Източник: Lentata.com
.
Трите големи телевизии (б.р.: bTV, Нова ТВ, БНТ) заприличват все повече на единствената телевизия преди 1989 г. Все още не успявам да разбера защо това се смята за trendy, защо ежедневната доза еднопластови внушения минава за журналистика, как водещите успяха да се самооперират от чувството за баланс, който се спазваше до неотдавна, колко лесно изоставиха мисията си да търсят и сблъскват гледни точки. Облъчването е дразнещо силно и води до познатия ефект от близкото минало – „Говори си, не ми пречиш“, и до смяната на канала.
Българският човек не е будала. Той познава този тип говорене – на еднопосочната улица. Той знае, че трябва да свие в някоя от преките, ако иска да разбере какво става и да се спаси, защото улицата е без изход.
Все по-напразни ми се виждат неистовите усилия на всички „демократични анализатори“ от всички възможни институти и фондации, да се кахърят от сутрин до вечер как сме в плен на злите сили и за да излезем от хватката им, трябва единствено да се доверим на тяхната добре заплатена експертиза. Откакто съм в медийния кошер, не помня такова нашествие на НПО „експерти“, които опрашват ефира. Тези хора обитават някаква паралелна реалност и от сутрин до вечер ни натрапват своята единствена рецепта за бъдеще. Удивителни са синхронът, с който повечето журналисти им пригласят и безкритичността, с която нескрито се съгласяват с модната линия.
Нещо повече – съвместно са се впрегнали да хвърлят огън и жупел срещу всяко мнение, което може да мине за съмнение, да прозвучи като несъгласие. Инакомислещите са новите еретици.
Тази фалшива медийна обител няма как да не породи обратен ефект – физичен закон. Всяко натякване на единствения възможен разказ за събитията е съживяване на добре познато и не съвсем забравено старо. Безочливото налагане на политическата коректност води до инстинктивна скрита съпротива. Това се видЗая много ясно по време на ковидните времена и очевидно е ненаучен урок за авторите на новите конспекти и публичните ментори.
Българинът не е еднопланов човек. Може да е беден, може да е скрит езичник, може да е таен анархист, може да не обича правилата и революциите, да хитрува на дребно, но пропагандата истински го отблъсква. Той прави своята си малка и тиха революция, има си начини за бягство от налудните лозунги на деня. Ето затова тук не поникват така лесно формулите, които в други общества се възприемат овчедушно и правоверно, затова у нас се изливат маса пари за „формиране на обществено мнение“, а то си остава все така разнопосочно, шантаво, непокорно и ни заклеймяват като „черна овца“ и „троянски кон“, приписват ни най-различни грехове – например, че не сме достатъчно прогресивни.
На (без)родните ни критици им се изплъзва нещо, което се нарича ирационалност. Защото ирационалните процеси трудно се направляват. Тук има някаква балканска мистика, с която не успяват да се преборят, въпреки неимоверните усилия да се оправдаят вложените средства за смяна на матрицата. И положението става все по-забавно. И непредвидимо.
.
Яна Боянова
.
