.
На 18 януари Православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден.
Честит имен ден на: Атанас (от гр. – атанатос означава безсмъртен), Атанаска, Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна, Таньо, Таню, Тинка, Татиана, Трайка, Hасo, Hася.
Православната църква почита днес св. Атанасий Велики (293-373). На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280-336), отричащ единосъщността на Бог Отец и Бог Син.
Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен „баща на православието“. За вярата е преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта.
Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ, а учението му като „закон на православната вяра. В старанието си да се умиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373 г. на 80 години.
Народни традиции
Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина, св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.
Зимният Атанасовден има и свой летен аналог свети Атанас летни (5 юли).
„Бащи” на чумата. Друго народно предание свидетелстваза това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката и на други тежки епидемични заболявания (и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип). Често светците се наричат „бащи” на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден”, “ден на цвекьето” или „сладки и медени” – табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостивяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”. Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци”. Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват” децата от шарка.
Братя – ковачи. Атанасовден се почита и като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
Ритуали
Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.
В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие, за здраве и дълголетие.
Поверия
Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.
Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.
.
