Илюстрация: Фрог нюз
.
УЧУДЕНИ ЛИ СТЕ? ДА, БЕ
Огнян Стефанов,
Нещата са известни отдавна. Опростачването на българската нация се превърна в съставна част от т.нар. „преход“. Простакът зае водеща роля не само в политическия живот, но и в много други сфери. Настани се и в хиляди семейства.
През 2019 г се появи запис, в който се чува познат глас: „Просто Цвета да каже „аз съм проста кърджалийска п@а“ и „прост съм, мама му да е@а“…, „прост съм и ми е лесно…“ И казва за лидери на държави от ЕС: “е*ал” съм ги с 200“. Вече сте забравили? То беше ясно.
Посредствен актьор стана „звезда“ с това, че имитира простака от този и други записи.
Стилът се пренесе в реалити шоута, които заливат зрителите от екрана на трите обществени телевизии като цунами.
Пътят до песента за Лена Бориславова, която днес е възмутила мнозина, и нещото като филм за Ботев е дълъг и срамен.
Той минава през чалгата като стил в музиката, политиката, изкуството и семейното възпитание. Щото чалгата е за мачовци и готини п***и, а не за джендъри и лигави демократи, дееба.
„Биг Брадър“ даде тон как воайорството може да промива успешно мозъци. Сезон след сезон пошлостта вършеше своята миньорска работа в забоите на българската ценностна система. Тя никога не била особено устойчива, но все пак оцеля в трудни периоди. Този път бе нокаутирана.
Известни и неизвестни преследвачи на слава дават всичко от себе си, за да признаем, че Дарвин е бил прав за онази маймуна, от която… нали…
Златотърсачите надушиха златна жила и нахлуха в родния клондайк – политиката, телевизията и жълто-кафявите медии.
Забележете: последният сезон на формата „Фермата“ продължи 4 месеца в най-гледаното време вечер. 120 дни зрителят е бил изложен на прякото въздействие на сравними по своята елементарност само с участниците в „Игри на волята“. Или на поредното шоу на Рачков.
В Монтрьо се провежда музикален фестивал от 1967 година насам. Световно ниво. Там Дийп Пърпъл покоряват рок феновете с песента си „Дим над водата“ („Smoke on the Water“), например. Фесстивалът е няколко седмици, участват блестящи музиканти. Нашите телевизии обаче не го смятат достоен за излъчване.
Карнавалът в Рио де Жанейро – най-големият в света, продължава от седмица до десет дни.
Кинофестивалът в Кан продължава две седмици. Пратеници на медиите ни съобщават само клюките, гафовете, ако има такива, и наградените. Точка.
Фестивалът в Стратфорд в Онтарио, Канада, е посветен на Шекспир. Постановките се излъчват безплатно, всяка телевизия по света може да го направи. Нито една българска не се е възползвала, а театралното чудо се провежда от близо 70 години…
На нас някакви хора се преценили, че трябва ни се показват неща, на които в студиото платена публика възклицава олигофренично, а тези пред телевизора се кикотят от скука и глупост. Преди да задремат.
И така:
Три десетилетия реалити шоута със съмнително качество и пошли послания.
Поредица от сериали със съмнително качество и съмнителни послания, с участието на две-три групички актьори, продуценти и режисьори.
Концерти на естрадни нафталинени фигури – всичките „звезди“ отпреди векове и няколко по-нови кадри, пласирани от две-три групички в музикантските среди. Изключенията са рядкост и доказват правилото.
Да не пропуснем турските сериали. Лъжа е, че сериалите от Франция, Великобритания, Испания, Германия, Италия, Скандинавия, Полша, САЩ и други страни с филмови традиции и постижения са недостъпно скъпи. Това е мит. Политиката с турските сериали е целенасочена и с коварни цели. Постига ги.
Тотален турбо фолк стил във всичко, дори в новините и някои от публицистичните предавания. Гостите – излъчени от две-три политически групички, вдъхновители и реализатори на ченгесарско-олигархо-мафиотски модел на управление.
Изгряващи супер „звезди“ от средите на фитнес инструктори, участници в „Игри на волята“, „Фермата“, „Ергенът“, прохождащи певачки, лудо влюбени във футболисти и още от този сорт, които ръсят съвети за морал, през сластни намеци за секс и пари. Зловещо ниско ниво. Домашното насилие в много семейства е плод и на тази психообработка.
Така стигаме до филма за Левски, последван от подобен за Ботев. И двете ленти, бликнали от въображението на грандоман без грам оценка за собствените възможности. Важен „актьор“ в „Ботев“ е кметът на Калофер (?!), който повече прилича на позастарял силов кадър от средата на 90-те…
Още не осъзнали се от сцените край Околчица, подсилени с таралеж, костенурка, заек, улулица и глава на орел в профил, и ето ви ново интелектуално предизвикателство: песен за Елена Бориславова.
„Лоши са онзи човек и народ, които седят и проливат сълзи, затова, че животът не се развива така, както им се иска“ – казва Маргарет Мичъл. Бени Хил допълва, че „Най-лесно е да разсмееш някого със скеч или шоу, трудно е да го накараш да се замисли“.
На Богоявление гледахме хоро в реката, отдавна изместило ритуала с божия кръст. Излъчваше се от всички медии. Казаха ни, че вече сме пречистени. Е, щом е така – вадете ракията, виното и мръвките и пускайте телевизорите. Патриотично е. И естетическо.
Добре поне, че президентът Радев опроверга слуховете, че дъщеря му ще участва в следващ филм на Максим Генчев. Едно обезличаване по-малко – и това е нещо.
И не чакайте песен за Путин и Митрофанова.
Защото „нашият малък, но мъдър народ“ попадна на тарикати и вече отговаря на „малък, но прост народ“. Било обидно? Може, но е вярно.
.
