цитат от руския речник: Жлоб – грубый, тупой, малограмотный, некультурный, невоспитанный, примитивный, наглый человек). Чуйте в звуковия файл какво разказва журналистът Леонид Парфенов за руския жлоб, който не знае от къде им идва азбуката. (Цялото интервю вж. ТУК).

По-нататък четем:

Средният американец е изцяло зависим от номера на социалната осигуровка и от автомобила си.

Правилно, но както и за оръжието (по-горе), трябва да подчертая, че тази зависимост от автомобила не прилича на българската, а е принудена от обстоятелствата, местоживеенето и разстоянията. Знаете ли, че в Аляска често младите хора изкарват на 15 години (година преди да получат шофьорска книжка) изпит за управление на едномоторен самолет? Защото има места, в които само самолет може да достигне, и книжката за пилот е по-необходима от книжката за кола.

По-нататък авторът, както сам си признава, малко се отплесва – цитирам:

Както казваше един българин, в САЩ ако те няма в компютъра, ако нямаш социална осигуровка, ти си Господин Никой, не съществуваш. От друга страна, там има много нелегални имигранти.
Извратените глашатаи на политическата коректност не харесвали определението „нелегален имигрант“, защото то било обидно за нелегалния имигрант.
Политически коректното определение за нелегалния имигрант било „недокументиран американец“.
Ако същият е дребен на ръст и работи като чистач, сигурно ще е политически коректно да го наричаме – недовършен, недокументиран оператор на метла и парцал.
Тъй като в Америка си нямат трамвай номер 5 до Княжево и автобус номер 94 до Студентски град, американците са изцяло зависими от автомобилите си.
Разстоянията са големи, градският транспорт почти не съществува и ако нямаш кола, пак ставаш Господин Никой.
Говоря за средния американец в Средния Запад. Не говоря за прословутото с мръсотия и престъпност метро на Ню Йорк.
Поне такова го представят във филмите.

Следващите редове на неизвестния автор отново ме изкефиха много:

Американецът строи или небостъргачи, или едноетажни, най-много двуетажни къщи. Помните ли „Едноетажна Америка“ на Илф и Петров?
От тяхно време до днес нещата с етажите не са се променили много.

Точно така е и съветвам всеки да прочете тази гениална книга, която за мен се оказа пътеводител по Америка. Преди да тръгна в края на миналия век за САЩ за първи път, без да знам английски език и без познати на континента, посетих в София първата изложба на книгата в НДК. Помня, че си купих три книги: „История на САЩ“, Статистически справочник за икономическото развитие на отделните щати и книга за флората и фауната на Америка. Бяха ми полезни и трите, но повече научих от пътеписа на Илф и Петров. След като се пенсионирам ще намеря време да препрочета книгата им, но знам какво най-много се е променило от тогава. Средният американец е загубил вярата в светлото си бъдеще, за която Илф и Петров пишат, че са усетили у американците.

Авторът продължава:

Голяма част от къщите на средния американец не са от тухли, а са от картон, талашит, шпертплат, гипсокартон и всякакви други подръчни материали.

Това е така, но и то си има своето обяснение, над което съм мислил още в развития социализъм, докато учех в Строителния техникум „Христо Ботев“ (линк). Тогава се чудех защо ни мъчат и изучаваме за гредоред и за дървени конструкции, когато вече на конвейр строяхме панелни и железобетонни блокове. Едва двадесет години по-късно разбрах, когато пристигнах в Чикаго, колко умни са били социалистическите ни преподаватели, някои от които бяха не само пътували, но и работили на Запад. Освен че са по топлоустойчиви и евтини за поддържане, дървените и шперплатови къщи имат само един голям недостатък – че ги строят и на места, където ураганите ги вдигат и отнасят. Но за това пък американците си имат застраховки и не страдат цял живот, като българите, залети от води и язовири.

Авторът:

По-заможният среден американец, докато има семейство с две деца, живее в къща с девет стаи, две бани и три тоалетни.
Когато му се роди трето дете, тази къща му отеснява. Той я продава.
Взима заем, към него добавя парите от продажбата и си купува къща с 15 стаи, 4 бани и 5 тоалетни.
По тази причина, освен на колата и на социалната си осигуровка, средният американец е роб и на банките.

Ще подкрепя казаното по-горе, че банките стават все по-силни и заробват все повече хора. И дейтвително авторът правилно пише по-нататък следното:

Американецът мери успеха единствено в пари. Колкото повече пари имаш, толкова по-успял човек си.

Само да вметна между думите на автора – а нима в България вече не е така?

Неслучайно американците са измислили безброй класации според банковата сметка.
Класации за най-богатите хора. За най-богатите жени. За най-богатите спортисти. За най-богатите артисти. И така нататък.
Успехът на един филм не се измерва според художествените му качества, а според парите, които той е донесъл. Затова са се появили термини като блокбастър и боксофис.
Впрочем, ако кажеш на американеца, че киното е изкуство, той ще се почеше учудено по главата.
В Америка киното не е изкуство, а е само забавление.
За да печели повече, американецът работи като луд.

Бих добавил – понякога и до полудяване. Ето защо някои изпушват, взимат си пищовите от дома и първо стрелят по началници и колеги.
От друга страна, на държавна служба (в говърмента) и в някои огромни фирми направо са построили социализма. Куче влачи – диря няма! И никой не знае другия каква работа върши, но са по-добре осигурени от българските държавни чиновници.

Авторът продължава:

Ако изобщо има отпуска, тя е много малка.
За раждане на дете на жените им се полагат 45 дни и после обратно на работа.

За уточнение ще кажа, че моята снаха не получи нито един ден платена отпуска за ражданията си, а в някои богати фирми, като „Кока-Кола“, платената отпуска е голяма… цели 3 месеца.

