Митко Иванов на представянето на книгата си "Бургаският жаргон до 1989", юли 2022 г. Снимка: Flagman.bg
.
„Земята е божие дело,
градът и неговият жаргон – на човека.“
Вергилий, древноримски поет
.
След „Загадъчният град: Бургас от XVI до началото на XIX век“ (2005 г.), „История на Бургас“ (2011 г.) – с проф. д-р Иван Карайотов и Стоян Райчевски, „Мълчанието на Александър“ (2015 г.), през юли 2022 г., художникът и писателят Митко Иванов представи тази година книгата си „Бургаският жаргон до 1989“ – издател Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.
Драги Митко Иванов, искрено академично БРАВО за „Бургаският жаргон“ – уникално проучване на една характерна част от сантименталната и интелктуална идентичност на бургазлиите, представено стойностно във всички аспекти на публикуване на научноизследователски труд! Една прекрасна монография! БРАВО и за фотографията на Жечо Планински на корицата – мостът с кацналия гларус, прегърнали „Бургаският жаргон“.
От името на Българското дружество по клетъчна биология и на Международното дружество на приятели по мозък-и-сърце те удостояваме с научното звание Професор по бургасология.
Ето още два бургаски жаргона от моята книга „Бургас. Сантиментални истории“, 2012, стр. 87 – „Христо Захариев и зелената брада“:
„…. Лекцията приключи, кръчмата стана пак кръчма, клиентите – клиенти, професорът – Христо Захариев (Ичо Петлярката). Ние продължихме разговора си и той възбудено изрече „Джани Миранди“ – аз чух „Джани Моранди“ и го запитах какво свързва Occhi di ragazza („Очите на момиче“) на този италиански певец със зелената брада на Ричард Доукинс, а той ми отговори:
– Феромоните миришат, нали!
– Да – отвърнах.
– Джани Миранди е бургаски жаргон за миризма. От „мирон“ – миризма и от Джани Моранди, става Джани Миранди. Нали знаеш, че етимологията на бургаския език е много асоциативна. Спомни си легендарните спасители на бургаския плаж – Пандира, Ганата, Ташо Негъра, Тома Курназа, Шерифа, Рингата. И ми кажи как от Христо Георгиев – Рингата става доктор Ринджи Валер – каза Петлярката.*
„Лисикът“ продължаваше да се грее от класическата печка, Малкия лисик носеше кюфтета и вино, но разговорът отиде в съвсем друга, неакадемична посока – как преди много години Били запознал две красиви бургазлийки с десет английски моряци…“.
.
Д-р Георги Чалдъков,
професор по клетъчна биология
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
*… И как „мурджо“ става „кофти“ – бургаски жаргон, въведен от лъчезарния зъболекар и бохем д-р Вълчан Бодуров. И как от Димитър Тодоров Георгиев става „Лисика“, понякога – „Митко Памидко“.
„Пей, сърце“ и „Бургас вода не става“ – бургаски идиоми, с които още веднъж изразяваме нашата възхвала на творчеството ти, драги Митко Иванов – изпитваме „бургазъм“, когато те четем! (Като говоря и пиша въодушевено за родния Бургас, д-р Людмил Станев – приятел и писател от Варна – казва, че изпитвам „бургазъм“ – удоволствие, подобно на оргазъм. Така тази дума вече се използва и от бургазлии – сравнете с „бургазъм“ в Речник на „Бургаският жаргон“.)
.
