Обичам те

.

Какви лъжи… И жалки обещания…
Загриженост… Съчувствие… Прилежност.
Във времена на болки и страдания
обичам те със цялата си нежност!

Как те залъгват с тази безполезна
словесна, евтина еквилибристика.
Отиваш си… Стопяваш се… Изчезваш…
Това предрича черната статистика.

Но обещават… Щедро… И богато…
Градинки… Тротоари… Магистрали…
Гласуваш пак за кукувото лято…
Ще дойде все пак някога… Едва ли…

„Дум спиро сперо“ – казваш си отново…
Докато дишам, още се надявам.
Прощавай за това латинско слово.
От векове… Все също си остава.

И тъй… Животът бързо се изниза…
Но няма как… Нали ни се живее…
И всеки пази втората си риза
с надеждата все пак да оцелее…

А ми е тъжно… Ето… Пада здрача…
Машини… Или книжни бюлетини…
По съвест ли… Или по… Друг ли начин?
Гласува… Нови четири години…

Хем знаем… Хем сме лъгани… Отдавна…
Инерция ли… Или лъч надежда…
България… Във миналото славна…
Последна днес Европа те подрежда.

Каква Европа… Аз във теб се вричам…
Родина си ми ти… А не държава…
И въпреки… Обаче те обичам…
Наивна… Малка… Именно такава…

И именно, когато ти е нужно
във тези времена на безнадежност…
Обичам те… Напук на всичко чуждо…
Обичам те със цялата си нежност…

.

Недялко Йорданов

.