Авторът:

В хладилника на американеца винаги има бира в малки шишета.
Всъщност, не знам дали там изобщо се продават бири половинки, литровки и двулитровки.
Понеже работи много, американецът се прибира изморен и веднага вади бира от хладилника, която задължително пие направо от шишето.
В нито един филм не съм го видял като се прибере, първо да си измие ръцете. Но това и в европейските филми го няма.

Това с хигиената е така. Но още по-зле е с чистотата на работното място. Когато цял ден гълташ прах и мърсотии, какво ти пречи да люснеш едно уиски за дезинфекция, без да си си мил ръцете? Тук американците имат една организация – OSHA се казва и отговаря за здравето и безопасността на работниците.

Не зная дали е корумпирана, но знам, че където са правили проверки, замърсяванията са все 99% от допустимите. А и американските граници за допустимост са по-различни от европейските и заради това авторът не би трябвало да се учудва как така се пие бира без да си измиеш ръцете. Та тук тоалетните са толкова чисти, че панталоните се събуват и се въргалят на земята (вж. снимката).

Във филмите само хирурзите си мият ръцете.
Друг признак на успех за американеца е да има барбекю в двора.
През уикенда той кани гости. Всички пият бира направо от шишетата.
Скарата на барбекюто задължително се пече от мъжа.
Супербоул за американеца е това, което е Великденската църковна служба за българина.
Американецът благоговее пред Супербоул, зарязва всичко тази вечер и сяда пред телевизора. Задължително с шише бира в ръка.
А Супербоул всъщност е едно досадно шоу, в което спортът е съвсем между другото.
Мечтата на средния американец е да прекара един уикенд в Лас Вегас.
В моите очи Лас Вегас е световната столица на кича. Меката на безвкусицата. Апотеозът на лъскавата грандомания.

Виж, за Лас Вегас няма да се съглася с автора. Ако посетиш града за ден, действително можеш да добиеш подобно впечатление. Но ако заживееш малко в него, поговориш с хората на улицата или в казината, или с някоя проститутка в кабаре, ще разбереш, че в града кипи неподправеният, истинският, живият живот. А кичът е само за киното и за туристите. Ето защо много мои познати, които се пенсионираха на 50 (тук можеш и по-рано да го направиш, ако сам се осигуряваш), отидоха там да живеят и не обръщат внимание на подробностите. Както казва един друг автор – добре е да полегнеш на момини гърди, пък били те силиконови.

Авторът завършва с думите:

Но моята представа за американеца е изградена само от филмите.
Така че, нека ме извини този добродушен и трудолюбив човек, ако бъркам някъде.
Виновен е Холивуд.

****

Ще добавя “своите 20 стотинки” накрая, от позицията на моя опит и живот на 3 континента.

Всички народи си приличат поне на 97%. Вижте защо е така по-долу, където са дадени приблизителни числа и проценти, които варират в различните държави. Но пък ние знаем, че независимо от разместването на събираемите, сумата не се променя.

Според много авторитети и социлолози, към 60 процента в света са такива добродушни и добронамерени хора, които неизвестният автор описва по-горе.

20 процента от хората са средна класа и са самодостатъчни.

10 процента са тези, които мислят само за себе си или обслужват властта.

5 процента са изпадналите от социалната система, които не могат дори себе си да обслужват.

Около 1% са психопатите на дъното, които се намират сред нас или в специализирани лечебни заведения.

А 1% са психопатите, които поради качествата им (вж. тук) са поставени на най-високи постове, за да обслужват на най-богатите.

Дотук сумата от процентите е 97. Както споменах по-горе, в различните държави процентите на различните групи варират, но сумата им е все 97%.

Остават само 3% (три процента), които правят разликата между народите.

Това е истинският елит на държавите – производствен, научен, културен, военен или друг. Точно той дава разликата и цвета на нацията. Той, както хемоглобинът, оцветява водата в кръвта ни и пренася кислорода до органите ни.

Ето защо не се смейте на средния американец и не си мислете, че той се различава много от средния руснак или българин.

Важното е да се прави раликата между социален и духовен елит и между народ и население.

Горещо препоръчвам един текст по темата на дългогодишния преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ Николай Михайлов (Гусев) – „Населението не е народ, народът не е население!“

В него вече покойният автор ни помага да разберем по-добре понятието „елит“. Според него, винаги трябва да правим разлика между „личностния аристократизъм“ и „социалния аристократизъм“. Последният (т.е. социалният) има свой предизвестен трагичен край. А личностният елит е аристократично понятие и е носител на духовността. Той не се обляга на наследствени, непотични, кастови, класови привилегии и преимущества, а на собствените си качества, дадени му свише и доразвити със съзнателни и целенасочени собствени духовни усилия. За разлика от населението, което според г-н Гусев е аморфна, безлика хаотична маса. Но, както казва авторът – духовният аристократизъм избликва от всички слоеве на населението – от най-бедните до най-богатите. Той е дар свише: „И дава всекиму от духа, както си поиска“ и „По плодовете им ще ги познаете“, както гласи евангелският текст. Ето защо, докато в недрата на едно население все още не е унищожена закваската на неговия просперитет – народът (духовният елит) – все още има надежда за оцеляване на държавата.  (Вж. пълния авторски текст ТУК.)

Ще се радвам да чуя и други мнения по темата.

Завършвам със станалия ми любим цитат от непознатия автор:

Нека ме извинят добродушните и трудолюбивите хора, ако бъркам някъде.
Виновен е Холивуд.

П. Стаматов

* Няколко часа след като публикувах този мой „анализ“ ми бе съобщено името на автора –  Траян Антов, известен спортен журналист^[1].

.